Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 285 от 14.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 276/2022
Вид
Решение № 285
Подписан
14.08.2023
В сила
21.01.2025
Състав
Румяна Атанасова Танева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Стара Загора, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н.а като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20225500900276 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 04.02.2022 г., около 17:20 ч., в гр.

*******, е настъпило ПТП, при което л.а. марка „***“, с peг. № *****, управляван от Н. И. К., нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал движещата се по пешеходна пътека М. Т.. Вследствие на настъпилото ПТП са й причинени телесни повреди.

По случая е образувано ДП № 8-Рп/2022 г. по описа на ВОП - Пловдив, пр.пр, № 52/2022 г. на ВОП - Пловдив, което към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. Н. К., нарушения на правилата за движение по пътищата, като в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача К., и настъпилите общественоопасни последици - телесни увреждания на М. Т..

За увреждащия л.а. “***“ с peг. № *****, управляван от Н. К., има сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, з.п. № BG/02/121003359822, със срок на валидност една година, считано от 25.11.2021 г. до 24.11.2022 г. със ЗД „***“АД , гр. София.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата предявила претенция за изплащане на обезщетение пред ЗД „***“ АД, гр. София, като са представени всички документи, с които разполага, получени от застрахователя с обр.р. на 16.02.2022 г. По случая е заведена щета № 2210008264, по която застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане 1 обезщетение.

При процесното ПТП М. Т. е получила следните травматични увреждания: счупване на тибията; Fractura LI compressiva; fractura vertebrae LI; счупване на гръбначния стълб; психически стрес; оток на горен крайник; множество травми и наранявания по глава, крайници и тяло.

След инцидента на 04.02.2022 г. пострадалата е приета в СПО, проведени са изследвания и консултации, установено е счупване на тибията поставена е ортеза (поставена е имобилизация на лява колянна става) и е освободена за домашно лечение. Поради продължаващите болки в областта на кръста, гърба и крайниците и след консултация с неврохирург, пострадалата е настанена за лечение на 24.02.2022 г. в УМБАЛ „Проф д-р Ст.К.ич“ АД, гр. Ст.Загора с окончателна диагноза Fractura LI compressiva.

Направени са й изследвания; консултативни прегледи; КТ на лумбален сегмент - уставена е компресионна фрактура на L1, лумбална спондилоза и остеохондроза. След проведената медикаментозна терапия е поставена външна имобилизация с торако-лумбален корсет. На 28.02.2022 г. е изписана с препоръки да започне рехабилитация, да ходи с помощно средство, да натоварва леко крайника, при нужда - нова консултация. На 07.03.2022 г. поради продължаващи болки в областта на кръста е приета за лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив с окончателна диагноза Fractura vertebrae L1. Направени са й изследвания; консултативни прегледи; КТ на лумбален сегмент - установена компресионна фрактура на Л1. След обсъждане на клиничната картина и резултатите от изследванията е назначено оперативно лечение. На 08.03.2022 г., видно от оперативен протокол № 191 е извършена операция - под обща анестезия е инжектиран костен цимент 6 сс в тялото на прешлен Л1. Пострадалата е изписана на 10.03.2022 г. с право на два контролни прегледа в рамките на месец, проследяване на клиничното състояние. Издадени са болнични листове за неработоспособност.

Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП М. Т. търпи силни болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Преди процесното ПТП ищцата е била в отлично здравословно състояние, изключително дейна, но след инцидента животът й се променя. Изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължават и към настоящия момент, възстановяването й не е приключено, за дълго време е била напрегната, с нарушения на съня, като не е в състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките ищцата е изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в нейното съзнание.

Във връзка с проведеното лечение са направени разноски в размер на 442.57 лева от ищцата, като разноските са за лекарствени средства и потребителски такси.

2

Предвид изложеното, е направено искане, да бъде постановено решение, с което ответникът ЗД „***“ АД, гр. София да бъде осъден да заплати на М.

М. Т., обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 180 000 лева, за причинените й неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания, както и сумата от 442.57 лв. за причинени й имуществени вреди, във връзка с проведеното лечение и възстановяване.

Претендира се законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 11.02.2022 г. -датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ, евентуално от 16.02.2022 г., до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, тъй като адвокатът на страната е регистрирана по ЗДДС, като настоящата молба да се счита за списък на разноски.

С отговора на исковата молба застрахователят не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният лек автомобил „*** *", с peг.

