Определение № 3483 от 23.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3483 гр. София, 23.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20248002901138 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците А. З. Д., З. К. А., Д. Б. Н. и Р. Д. Н. срещу решение № 88 от 25.01.2024 г. по гр.д. 1567/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260017 от 04.03.2022 г. по гр.д. № 91/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от тях искове срещу „Застрахователна компания Лев инс” АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, всеки за сумата 120 000 лв.

– претендирани обезщетения от всеки от ищците за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния близък Б.Р. Н., ЕГН **********, настъпила на 27.09.2018 г., около 22:30 часа при ПТП на АМ „Тракия“, в района на километър 42 + 800, платното за движение от гр. София за гр.

Пловдив, при участие в ПТП на Н.Р.К., ЕГН **********, управлявал лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № СВ 8386 ВВ, със застрахователна полица № 61749287 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 27.03.2018 г. до 26.03.2019 г., и са присъдени разноски по делото.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, при нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излагат, че въззивният съд е допуснал груби нарушения при оценка на събраните по делото доказателства, които са имали за последица постановяването на необоснован съдебен акт и в частност формиран неправилен извод от въззивния съд, че застрахованият при ответника водач не е имал неправомерно поведение, респективно че презумпцията за вина по чл. 45 ЗЗД е оборена.

Сочат, че нормата на чл. 20 ЗДвП задължава водачите да съобразят скоростта си на движение с разстоянието на видимост /осветеност от фаровете/, така че да могат при необходимост да спрат при възникване на опасност. Изтъкват, че 1 застрахованият при ответника водач Нанко Костов не е изпълнил това свое задължение, поради което поведението му следва да бъде квалифицирано като противоправно – в нарушение на чл. 20 ЗДвП и чл. 5 ЗДвП. Поддържат, че с оглед установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция в тежест на делинквента е да установи, че деянието му е невиновно, каквото доказване считат, че ответникът не е провел. Излагат, че е налице противоречие между заключенията на събраните пред двете инстанции експертизи, включително досежно посоката, в която се е движил пешеходецът, и дали последният се е движил с бърз ход, спокойно тичане, или бързо бягане. Добавят, че макар експертът да е дал заключение, че пострадалият се е движил най-вероятно с бърз ход, то с обясненията си в о.с.з. е посочил, че има противоречие в протокола доколкото няма как на 50 см. от десния габарит бронята да е увредена, защото това е извън пределите на автомобила, което можело да обоснове извод, че скоростта на пешеходеца е ниска. Сочат, че при липса на доказана скорост на пешеходеца няма как да бъде приета за оборена презумпцията за вина на водача. По тези доводи молят решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което исковете бъдат уважени като основателни. Претендират присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които сочат като значими за предмета на делото: „Относно оборването на презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД с оглед наличието на варианти на приет от вещото лице ход на движение и посока на движение. Наличие на противоречия в приетите експертизи в отделните инстанции, както и противоречие в заключението на експертизата и обясненията на вещото лице в открито заседание. Наличие на несъответствие между приетите от съда посока и скорост на движение на пешеходеца и заключението по САТЕ, и обяснението на вещото лице в открито съдебно заседание. Следва ли съдът да приема, че презумпцията за вина е оборена след като по делото няма категорично становище за посоката и скоростта на движение на пешеходеца? Следва ли съдът при постановяване на съдебното решение да прави заключение относно вината за настъпване на процесното ПТП изцяло в противоречие с обясненията на автоексперта и заключението по изготвената пред въззивната инстанция експертиза?“ Поддържат, че обжалваното решение е очевидно неправилно, с което обосновават искането си да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „Застрахователна компания Лев инс“ АД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото за представляването му от юрисконсулт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

2

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че на 27.09.2018 г., около 22 часа, на Автомагистрала „Тракия“, в тъмната част на денонощието, в района на километър 42 + 800, в платното за движение от гр. София за гр. Пловдив е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № СВ 8386 ВВ, управляван от Н.Р.К., е блъснал в средна пътна лента пешеходеца Б.Р. Н..

Подчертал е, че Н. в нарушение на абсолютната забрана, установена в чл. 55, ал. 1 ЗДвП, за движение на пешеходци на път, обозначен като автомагистрала или скоростен път със съответния пътен знак, е пресичал с бърз ход пътното платното отляво надясно. Добавил е, че пешеходецът не е ползвал светлоотразителна жилетка и е пресичал пътното платно на автомагистралата в пияно състояние - с алкохол в кръвта с концентрация 2.2 на хиляда.

Подчертал е, че водачът Костов, веднага след като е възприел пешеходеца, е реагирал със спиране на автомобила в лентата за принудително спиране.

