Решение № 1333 от 10.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1333 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Г. като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000500825 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на В. А. И. срещу решение № 266915/ 13.12.2021г. на СГС, ГО, 15 състав, постановено по гр.д. № 1241/19г. в частта, в която е отхвърлен искът му по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата над 125 000 лв. до предявения размер от 250 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД в частта, в която е уважен иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ за сумата над 80 000 лв. до 125 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят-ищец твърди, че в обжалваната от него част първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните доказателства. Съдът не е обсъдил в цялост приетата медицинска експертиза и неправилно е определил размера на обезщетението. Не е съобразил ППВС № 4/68г. и получените травматични увреди. Увредата в гръдния кош може да се квалифицира като тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 от НК с постоянно общо разстройство на здравето , опасно за живота. Движенията на лявата раменна става са 1 болезнени и с редуциран обем. Поддържа, че е получил пет средни телесни повреди и една тежка и определеното обезщетение е занижено по размер.

Затова моли въззивният съд да отмени решението в атакуваната част и постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди.

Жалбоподателят - ответник счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и ППВС № 4/68г. Сочи, че обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на пострадалите като при определянето му следва да се съобразят както болките и страданията, но и икономическата конюктура в страна и общественото възприемане на критерия за справедливост. Поддържа, че изводите на съда не кореспондират с доказателствата. Вещото лице – лекар е посочило, че няма медицинска документация за настъпили усложнения в резултат на претърпените травматични увреждания.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над 80 000лв. до 125 000лв.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители взаимно оспорват жалбите си.

Третото лице помагач Гаранционен фонд в депозиран писмен отговор оспорва жалбата, подадена от ищеца. Счита я за неоснователна, както и че 55 000 лв. са достатъчни да репарират претърпените от ищеца травми.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Софийски градски съд е сезиран с искове по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/за обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът В. И. твърди, че на 02.02.2015г. в гр. София около 6ч. е пострадал при ПТП. На тази дата лек автомобил „Мерцедес МЛ270 ЦДИ“ с рег. № ******** с водач С. С. Д. се е движел по бул. „Панчо Владигеров“ в посока от бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Сливница“. Същото време по ул. „ Проф. Ал. Станишев“ в посока от ляво на дясно по посоката на движението на лек автомобил 2

„Мерцедес“ се е движел лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № *******, управляван от Д. Т. С.. Последният е навлязъл в кръстовището на ул. „Проф.

Ал. Станишев“ и бул. „П. Владигеров“, за да направи ляв завой по булеварда в посока бул. „Сливница“ със скорост 19 км/ч. Лек автомобил „Мерцедес“, движейки се с 91 км/ч удря от дясно лек автомобил „Ситроен“. В следствие на удара лекият автомобил, управляван от Ст. Д. се отклонява леко в дясно като продължава движението си и удря пешеходеца- ищец, намиращ се на десния тротоар на ул. „Проф. Ал. Станишев“ посока бул. „Сливница“. Лекият автомобил го удря със страничната си част като го притиска към дърво в тревната площ след тротоара. В следствие на удара В. И. е закаран в УМБАЛСМ „ Пирогов“ където приет за лечение. Там е установено, че е получил следните травматични увреди: травматичен шок, контузия на гръдния кош и корема, хемоплевмоторакс в ляво, фрактура на 1-7 ребра в ляво и 2-6 ребра в дясно, контузия на левия бял дроб, подкожен емфизем в ляво, фрактура на дясната ключица, фрактура на лявата ключица, фрактура на лявата лопатка, фрактура на тялото на трети гръден прешлен. Направени са му две тежки операции, разходите за които възлизат на 6 000лв. До настоящият момент В. И. търпи големи по интензитет болки и страдания, не може да си служи пълноценно с двете си ръце поради имплантите в ключиците и лопатката, предстои му продължителна и болезнена рехабилитация. За ПТП е съставен Констативен протокол с пострадали лица и протокол за оглед на местопроизшествието. Образувано е досъдебно производство и н.а.х.д. № 15802/15г. на СРС срещу водача Ст. Д.. От допусната в досъдебното производство медико- автотехническа експертиза се установява, че виновен за ПТП е водачът на лек автомобил „Мерцедес“, както и че ищецът е получил травми, попадащи в хипотезата на чл.129, ал.2 от НК.

За лек автомобил „Мерцедес“ е имало сключена валидна застраховка

„Гражданска отговорност“ при ответника.

Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000лв., в едно със законната лихва от 02.02.2015г. до окончателното му изплащане, както и 6 000лв. имуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от 02.02.2015г. до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва исковете. Завява, че водачът, застрахован при тях е оправдан, поради 3 което претенцията е неоснователна. Оспорва, че ПТП е настъпило по негова вина, като счита, че то е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Ситроен Ксара“ и има значителен принос за настъпване на инцидента .

Оспорва размера на иска за неимуществени вреди като счита, че е прекомерно завишен. Оспорва иска за имуществени вреди и този за законната лихва и начална дата, от която се претендира.

Третото лице помагач Гаранционен фонд в писмено становище, депозирано по делото, оспорва исковете. Счита, че вина за настъпване на ПТП има само водачът на застрахованото при ответника МПС. Счита размера на претенцията за неимуществени вреди за изключително завишен.

