Решение № 813 от 14.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. Пловдив, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330116100 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 415 във вр. с чл.

422 ГПК във вр. с чл. 240 във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от Н. СТ. Д. срещу ИВ. Б. В. за сумата от 570 щатски долара и 500 лева- неизплатено задължение по договор за заем и за сумата от 278.08 щатски долара и 214.60 лева обезщетение за забава.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за заем за посочените суми, които следвало да бъдат върнати до 30.12.2016 г. Ответникът не върнал заема, поради което дължал и обезщетение за забава. Претендира разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите. Възразява, че заповед за изпълнение не е следвало да бъде издавана за обезщетението за забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че вземанията за главница не се установяват, защото не била представена посочената в исковата молба разписка. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта на исковете:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора Н. СТ. Д. срещу ИВ. Б. В., по което е 1 образувано ч. гр. дело на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.

Заповедта е връчена на длъжника, в срок е постъпило възражение и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска по чл. 240 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК заемът е реален договор, по силата на който едната страна предоставя на другата заместими вещи, а последната като получател се задължава да ги върне. Елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на страните за предаване парична сума като заем и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

Приложената по заповедното производство разписка, подписана от ответника, установява предаването на сумата от 570 щатски долара (предвид използвания символ) и 500 лева от ищцата, както и постигнатата уговорка за връщането им в срок до 30.12.2016 г. При така събраните доказателства съдът намира, че се установява възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за заем, по който ищецът е предал на ответника сумите и същите са били получени от него.

Срок за връщането на заема е уговорен изрично и правото на ответника да ползва предоставените суми е отпаднало. Ето защо главната претенция е основателна и следва да бъде уважена.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Падежът е настъпил на 30.12.2016г. и след тази дата ответникът дължи обезщетение за забавеното изпълнение, без да е необходимо изпращането на допълнителна покана. Такава е необходима, когато няма определен ден за изпълнение- чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Възражението за изтекла погасителна давност е основателно. Същата е 3годишна, съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД и за част от процесния период (31.12.2016 г. до 24.03.2018 г. е изтекла предвид датата на подаването на заявлението- 25.03.2021г., съгласно фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК. За периода от 25.03.2018 г. до 24.03.2021 г. изчислено, чрез електронен калкулатор на основание чл. 162 ГПК, обезщетението за забава е в размер на 173.55 щатски долара върху главницата от 570 щатски долара и в размер на 152.23 лева върху главницата от 500 лева. За разликата над тези стойности до пълните претендирани размери претенциите са неоснователни и следва да бъдат 2 отхвърлени.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото и заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/ в размер на 91.02 лева за държавна такса и 547.64 лева за платено адв. възнаграждение по съразмерност.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 34.91 лева разноски по съразмерност.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИВ. Б. В., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на Н. СТ. Д., ЕГН **********, следните суми: 570.00 щатски долара и 500.00 лева– главници по договор за заем от 01.11.2016 г.; 173.55 щатски долара и 152.23 лева- обезщетение за забава на двете предоставени в заем суми за периода 25.03.2018 г.- 24.03.2021 г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 25.03.2021 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за забава за разликата над 173.55 щатски долара до 278.08 щатски долара и н а д 152.23 лева до 214.60 лева, както и за периода от 31.12.2016г. до 24.03.2018 г. за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****от 30.03.2021 г. по ч.гр.д. № 5280/2021 г. на ПРС.

ОСЪЖДА ИВ. Б. В., ЕГН **********, да заплати на Н. СТ. Д., ЕГН **********, сумата от 638.66 лева- разноски за настоящото производство и за заповедното производство по съразмерност.

ОСЪЖДА Н. СТ. Д., ЕГН **********, да заплати на ИВ. Б. В., ЕГН **********, сумата от 34.91 лева - разноски за настоящото производство по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 3