Определение № 1606 от 18.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1606 гр. Стара Загора, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20255500500706 по описа за 2025 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, чрез пълномощника юрк. Е. С. К. против Определение с № 2310 от 08.08.2025 г., постановено по ГД 1148/2025г. по описа на РС Стара Загора.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че на датата 20.08.2025г. на „П.К.Б." ЕООД е връчено Определение с № 2310 от 08.08.2025 г., постановено по ГД 1148/2025г. по описа на РС Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, депозирана на основание чл.248, ал.1 от ГПК. В законовоопределения срок на основание чл. 248, ал.3 от ГПК оспорват горецитираното определение на съда като неправилно.

Намират, че размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за производството са прекомерни и съдът неправилно е оставил без уважение молбата на „П.К.Б." ЕООД. Причините да считат определението на съда за неправилно са базирани на разбирането, че при определянето на размера на адвокатско възнаграждение, което загубилата спора страна следва да възмезди, съдът е длъжен да се съобрази с посочените в нормата на чл. 78 ал.5 ГПК критерии. Законодателят е предоставил възможността на съда да прецени наличието на тези признаци с оглед на всички данни и обстоятелства по конкретното дело. В съдебната практика се приема, че фактическа сложност е налице, когато делото съдържа значителни по обем фактически материали, многообразие на твърдени от страните правнорелевантни факти. Съответно правната сложност е свързана с точното спазване и правилното прилагане на 1 материалния и процесуалния закон. По настоящото дело не е налице фактическа или правна сложност, не са извършвани действия от страна на ищцата или неговия процесуален представител, които да обосноват разноски в посочения размер. Целият спор се е развил и приключил в рамките на едноединствено открито съдебно заседание, в което процесуалния представител на ищцата дори не се е явил. Разноските за адвокатски хонорар са прекомерни и не кореспондират с действителната правна и фактическа сложност на делото, нито с вида и количеството на осъществената защита. В определението, постановено в производството по реда на чл. 274 от ГПК, съдът не е приложил критерия за реално извършените от адвоката действия по защита на ищцата.

Признаците на фактическата и правна сложност, които следва да бъдат приложени от съда при определяне на възнаграждението, което следва да бъде възмездено, вече се съдържат в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). С направената промяна в Наредбата с ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г. вече е премахнато понятието за минималност на адвокатското възнаграждение и посочените в нея размери не са обвързващи за съда. За да направи преценка за фактическата и правна сложност на случая съдът трябва да вземе предвид всички данни и обстоятелства по конкретното дело, като приложи съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите и приложенията към тях, по аргумент на пар. 1а, ал. 2, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Допълнително в съдебната практика се приема, че фактическа сложност е налице, когато делото съдържа значителни по обем фактически материали, многообразие на твърдени от страните правнорелевантни факти. Съответно правната сложност е свързана с точното спазване и правилното прилагане на материалния и процесуалния закон. В същото време, по делото не са извършвани действия или усилия от страна на ищцата или нейния процесуален представител, които да оправдават заплащането на разноски в този размер. Заплатеният и присъден от съда адвокатски хонорар в размер на 480 лева е прекомерен и не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото, а единствено с цената на иска, която не следва да е определяща при този тип дела, тъй като същите са еднотипни, с ниска правна и фактическа сложност и с богата еднопосочна съдебна практика.

Поради това, за да се постигне справедливост, следва да бъде присъдено за възстановяване адвокатско възнаграждение спрямо действително вложения труд от страна на адвоката. Според РЕШЕНИЕ НА СЪДА на ЕС (първи състав) от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски в обжалваните размери не са обвързващи за съда. Освен че водят до икономически необоснован и 2 несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното РЕШЕНИЕ НА СЪДА на ЕС от 25.01.2024 по дело С-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т.1 от постановеното решение чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Решенията на СЕС дават задължително тълкуване на съществуващото право.

Предвид изложеното считам, че съдът не е обвързан от разпоредбите на Наредбата за адвокатските възнаграждения, като в конкретния случай адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева е прекомерно, несправедливо и необосновано, тъй като не зачита общия интерес на всички участници в съдебното производство, поради което същото следва да бъде намалено.

Разноските за адвокатско възнаграждение трябва да са пропорционално на положения труд, показаната професионалната компетентност и вложеното време и същевременно да нямат за цел или краен резултат ограничаване на конкуренцията или неоснователно обогатяване.

В частната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, т.к. първоинстанционният съд не е определил разумните и пропорционални размери на адвокатското възнаграждение, което да отговаря на критерия на справедливо обезщетяване на положения от адвоката труд.

