Решение № 262170 от 01.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....... гр. София, 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА мл. съдия

ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 4258 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 38639 от 12.02.2020 г. по гр. д. № 14352/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО,

167 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от М.А.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис № 13, чрез адвокат С.Р., иск за признаване за установено на основание чл. 439 ГПК, че ищцата не дължи на ответника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес: ***, принудително изпълнение на сумата от 1 109,74 лв., за която е издаден изпълнителен лист от 05.04.2013 г. по ч. гр. д. № 4526/2013 г. по описа на СРС, III ГО, 89 състав, и е образувано изпълнително дело № 20138440402436 по описа на ЧСИ С.Я.. Със същото решение е прекратено производството по гр. д. № 14352/2019 г. в останалата част - за горницата над сумата от 1 109,74 лв. до пълния предявен размер от 2 788,81 лв. като недопустимо. Осъдена е М.А.Й. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски в първоинстанционното производство.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищцата М.А.Й., чрез адвокат С.Р., с доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради постановяването му в противоречие със събраните по делото доказателства. Излага се, че районният съд погрешно е приложил задължителната практика на ВКС относно спирането и прекъсването на давностните срокове в изпълнителния процес. Съдът правилно е приел, че след 26.06.2015 г. има нова задължителна практика на ВКС - ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, но неправилно е счел, че доколкото е образувано преди постановяване на тълкувателното решение, то спрямо процесното изпълнително дело следва да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВКС. В тази връзка се посочва, че последното не би могло да съобрази сега действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., и новите разпоредби в заповедното и в изпълнителното производство. Освен това, релевантните действия на ЧСИ и на взискателя са след влизане в сила на тълкувателното решение на ВКС на 26.06.2015 г. Посочва се, че обстоятелствата дали с образуването на изпълнителното дело през 2013 г. е прекъсната давността и имало ли е възлагане по чл. 18 ЗЧСИ от взискателя, са без значение, защото с плащанията от страна на длъжника давността е прекъсвана многократно. Последното плащане, следователно и прекъсване на давността, е от 16.05.2016 г. Молбата на взискателя (ответник) от 19.01.2017 г. за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника (ищец) не е довела до същински изпълнителни действия, с които да се прекъсне давността, каквото е и тълкуването на т. 10 от решението на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. Евентуално се сочи, че ако молбата от 19.01.2017 г. е прекъснала давността, то след 19.01.2019 г. е настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този смисъл последващите действия на ЧСИ са ирелевантни и не могат да породят като последица прекъсване или спиране на давността. Действията на ЧСИ от 14.02.2019 г., изразяващи се в насрочване на опис /които не са и същински изпълнителни такива/ са след 19.01.2019 г. и не са прекъснали започналата да тече нова давност от 3 години след 16.05.2016 г. и изтичаща на 16.05.2019 г. Посочва се, че предявяването на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането не спира или прекъсва давностните срокове за същото. Дори и тригодишната давност да е била прекъсната на 19.01.2017 г., то за подобен род вземания съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС, давността е три години и е изтекла на 19.01.2020 г. Следователно, тъй като последното по делото открито съдебно заседание е проведено на 06.02.2020 г., то към тази дата погасителната давност за принудително изпълнение на задължението е изтекла (чл. 235, ал. 3 ГПК). Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск като основателен и доказан.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК. В насроченото открито съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззивника уточнява, че обжалва изцяло първоинстанционното решение, включително и в прекратителната му част.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Т.Ж., с доводи, че решението е мотивирано и обосновано в съответствие с константната съдебна практика. Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно като краен резултат, като във връзка с оплакванията във въззивната жалба настоящият съдебен състав приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М.А.Й. срещу „Т.С.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищцата твърди, че е длъжник по изпълнително дело № 20138440402436 по описа на ЧСИ С.Я., образувано по изпълнителен лист от 05.04.2013 г., издаден в полза на „Т.С.“ ЕАД, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 4 176,66 лв. - главница за периода м. 12.2010 г.