Безспорно е, че на 02.02.2015г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие. Във връзка с него са съставени констативен протокол за ПТП и протокол за оглед от същата дата.

Не се спори, че с влязло в сила решение от 21.09.2020г. по внд № 5384/18г. на СГС водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е признат за виновен за ПТП, станало на 02.02.2015г. при условията на независимо съизвършителство с Димитър Стоянов, при което на ищеца са причинени телесни увреждания.

Във връзка с твърденията в исковата молба досежно получените увреждания са представени и приети от съда медицински документи: 2бр. епикриза от УМБАЛСМ „Пирогов“ и фактура от 05.02.2015г. във връзка с претендираните имуществени вреди.

Не се спори, че за водача на лек автомобил „Мерцедес МЛ270 ЦДИ“ с рег. № ******** е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество и е била валидна към датата на настъпване на ПТП.

Допусната е единична медицинска експертиза, изготвена от лекарортопед- травматолог. Вещото лице е установило настъпилите травми от пътния инцидент за ищеца: фрактура на дясната ключица, фрактура на лявата ключица, фрактура на лявата лопатка, фрактура на трети гръден прешлен, контузия на гръден кош и корем, фрактури на 1-7 ребра в ляво, контузия на левия бял дроб, подкожен емфизем в ляво, хемопневмоторакс в ляво, фрактури на 2-6ребра в дясно, хемоторакс в дясно, контузия и 4 охлузване на лявата лицева област на главата. Вещото лице е пояснило какво означава термина травматичен шок и политравма. Фрактурите на множество ребра, особено когато са съседни, водят до нарушаване на целостта на гръдната стена и компроментират функцията й на фиксирана структура, необходима за дихателния процес. При ищеца фрактурите са доведи до т.нар.

„гръден капак“, характеризиращ се с паталогична подвижност по време на дихателните движения. В резултат от счупването на ребрата при ищеца е довело до хемопневмоторакс в ляво и хемоторакс в дясно. Нарушаването на херметичността на гръдната клетка се стига до нахлуване на въздух под налягане в посока отвътре на вън към подкожните меки тъкани, което води до подкожен емфизем, какъвто има ищецът. Травматичните увреди в гръдния кош се наложили извършването на спешни реанимационни мероприятия, изразяващи се в интубиране на ищеца и преминаване на апаратна вентилация.

Вещото лице е посочило какво лечение е предприето за фрактурите на ребрата. Травмата в гръдния кош е довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия. Фрактурите на двете ключици са довели до трайно затруднение в движенията на десния и левия горен крайник за период по- голям от 30 дни. Лечението е било с поставяне на метална остеосинтеза и то е правилното с оглед на нормалното възстановяване на общото състояние на пострадалия. Фрактурата на скапулата/лопатката/ е лекувана правилно оперативно чрез поставяне на остеосинтеза. Всички фрактури са получени при ПТП. Вещото лице е посочило, че в нито една рентгенографии, направени в деня на инцидента, не се визуализира фрактура на трети гръден прешлен, но я приема априори.

Контузията и охлузването на лявата лицева област на главата са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Периодът на възстановяване е 14-21 дни. Болките и страданията на В. И. са били найсилни в периода между настъпването на увредите и постоперативния период, като с времето те са намалявали по сила и интензитет поради оздравителните процеси в организма. На ищеца е извършен личен преглед от експерта на 21.05.2021г., за който е съставен документ, приложен по делото.

Установено е, че той е в задоволително общо състояние, контактен, адекватен, ориентиран за време, място и собствена личност. Съобщава за болки в лявото рамо, проявяващи се при промяна на климатичните условия.

При навеждане на торса напред към земята се регистрира болка в лявата 5 гръдна половина. Няма болка в областта на десния раменен пояс. Налага се да приема аналгетици. Лявото рамо е по- високо разположено от дясното. Има оперативни белези. Вещото лице е установило, че движенията в дясната раменна става са в норма, но не и тези в лявата. Те са болезнени и с редуциран обем спрямо нормата. Тораколумбалният отдел на гръбначния стълб е нормално развит без паталогични кожни промени, без оток и неболезнен при палпация. Няма клинични данни за оток, сетивни и циркулаторни смущения в дисталните отдели на двата горни крайника.

Налице е пълна консолидация на фрактурите на дясната и лявата клавикула по типа на първично костно срастване с наличие на остеосинтезен материал.

По отношения на фрактурата на лявата клавикула и въпреки извършената репозиция и фиксацията се наблюдава развитие на тежка посттравматична артроза в лявата раменна става, засягаща основно ставното лице на лопатката.

Тази артроза е причина за ограничаване на обема на движенията на лявата раменна става. Вещото лице е дало прогноза за в бъдеще относно здравословното състояние на ищеца. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно, обективно, безпристрастно, основаващо се на научните правила и професионалния опит.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят И. е брат на ищеца. Желае да свидетелства. Заявява, че сутринта на 02.02.2015г. брат му е пострадал при ПТП , когато е отивал на работа. Свидетелят го е видял два дни след това в „Пирогов“. Бил е в много тежко състояние след операция, при която са му сложили шест импланта.