Претендира се отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяването на друг, с който да се отмени като неправилно Определение № 2310 от 08.08.2025 г., постановено по ГД 1148/2025г. по описа на РС Стара Загора и вместо него да постанови друго, с което съдът да присъди разноски за адвокатското възнаграждение в значително по- нисък размер от 200 лева.

В срока за отговора на частната жалба от ответниците по нея – е постъпил писмен такъв от А. П. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

С.З., ***, чрез Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК в регистър Булстат:

***, със съдебен адрес: гр. С.З., ***, действащо чрез управителя адв. М. В. М., с който са я оспорили като неоснователна.

Изложили са сходните доводи за правилност на обжалваното определение, при постановяването на което първоинстанционният съд е определил възнаграждението на адвоката след преценката на реално положения от него труд, както и с оглед на съответната фактическа и правна сложност на делото.

3

След запознаване със становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д. № 1148/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е образувано по исковата молба на въззиваемия и ищец А. П. А., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. С.З., ***, чрез Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК в регистър Булстат: ***, със съдебен адрес: гр. С.З., ***, действащо чрез управителя адв. М. В. М., срещу „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, с която са предявени при условията на кумулативност установителни искове срещу „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, за обявяването на нищожност на Договор за потребителски кредит П.К.С. от 19.08.2024 год. и евентуално пасивно субективно съединен установителен иск срещу същия ответник за обявяването нищожност на отделни клаузи от същия Договор за потребителски кредит П.К.С. от 19.08.2024 год.

С предявените срещу „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, главен иск ищецът е претендирал обявяване нищожността на целия договор за потребителски кредит поради противоречието му със закона, а при условията на евентуалност на отделни договорни клаузи, както и осъждането на ответника да заплати на ищеца заплатените от него разноски по делото.

Касаело се за получена без основание сума в размер на 270 лв., за допълнителната услуга „Фаст“ и с иска, предявен срещу „П.К.Б.“ ЕООД – за сумата от 330 лева, представляваща заплатеното възнаграждение за услугата „Флекси.

Към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, и адвокатско пълномощно, с които страните са се съгласили Еднолично адв. дружество М. гр. С.З. да окаже безплатна правна помощ на ищеца А. П. А., което е материално затруднено лице.

С исковата молба е поискано при уважаване на исковете съдът да присъди в полза на Еднолично адв. дружество М. гр. С.З. по реда на чл.38, ал.2 от ЗА съответното адвокатско възнаграждения в размер съобразно развитието на съдебното дирене, с дължимия ДДС по главния установителен иск в размер на 480 лв..

С отговора на исковата молба ответното дружество „П.К.Б.“ ЕООД е оспорило предявените срещу него установителни искове като недопустими предвид липсата на правен интерес, а всички евентуални искове като неоснователни с възражения, относими към основанието на исковата претенция.

Преди провеждане на първото открито по делото заседание ищецът А.

П. А., действащ чрез адв. М. М., е подал молба за уважаване на иска, ведно и със списък на разноските.

Разглеждането на делото действително е приключило в едно открито съдебно заседание, без участието на ищеца А., но на това заседание е присъствал неговия пълномощник-адвокат М. М. с надлежно писмено 4 пълномощно депозирано с ИМ, като на това заседание са извършвани и допълнителни процесуални действия и са събирани други доказателства, освен представените от страните с исковата молба и отговорите й писмени доказателства, които съдът е приел с определението си по чл.140 от ГПК.

С постановеното по делото решение съдът е уважил исковете за обявяване нищожността на договора за потребителски кредит и е осъдил ответника „П.К.Б. “ ЕООД да заплати сумата в размер на 480 лв., с ДДС, на ЕАД М., представлявано от адв. М. М. на основание чл.38, ал.2 от ГПК, като е приел, че делото се отличава с фактическа или правна сложност; осъществената защита е по едно кредитно правоотношение, съществува обилна съдебна практика по идентични казуси, поради което при осъществяване на защитата на ищеца са положени и по-специални усилия от същия адвокат- пълномощник на въззиваемия.

По молба на ищцовата страна за изменение на решението в частта за разноските Районен съд – Стара Загора е постановил обжалваното определение с № 2310/08.08.2025 г., с което е отказал намаляването на присъденото вече адвокатско възнаграждение на адв. М. М. ОТ СУМАТА НА 480 ЛЕВА С ДДС НА СУМАТА ОТ 200 ЛЕВА.