Решение № 133 от 28.02.2025, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Разград, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20233330102240 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за делба на съсобствени имоти.

Делото е във втора фаза, в производство по извършване на делбата.

С влязло в сила на 30.07.2024 г. Решение № 409/06.07.2024 г. е допусната съдебна делба между страните на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 666 (шестстотин шестдесет и шест) квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 m), за който по одобрените със Заповед № РД-1837/10.03.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение от 15.11.2023 г. кадастрална карта и кадастрални регистри на град Разград, община Разград, област Разград, е отреден имот с идентификатор № *** (шестдесет и една хиляди и седемстотин и десет, точка, петстотин и две, точка, триста осемдесет и три), стар идентификатор: няма, номер на предходен план: кв. 9, с административен адрес: град Разград, *** (двадесет и две), община Разград, област Разград, при граници: имоти с идентификатори: № ***, № ***, № *** и №

***, заедно с построените в него: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ СГРАДА е идентификатор № *** (шестдесет и една хиляди и седемстотин и десет, точка, петстотин и две, точка, триста осемдесет три, точка, едно), с предназначение на обекта: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 86 (осемдесет и шест) квадратни метра; 2.

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - СГРАДА с идентификатор № ***

(шестдесет и една хиляди и седемстотин и десет, точка, петстотин и две, точка, триста осемдесет и три, точка, две), с предназначение на обекта:

ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 20 (двадесет) квадратни метра; 3. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - СГРАДА с идентификатор № *** (шестдесет и една хиляди и седемстотин и десет, точка, петстотин и две, точка, триста осемдесет и три, точка, три), с предназначение 1 на обекта: ГАРАЖ, със застроена площ 24 (двадесет и четири) квадратни метра, ПРИ РАВНА ПРАВА, а именно по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите.

Съдът е допуснал по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК искане за възлагане процесният имот в дял на ищцата.

Съдът е допуснал разглеждане искане по сметки по реда на чл. 346 ГПК, направено от ищцата Н. В. С. срещу ответниците Н. В. Х. И Н. В.КОВА М., съгласно посоченото в писмена молба на пълномощника и, за извършени през периода 1991 г. – 2010 г. в имота подробно описани в молбата СМР-та със съгласие и знание на ответниците, чрез които стойността на имота се уВ.чила със 60 000 лв., като дела на ответниците се равнява на 40 000 лв., а именно: ограждане на двора с мрежа – 65 м. и бетонни колове – 30 бр. на стойност: за положения труд сумата от 100,00 лв., а за материали сума в размер на 360,00 лв.; поставена външна желязна врата на стойност 100,00 лв. за материали; изкопана шахта/канализация - 4 м., със заплатена сума за положения труд 150,00 лв., а за материали - в размер на 200,00 лв.; изграден мръсен канал за баня и тоалетна - 6 м., за труд – 50,00 лв., а за материали – 50,00 лв.; направен основен ремонт на покрива (смяна на цигли и греди), като за труд ищцата заплатила сумата 6 000,00 лв., а за материали - 1 500,00 лв. построен метален гараж с канал 24 кв.м., като за труд заплатила 500,00 лв., а за материали — 6 000,00 лв.; построени антре с баня и тоалетна, за труд заплатила сумата 3500,00 лв., а за материали - 1500,00 лв.; остъклена кухня, като за труд заплатила сумата 500,00 лв., а за материали - 1500,00 лв.; изградила метален кокошарник - 6 кв.м., като за труд заплатила 100,00 лв., а за материали – 350,00 лв.; изградила метален свинарник - 5 кв.м., за труд заплатила 200,00 лв., а за материали – 1300,00 лв. прекарана водопроводна тръба – 40 м., като за труд заплатила 150,00 лв., а за материали – 800,00 лв.; изградени излети бетонова площадка и бетонова пътека пред къщата и в двора с площ около 150 кв.м. като за положения труд заплатила сумата от 200,00 лв., а за материали - сума в размер на 400,00 лв. подменени в бечовата стая прозорец с ПВЦ - бял цвят 1,30 м на 1,50 м. и заплатила 250,0 лв., а в старата къща от 20 кв.м. били подменени 2 бр. прозорци, 2 бр. врати с ПВЦ и нова метална външна врата, за което били заплатени от ищцата 800,00 лв. След приемането на заключението, по искане на страната е направено изменение на иска за подобренията, който да се счита за предявен за сумата 21208 лв., т.е. за всеки ответник да бъде заплатена, а именно от Н. В. Х. и Н. В. М. - суми в размер на 10604 лв. съобразно техните дялове.

От фактическа страна:

Свид. С.П. сочи, че живее в имот на същата улица, нейната къща и процения имот били разположени един срещу друг. В къщата живеели ищцата със съпруга си. Тя ги заварила в тази къща, когато дошла да живее в Разград през 1976 г. По това време в къщата живеели и родителите на ищцата. Първо починал бащата на ищцата, а после – нейната майка. По същото време ищцата и съпруга и живеели в процесния имот. Изобщо ищцата не е живеела в друг имот освен процесния. От всички наследници, само тя е живяла постоянно в имота. Ищцата обяснила на свидетелката, че има две сестри, но свидетелката никога не ги е виждала, не ги познава, тъй като не са се завръщали в България.

Свидетелката е влизала в имота и сочи, че има изградени две стаи в новата част, а старата представяла съборена бечова стая. Когато починала майката на ищцата, последната и съпругът и започнали да правят ремонт. В началото външната ограда била изградена от дъски, а после поставили стоманени 2 колчета и мрежа, подменили външната врата на имота с желязна, изградили метален гараж, излели бетонова пътека в двора с площадка след 1990 г.

