Решение № 139 от 23.07.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Троян, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20254340101266 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 22 о т ЗПК, вр. чл. 11, т. 10 и чл. 19, ал. 4 о т ЗПК, предявен от Ю. А. А., ЕГН **********, с адрес: с. Л., обл. Ловеч, ул. „Руен“ № 2, чрез адв. Д. Г., вписан в ЛАК, срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, с цена на исковете 6 484,26 лева и 3 634,67 лева. В молбата се излага, че ищецът сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 3207127 от 30.06.2025 г., по силата на който му бел предоставен кредит в размер на 4 000 лева. при ГПР - 20.85% и ГЛП 19.09%, Общия размер на всички плащания по кредита били на стойност 6 484,26 лева, при ГПР - 31.25 % и ГЛП 27.43 %, която сума е следвало да върне на 24 броя вноски. По силата на договора за кредит ищеца е следвало да сключи с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД договор за поръчителство с цел обезпечаване на договор за кредит. По силата на договора за поръчителство дължимото възнаграждение за поръчителя било в размер на 3 634,67 лева, която сума била платима на месечни вноски, заедно с падежните вноски по кредита. Двата договора се намирали във взаимовръзка помежду си, като се поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради което следва да се приеме, че договора за предоставяне на поръчителство също е нищожен, поради противоречието на закона и на двата договора. Иска се от съда да приеме за установено в отношенията между страните, че сключеният от ищцата с „Кредисимо“ договор за потребителски кредит е нищожен на осн. чл.26, ал. 1 от ЗЗД, на което основание е нищожен и договора за поръчителство сключен между А. и „Ай Тръст“ ЕООД и се иска съда да постанови решение, с което да приеме за установено между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между тях договор за поръчителство е нищожен на соченото правно основание.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва изцяло по основание и се иска от 1 съда да го отхвърли. Не се спори, че между страните е налице договорно правоотношение произтичащо от соченият договор за потребителски кредит.

Твърди се, че към датата на подаване на настоящият отговор на исковата молба е налице непогасено вземане на „Кредисимо“ ЕАД произтичащо от договора за потребителски кредит. Поддържа се, че договорът отговаря на изискванията на ЗПК, вкл. и чл. 11, ал. 1, т. 10 от същия закон. Поддържа се, че договорът за поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. Иска се от съда да отхвърли исковата претенция, както и да се присъдят на ответното дружеството сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, с който не се оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните въз основа сключеният договор за потребителски кредит.

Поддържа се, че възнаграждението за поръчител има характеристика на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задълженията на контрагента, каквато дейност не е забранена от закона, като размерът на възнаграждението е съобразен с риска, който ответното дружество поема, както и, че възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на услугите. Сочи се, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Сочи се, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР. Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответника „Кредисимо“ ЕАД е предявен насрещен иск срещу ищеца по първоначалният иск Ю. А., в който се твърди, че по сключения процесен договор за потребителски кредит, ищеца по насрещният иск „Кредисимо“ ЕАД е изпълнил задължението си да предостави на ответника по насрещният иск - кредитополучател заем в размер на 4 000 лева Сочи се, че кредитополучателя не е направил никакви плащания по кредита. В случай, че съдът уважи предявеният срещу „Кредисимо“ ЕАД иск за прогласяване недействителността на процесният договор за кредит, на осн. чл. 23 от ЗПК се твърди, че за А. е възникнало задължение да върне на ищцовото дружество чистата стойност на кредита. В конкретният случай чистата стойност на кредита, която се претндира възлизал на сумата 4 913,40 лева. Иска се от съда да постанови решение, в случай, че бъде уважен предявеният иск за нищожност на договора за потребителски кредит, с което да осъди ответницата по насрещният иск А. да заплати на ищеца по насрещният иск „Кредисимо“ ЕАД посочената сума, представляваща чистата стойност на кредита по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция да окончателното погасяване на задължението.

В предоставеният от съда на ответни ка по насрещният иск А . срок за отговор не е постъпил такъв.

Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Между страните не е спорно, а това се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 30.06.2025 г. между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитор от една страна и от друга Ю. А., в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 3207127.

2

Видно от процесния договор за потребителски кредит и погасителния план към него, последният неразделна част от договора, общата сума по кредита е в размер на 6 484,26 лева, от които главница – 4 000 лева, при уговорен ФЛП /фиксиран лихвен процент/– 27.4 3 % и ГПР /годишен процент на разходите/ 31.25 %, като изплащането е разсрочено на 24 месечни погасителни вноски, с падеж на последната месечна погасителна вноска – 10.07.2027 г.

Видно от представения договор за предоставяне на поръчителство, сключен на същата дата – 30.06.2025 г., б. а/ се установява, че условието ищеца да получи кредита, е задължението му да предостави обезпечение под формата на поръчителство.

Съгласно Договора всички вземания по него стават автоматично, предсрочно изискуеми или могат да бъдат обявени от „Кредисимо“ за такива, в случай и при условията, посочени в Общите условия, и с последици посочени в същите, като съгласно клаузите всички вземания по кредита стават автоматично и предсрочно изискуеми, без да е необходимо уведомление или покана от страна на „Кредисимо“ към кредитополучателя, а условие за това е при непогасяване на шест погасителни вноски или шест револвиращи лихви.

Съгласно договора за поръчителство, А. се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 3 634,67 евро, като изплащането е разсрочено на 24 месечни погасителни вноски с падежни дати, съвпадащи с погасителния план по договора за кредит, т. е. възнаграждението на гаранта е включено към погасителните вноски по договора за кредит, доколкото падежа на изплащане на възнаграждението съвпада с падежа на погасяване вземането по договора за кредит. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата, съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК, поради което и с оглед характера на договора за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК. Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Ето защо двете правоотношения следва да се разгледат съвместно, като се има предвид и, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, т. е. кредиторът и поръчителят са свързани лица. Възложено е в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: да предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя дружество - поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит. Тоест, 3 поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави обезпечение от одобрено от ответника "Кредисимо" ЕАД дружество. Това дружество е свързано лице с кредитора по договора за заем.

Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другото обезпечение е на практика невъзможно за осъществяване от длъжника. В случая ищецът е бил поставен в положение, при което е принуден от икономически по-силната страна да сключи договор с трето лице - „Ай Тръст“ ЕООД, което лице е посочено и одобрено от кредитора по договора за заем. Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл.

19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 31,25 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1 0 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които 4 длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.