Посочил е, че обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, действията на водача, скоростта на движение на пешеходеца и техническите поражения на лекия автомобил са анализирани от вещите лица в писмените заключения и в дадените обяснения в откритите съдебни заседания пред първоинстанционния и пред въззивния съд. Изтъкнал е, че вещото лице, изпълнило автотехническата част от втората КМАТЕ, в заседанието пред въззивния съд е изразило становище, че пешеходецът се е движел отляво надясно с бърз ход и ударът е бил непредотвратим за водача, като е обичайно пешеходците при пресичане на път с интензивно движение на автомобилния поток да се движат възможно най - бързо, а при възможност и да тичат. Добавил е, че вещото лице, отговорило на въпросите от медицинската част е дало заключение, че не може да определи дали ударът между застрахования автомобил и пешеходеца е довел от неговата смърт, защото последният след удара е паднал на пътното платно и последователно е бил прегазен от други МПС, включително и от товарен камион. Обобщил е, че единствената и основна причина за настъпване на ПТП и за смъртта на пешеходеца стои в неговото поведение да пресече пътните платна на автомагистралата при установена забрана за движение на пешеходци на автомагистрала, неизползването на светлоотразителна жилетка и пияното му състояние, обосноваващо средна степен на алкохолно опиянение. Посочил е, че при тази степен на алкохолно опиянение е нарушена координацията на движенията, забавено е мисленето, но тя не е пречка в конкретния случай пешеходецът да се движи бързо или да тича. Допълнил е, че следва да се отчете обстоятелството, че ПТП е настъпило на магистралата, а последната дори по права линия е значително отдалечена от населеното място, в което е живял Б. Н., което е потвърждение за възможността му в тази степен на алкохолно опиянение да измине голямо разстояние до магистралата и да пресича с бърз ход пътното платно на магистралата.

Подчертал е, че водачът на лекия автомобил се е движил със скорост, 3 която е по-ниска от максимално разрешената за движение на леки автомобили по магистрала, както и че появата на пресичащ пешеходец не е предвидимо обстоятелство, предвид забраната пешеходци да се движат по пътните платна, а още повече да предприемат тяхното пресичане.

При тази установена по делото фактическа обстановка е приел от правна страна, че исковете са неоснователни предвид неосъществяване на основания елемент от фактическия им състав – виновно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД, осъществено от застрахования при ответника водач.

Обосновал е извода си с липсата на данни по отношение на водача на лекия автомобил да е осъществена наказателна отговорност или административнонаказателната отговорност по реда на ЗАНН за допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП при управлението на лекия автомобил и тези нарушения да са в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Изтъкнал е, че двете независими едно от друго заключения на вещите лица, извършили КМАТЕ в първата и във въззивната инстанция обосновават извод, че поведението на застрахования водач не осъществява деликтния състав по чл. 45 ЗЗД, тъй като водачът е управлявал лекия автомобил със скорост значително по - ниска от максимално разрешената за движение на леки автомобили по автомагистрала и дори за конкретния пътен участък, т.е. поведението му е правомерно. Посочил е, че ПТП е настъпило при наличието на установена от ЗДвП забрана за движение на пешеходци по пътното платно на магистралите, а в случая починалият пешеходец е пресичал пътното платно с намерение да пресече и другото трилентово платно, по което се движи автомобилния поток от гр. Пловдив за гр. София.

Подчертал е, че водачът на застрахования автомобил не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, че пешеходец ще пресича пътното платно на автомагистралата, поради което деянието му е „случайно“ по смисъла на чл. 15 НК и изключва неговата виновност. Допълнил е, че дори и при установената скорост, с която се е движел застрахования водач и която е по-ниска от максимално разрешената, той не е могъл да предотврати настъпването на ПТП предвид бързото движение на пешеходеца и отстоянието му от автомобила.

Изложил е и допълнително мотиви, че и двете експертизи не могат да дадат положителен отговор, че смъртта на пешеходеца е в пряка причина връзка с настъпилия удар от застрахования лек автомобил, а всяка една от претенциите на ищците се основава на твърдения за пряка причинно следствена връзка между смъртта на Б. Н. и сблъсъка с лекия автомобил, който е бил застрахован при ответника. Изводът съдът е обосновал с установените по делото обстоятелства, че пешеходецът след удара от застрахования автомобил е бил последователно прегазен от няколко МПС, едно от които е било тежкотоварен автомобил.

По тези мотиви за липса на доказано противоправно поведение на застрахования при ответника водач - не е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в ЗДвП, и поведението му не осъществява деликтния състав по чл. 45 ЗЗД, е приел сезиралите го искове за неоснователни и 4 потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.