Повечето СМР били извършени през 90-те години. Ищцата обяснила на свидетелката, че разговаря със сестрите и те са в течение , че тя извършва ремонти в имота. Освен това след смъртта на своите родители, ищцата направила ремонт на покрива – подменили тачките и керемидите. Ищцата и съпругът отглеждали животни, поради което изградили свинарник и кокошарник. Обработвали дворната част от имота. Изкопали и шахта, прекарали от другата улица вода. Изградили остъклено антре, баня и тоалетна, подменили дограмата с ПВЦ дограма в кухнята. На старата част от къщата също подменили дограмата. Според свидетелката ищцата няма друг жилищен имот. Според нея извършените ремонти били наложителни, защото покрива бил протекъл, дъските на оградата били изгнили, дограмата също трябвало да се подмени.

Свид. Д.П. сочи, че познава ищцата от 1982 г., когато заживяла в града.

Познавала също майка и, съпругът и, децата. Живеели на една улица, къщата им била зад имота на свидетелката. Не познавала сестрите и. Дълго време свидетелката мислила, че бабата е майка на съпруга на ищцата. Свидетелката сочи още, че от 1982 г. ищцата живее в процесния имот, не знае да има друго жилище. Известно и било също, че ищцата и съпругът и са направили ремонти в имота. Първо подменили гаража с метален, после изградили нова ограда, направили ремонт на покрива. Всички ремонти били извършени след 1990 г., след смъртта на майката на ищцата. Според свидетелката ищцата и съпругът и са финансирали сами тези ремонти, правейки ги самостоятелно или чрез майстори. След това излели бетон пред къщата. Правили ремонт и на постройките. Подменили дограмата на старата къща, на вратите и прозорците. Направили отстъкляване, изградили шахта. Направили баня и тоалетна. Иищцата и съпругът и изградили специални постройки, в които отглеждали кокошки и свине. Копали от другата улица, за да прекарат водопровод. Според свидетелката всички ремонти били наложителни, тъй като постройките били стари. Не е виждала сестрите на ищцата. Не знае те да са се противопоставяли на направените от ищцата промени в имота.

Според представеното удостоверение ищцата не е собственик или съсобственик на друго жилище освен процесното.

Според заключението по назначената съдебно-техническа и оценъчна експертиза допуснатият до делба недвижим имот не е реално поделяем съобразно правата на страните и техническите правила и норми на ЗУТ. Не може да се състави проект за разделяне на имота. Пазарната стойност на процесния имот е в размер на 136 800 (сто тридесет и шест хиляди и осемстотин) лв. Паричната стойност на всеки от трите дяла е в размер на 45 600 (четиридесет и пет хиляди и шестстотин) лв. за всеки от съделителите.

Ремонтните работи, претендирани от ищцата Н. В. С., се сочат като извършени. Вещото лице подчертава, че периода не може да се определи без да се представят документи. Пазарната им стойност към днешна дата е 51 533,73 лв. (петдесет и една хиляди петстотин тридесет и три лева седемдесет и три стотинки). Всички направени разноски са необходими и полезни и да допринесли за запазването на имота и създаване на необходими битови удобства за обитателите. Извършените подобрения са уВ.чили пазарната стойност на имота с 45,71% или 31 812,09 лв. (тридесет и една хиляди осемстотин и дванадесет лева и девет стотинки). Цената на подобренията към 3 датата, към която се твърди, че са извършени и пазарната стойност на имота към датата на извършване на подобренията са посочени в Приложение № 3 към експертизата. Поради различната стойност на парите във времето и деноминацията на лева през 1999 г. не може да се посочи обща сума в пари, а е посочен брой минимални работни заплати към периода на извършването им.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.П. и Д.П..

Заключението по неоспорената от страните експертиза съдът кредитира като обективно и компетентно.

По делото е разпитан като свидетел съпругът на ищцата, който сочи, че ищцата е платила на съделителка 6000 лева за дела и. Според представен банков документ, а именно нареждане-разписка по сметка на ответницата Н.

Н. Х., ищцата Н. В. С. прехвърлила на 20.08.2021 г. сумата от 5610,62 лева. Не се сочи основание.

На първо място, представения банков документ не касае настоящото производство, няма искания по сметки, а дори да имаше – подобно искане би било недопустимо, доколкото исканията по сметки представляват осъдителни искове.

По изложените причини съдът счита, че показанията на свид. С. и банковия документ, следва да бъдат изключени от доказателствата по делото, както и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Законът предвижда четири способа за извършване на делбата: възлагане на някого от съделителите, жребие, възлагане по чл. 353 ГПК и изнасяне на публична продан, в случай че делбеното имущество е неподеляемо.

Посочените начини за извършване на делбата се прилагат в зависимост от естеството на имотите, които се делят. Водещ обаче е принципа, че всеки от съделителите следва да получи имущество в натура, ако това е възможно съобразно правата и естеството на имотите. В чл. 349, ал. 2 ГПК са уредени четири материални предпоставки (три положителни и един отрицателен юридически факт), при наличието на които възниква потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, като заплати на останалите съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в общата вещ, предмет на делбата (или дяловете им да се уравнят с имот): 1) делбената недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2) тя да е служила за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост при спазване изискванията на чл. 203 от ЗУТ; 3) съделителят-сънаследник да е живял в жилището на наследодателя при откриване на наследството и 4) той да не притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите по т. 7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС. Според т. 8 от ТР, при възникнала съсобственост в резултат на повече от един юридически факт, възлагането е недопустимо и делбата следва да се извърши чрез публична продан. С оглед т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. посочените материални предпоставки следва да са налице към момента на приключването на устните състезания.