№ *** .

Оспорва се механизма на ПТП, като се счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорват се изложените от ищцата твърдения относно механизма на ПТП, като се счита, че те не намират опора в доказателствения материал. Поддържа се, че без да е установен механизъм на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.

Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност", се оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди се, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Посочва се, че при липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищцата за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване.

Оспорват се правните доводи на ищцата за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение по ЗДвП.

Навеждат се твърдения, че ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение, осъществено от водача на МПС, ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени от самата пострадала, която с поведението си е създала предпоставки и условия за настъпването на 3 инцидента и произтеклите от него вреди.

Твърди се, че настъпилите увреждания на ищцата не са резултат единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил „*** *", с peг. № ***, а е налице съпричиняване от страна на пострадалата, която с поведението си е създала предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.

Ищцата в значителна степен завишила риска от собственото си увреждане, като нарушила нормативно-установените правила за движение на пешеходци, нарушавайки конкретни разпоредби на ЗДвП, предприемайки пресичане на неустановено за целта място и навлизайки внезапно на пътното платно - чл. 113 и 114 ЗДвП.

Пешеходката пресичала пътното платно на необозначено за това място, без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното платно не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение. Нарушавайки горните разпоредби пострадалата се е поставила в опасност, като поведението й е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Поради горното ответникът счита, че настъпилият вредоносен резултат е съпричинен от самата пострадала в значителна степен.

Оспорват се твърденията, в резултат на процесното ПТП ищцата да е претърпяла цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен.

Оспорва се, че същите са резултат на реализираното ПТП. Счита се, че няма данни и доказателства по делото ищцата да е претърпяла твърдените от нея увреждания. Оспорват се всички твърдения на ищцата в тази насока.

Оспорват се твърденията, че евентуално получените вследствие на ПТП увреждания са довели до продължителни болки и страдания. Твърди се, че заявените от ищцата увреждания и болки и страдания се дължат единствено на предходни заболявания и на вече проявили се хронично-дегенеративните изменения, от които ищцата е страдала преди ПТП. Посочва се, че в ренгенографията на ищцата от 04.02.2022г. се съдържат данни за изразени изменения по всички нива на поясните й прешлени от дегенеративен тип (деформираща спондилоартроза, спондилоза, и остеохондроза, дискови протрузии и осреопороза). Твърди се че за същите заболявания, както и за евентуални усложнения вследствие на тях застрахователят не следва да отговаря.

Оспорват се твърденията, че оздравителният процес е бил продължителен, тъй като видно от представените с исковата молба документи данни такъв да е протичал като цяло липсват. В случай, че се установи някаква по-голяма продължителност на оздравителния процес, се твърди, че същото е следствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на ищцата, както и на несвързани с процесното събитие предходни заболявания, както и от хронично-дегенеративни изменения, от които тя страда и които нямат връзка с ПТП.

4

Оспорват се твърденията за изживян стрес и душевни страдания на ищцата и в случай, че такива се установят, се счита, че са резултат от лабилна психика и предходната й обремененост.

Оспорва се иска за имуществени вреди. Представените документи не могат да установят, че описаните в тях услуги и лекарства са във връзка с ПТП и са провокирани или причинени от процесното събитие.

Доколкото се твърдят фрактури на тибия и Л1, категорично се оспорва разходите за Дуфалак и Комфорт шоколад да се намират в каквато и да е причинна връзка с евентуални травми от събитието.

Оспорва се предявеният иск и по размер. Твърди се, че претендираната с исковата молба сума в размер на 26000 лева, като част от 180 000 лева е силно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва се претенцията за забава като се твърди, че застрахователят не дължи лихва върху обезщетението. Посочва се, че ищцата не е сезирала застрахователното дружество с претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ. Посочва се, че съгласно чл. 380, ал.З КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва.

На основание гореизложеното е направено искане да бъде постановено решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени, като изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално се иска намаляване на размера на претендираното обезщетение с оглед възраженията.

Претендират се направените в производството разноски.

В случай че претендираното от ищцата възнаграждение за процесуален представител е в размер над минималния, се прави възражение за прекомерност и се иска на основание чл. 78 ал. 5 ГПК същото да бъде намалено.

С допълнителна искова молба с оглед обстоятелството, че ответното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия лек автомобил, е направено искане това обстоятелство да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.