Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8861 от 14.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 28548/2023
Вид
Решение № 8861
Подписан
14.05.2024
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8861 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110128548 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. И. П. срещу „В..БГ“ ЕООД. В срока по чл. 131 ГПК е депозирана и насрещна искова молба от „В..БГ“ ЕООД срещу В. И. П..

Ищецът В. И. П. твърди, че на 27.02.2023 г. между страните е сключен Договор за кредит № 9935443021, като на ищеца е предоставена сумата от 1300 лв. със срок на връщане 30 дни, при лихвен процент по кредита - 40,99 %, и размер на лихвата по кредита - 43,80 лв.

Посочва, че годишният процент на разходите е уговорен в размер на 49,70 %, по договора е начислена и такса за бързо разглеждане в размер на 214,56 лв., като общата дължима сума възлиза на 1558,36 лв. Посочва, че главницата по кредита е усвоена на 27.02.2023 г., като сумата следвало да бъде върната до 29.03.2023 г. Поддържа, че е заплатил такса от 600 лв. за удължаване срока на договора с още един месец. Твърди, че договорът е недействителен, доколкото липсва погасителен план към него, както и не е посочено кои разходи формират ГПР, в частност поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 20 ЗПК. Твърди, че таксата за бързо разглеждане следва да бъде включена в ГПР, като по този начин императивно заложеният в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава. Посочва, че в договора не е посочен лихвен процент на ден, което води до неговата недействителност. Твърди, че клаузата за бързо разглеждане е недействителна, тъй като кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а освен това води до прекомерен размер на ГПР. Счита, че уговорената в договора възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Моли за прогласяване недействителността на Договор за кредит № 9935443021 от 27.02.2023 г., евентуално за прогласяване недействителността на клаузата на т. 4.4 от Общите условия към договора за 1 кредит на ответното дружество (предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 214,56 лв.), както и за прогласяване недействителността на клаузата на т. 9.1 от Общите условия към договора за кредит (уреждаща заплащането на възнаградителна лихва в размер на 43,80 лв.) и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск от „В..БГ“ ЕООД. Дружеството не оспорва, че на 27.02.2023 г. между страните е сключен Договор за кредит № 9935443021 при посочените в исковата молба условия (1300 лв. главница, 43,80 лв. - договорна лихва и 214,56 лв. - такса за бързо разглеждане), като посочва, че сумата по договора е преведена на 27.02.2023 г. на кредитополучателя. Посочва, че съгласно общите условия кредиторът следва да даде отговор дали одобрява отпускането на кредит в срок от 7 календарни дни, като съответно на кредитополучателя е предоставена възможност да заяви бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в срок от 15 минути срещу такса за бързо разглеждане. Поддържа, че договорът за кредит отговаря на императивните изисквания на ЗПК. Твърди, че с настъпването на падежа по сметките на дружеството не са постъпвали суми за погасяване на възникналото задължение. Оспорва, че договорът за кредит е недействителен, доколкото същият посочва ясно условията за издължаване на кредита от потребителя. Твърди, че в случая от ищеца е очаквано еднократно пълно погасяване на задължението, поради което и за дружеството липсва законово задължение за изготвяне и предоставяне на погасителен план. В договора е посочен действителният размер на ГПР, като в него не следва да се включват разходите за незадължителни услуги. Оспорва нищожността на договора поради това, че не е посочен лихвен процент на ден, като твърди, че размерът на лихвения процент на ден се изчислява като се раздели посоченият в договора годишен лихвен процент на броя на дните в годината - 365 и по този начин се получава дължимият лихвен процент на ден. Твърди, че таксата за бързо разглеждане няма задължителен характер, а е по изрично искане на потребителя, поради което не следва да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на установителните искове и за присъждане на разноски.

С насрещната искова молба ищецът по насрещния иск претендира сумата от общо 1343,80 лв., от които 1300 лв. - главница по Договор за кредит № 9935443021 от 27.02.2023 г., ведно с законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на насрещния иск 07.09.2023 г. до окончателното плащане и 43,80 лв. - договорна лихва, начислена за срока на договора от 27.02.2023 г. до 29.03.2023 г.

Ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на насрещната искова молба, с който не оспорва, че дължи сумата от 1300 лв., но оспорва претенцията за възнаградителна лихва в размер на 43,80 лв., както и за законна лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба, тъй като счита, че с оглед недействителността на договора за кредит дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа страна и правна страна:

2

Предявени са обективно съединени главни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 20 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД, с които се иска да бъде прогласена недействителността на Договор за кредит № 9935443021 от 27.02.2023 г., сключен между В. И. П. и „В..БГ“ ЕООД и евентуални установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл.

19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК за прогласяване на недействителността на клаузата на т. 4.4 от Общите условия към договора за кредит на ответното дружество, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 214,56 лв., както и с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване на недействителността на клаузата на т. 9.1 от Общите условия към договора за кредит, уреждаща заплащането на договорна възнаградителна лихва в размер на 43,80 лв.

С насрещната исковата молба са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР за заплащане на сумата от 1300 лв., представляваща главница по Договор за кредит № 9935443021 от 27.02.2023 г. и сумата от 43,80 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.02.2023 г. до 29.03.2023 г.

По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 20 ЗПК:

В тежест на ищеца по главните искове е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание, че договорът за кредит е недействителен на сочените основания - поради нарушаване на чл.

11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 20 ЗПК, както и че същият съдържа оспорените клаузи, които противоречат на императивни материалноправни разпоредби - чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал.

4 и ал. 5 ЗПК и/или накърняват добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорените клаузи.

Между страните не е спорно, че между тях е сключен Договор за кредит № 9935443021 от 27.02.2023 г., със соченото в исковата молба съдържание, както и че кредитодателят „В..БГ“ ЕООД е предоставил на кредитополучателя В. И. П. сумата от 1300 лв. - главница.

Сключеният между страните Договор за кредит № 9935443021 от 27.02.2023 г. е представен по делото, като се установява, че договорът е сключен за срок от 30 дни - до 29.03.2023 г., като в него е уговорено, че лихвеният процент за срока на кредита е 40,99 %, а годишният процент на разходите - 49,70 %. В договора за кредит е уговорена сума в размер на 214,56 лв. - такса за бързо разглеждане, както и възнаградителна лихва в размер на 43,80 лв., като общо дължимата сума по кредита възлиза на 1558,36 лв. В договора е посочено, че сумата по кредита в размер на 1300 лв. е получена на 27.02.2023 г. Изрично е посочено, че изчисленият ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да 3 заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.

По делото са представени Общите условия на договора за кредит на ответното дружество, с които кредитополучателят е декларирал, че се е съгласил и ги приема като обвързващи, приложими и представляващи неразделна част от договора за кредит, като в тях е дадено определение, че „такса за бързо разглеждане“ представлява такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на Партньор, като същата може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на кредит и/или допълнителна сума по кредит при срокове и условия, посочени в общите условия и съгласно Тарифа на кредитора.

Дадено е и определение на „такса за удължаване“, като е предвидено, че това е такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга за удължаване на срока за връщане на кредита със 7, 14 или 30 календарни дни над първоначално определения срок за връщане на кредита. Таксата за удължаване се предоставя на кредитополучателя в съответствие с ОУ и съгласно Тарифа на кредитора. В раздел III „Разглеждане на искане за кредит и сключване на договор за кредит“, т. 4.2. е уговорено, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Съгласно т. 4.3. когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден.

Кредиторът не може да бъде държан отговорен за забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя (например при изключен мобилен телефон).

Кредиторът се задължава да изпълни услугата в първия възможен момент. В т. 4.4. е уговорено, че за заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в Специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на кредитора, налична на началната страница.

Допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускането на сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя да получи кредит (т. 4.5.).

В т. 7.1. е уговорено, че ГПР представлява процент, отразяващ общите разходи по кредита за кредитополучателя, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни), известни на кредитора и дължими от кредитополучателя. ГПР не включва разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнението на 4 договорните си задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.