- м. 04.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 14.03.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 501,86 лв., както и сумата от 193,57 лв. - разноски. Твърди, че в изпратения запор от 12.02.2019 г. до работодателя от ЧСИ е отбелязано, че актуалният дълг по изпълнителното дело към 12.02.2019 г. е в общ размер на 2 788,81 лв. Счита, че последното същинско изпълнително действие по делото е удръжката от трудовото ѝ възнаграждение на 13.02.2016 г. Взискателят „Т.С.“ ЕАД е депозирал молба при ЧСИ с искане за осъществяване на изпълнителни действия на 19.01.2017 г., но такива от страна на ЧСИ не са осъществени до 08.02.2019 г., на която дата е насрочен опис и оценка на движимите вещи на длъжника. Ищцата счита, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 13.02.2018 г. Насроченият опис за 14.03.2019 г. е извършен след прекратяване на делото, поради което не може да породи като последица спиране или прекъсване на давността. Задължението по изпълнителното дело се е погасило с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД - на 13.02.2019 г. Предвид изложеното моли за признаване за установено, че не дължи на ответника „Т.С.“ ЕАД сумата от 2 788,81 лв. към 12.02.2019 г. по изпълнително дело № 20138440402436 на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ по издадения изпълнителен лист от 05.04.2013 г. по ч. гр. д. № 4526/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника „Т.С.“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Сочи се, че давностният срок за принудително събиране на вземането е бил прекъснат както с подаването на заявление по чл. 410 ГПК, така и с подаването на молба за образуване на изпълнителното дело. Позовава се на ППВС № 3/18.11.1980 г. според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Ответното дружество посочва, че е искало извършването на принудителни действия за събиране на дължимите суми, с оглед на което едва след като бъдат извършени тези действия започва да тече двугодишният преклузивен срок. Излага също, че всяко предприето от съдебния изпълнител действие (вследствие на възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), както и направено признание от страна на длъжника (извършените плащания до определен размер) прекъсва течението на давностния срок, който не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба. Предвид това моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че по заявление на „Т.С.“ ЕАД от 14.03.2013 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 4526/2013 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 89 състав, с която е осъдена М.А.Й. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 4 176,66 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 12.2010 г. до м. 04.2012 г., ведно със законна лихва за периода от 14.03.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 501,86 лв. за периода от 31.01.2011 г. до 28.02.2013 г. и 193,57 лв. разноски по делото, а именно: 93,57 лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Възражението по чл. 414 ГПК е подадено извън срока, предвиден в същата разпоредба, поради което на 05.04.2013 г. на основание влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист за горепосочените суми.

Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № 20138440402436 на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ, с молба от 10.06.2013 г. „Т.С.“ ЕАД е поискало образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 05.04.2013 г. В същия са отбелязани плащания на суми в полза на взискателя на дати както следва: 12.09.2013 г. - 28,88 лв., 05.11.2013 г. - 128,61 лв., 05.12.2013 г. - 100,80 лв., 24.12.2013 г. - 100,79 лв., 03.02.2014 г. - 121,38 лв., 07.03.2014 г. - 122,37 лв., 04.04.2014 г. - 101,77 лв., 03.05.2014 г. - 122,36 лв., 05.06.2014 г. - 122,35 лв., 03.07.2014 г. - 101,84 лв., 12.08.2014 г. - 123,18 лв., 04.09.2014 г. - 123,16 лв., 02.10.2014 г. - 122,30 лв., 04.11.2014 г. - 122,13 лв., 02.12.2014 г. - 123,24 лв., 22.12.2014 г. - 123,28 лв., 30.01.2015 г. - 107,05 лв., 05.03.2015 г. - 124,04 лв., 01.04.2015 г. - 124,61 лв., 05.05.2015 г. - 124,59 лв., 29.05.2015 г. - 124,57 лв., 02.07.2015 г. - 124,54 лв., 06.08.2015 г. - 124,51 лв., 01.09.2015 г. - 124,48 лв., 02.10.2015 г. - 124,45 лв., 11.11.2015 г. - 124,42 лв., 07.12.2015 г. - 124,38 лв., 28.12.2015 г. - 124,34 лв., 25.01.2016 г. - 124,29 лв., 30.03.2016 г. - 124,24 лв. и 16.05.2016 г. - 248,38 лв., или общо 3 761,33 лв., за които плащания по изпълнителното дело са налични и съответни преводни нареждания. В молбата е извършено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

Изпълнителното производство е образувано с разпореждане на съдебния изпълнител от 17.06.2013 г., с което е разпоредено да се уведоми НАП за започнатото изпълнение на основание чл. 458 ГПК, да се извършат справки за длъжника, присъединена е държавата като взискател, както и е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ - Хема - 18“ ООД /запорното съобщение е получено от дружеството на 25.07.2013 г./.

На 24.07.2013 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 45026/18.07.2013 г., получена на 24.07.2013 г. от съпруга на ищцата.