Решение № 590 от 21.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Бонка Янкова

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200545 по описа за 2024 година

Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.О. Т., повереник на частните обвинители С. Л., С. Л. и В. Л., срещу решение № 62 от 18.04.2024 г., постановено по ВНОХД № 85 / 2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В жалбата са релевирани цифрово касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за съществени процесуални нарушения е обосновано с отказа на първоинстанционния съд да назначи повторна автотехническа експертиза, вместо което е допусната допълнителна такава, „въпреки очевидните и явни грешки на автоекспертите“. Като подкрепящи твърдението за допуснато нарушение на материалния закон в жалбата са посочени: - пропускът на инстанциите да обсъдят виновното поведение на подсъдимия с оглед заключението на вещите лица, че ако се бе движел с 56 км/ч към момента, към който пострадалият е навлязъл от банкета на платното с изгубилия устойчивост автомобил /марка/, подсъдимият би имал възможност да спре преди мястото на удара; - незаконосъобразността в изводите на съда, че единствената вина за ПТП е на пострадалия и че същият „безпричинно“ е напуснал пътното платно, без да е отчетена неправомерността на предприетото при забранителния знак В24 изпреварване от подсъдимия и че при установеното напълно правомерно движение на пострадалия – в неговата лента и със съобразена скорост от 72 км/ч при разрешени 90 км/ч, единствената причина да напусне пътното платно е само поведението на подсъдимия. Отправеното в жалбата искане е за отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания за повторна експертиза и правилна преценка на събраните 1 доказателства.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд касационната жалба се поддържа от адв.Т. на изложените в нея съображения и с отправените в същата искания. Явилите се частни обвинители С. Л., С. Л. и В. Л. изразяват съгласие с доводите на повереника и споделят посочените от същия аргументи.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира за основателни наведените възражения в касационната жалба. Счита, че при безспорно приетото в атакуваното решение – на стр. 12, че подсъдимият е предприел маневрата в зоната на действие на забранителните знаци В 26, който не позволява движение със скорост повисока от 60км/ч и на В 24, който забранява изпреварването с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, съдът е следвало да отговори на въпроса, ако подсъдимият беше спазил тези правила, щеше ли да настъпи ПТП?. Съответно намира, че вместо отговор по този съществен за изхода на делото въпрос, въззивната инстанция е ограничила преценката си единствено до констатираното безспорно по делото успешно завършване на маневрата, без да обсъди значението на поставилото причинно следствения процес начало на маневрата, предприета в участък, в който изпреварването и движението със скорост над 60 км / ч са били забранени. По тези съображения прокурорът счита, че вторият съд не е изпълнил в цялост задълженията си да изследва всестранно и пълно влиянието на фактите върху правните изводи за наличие на вина и предлага касационната жалба да бъде уважена, като въззивното решение бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд.

Защитникът на подсъдимия адвокат Н. Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на въззивното решение.Счита, че при цялостна оценка на изготвените експертизи единственият логичен извод е постановеното от съдилищата оправдаване на подсъдимия.

В лична защита подс.Ш. поддържа казаното от защитника. В упражнено право на последна дума моли да бъде потвърдено решението на предходната инстанция.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 68 от 27.09.2023 г., постановена по НОХД № 1185/2022 г., Окръжен съд – Пловдив е признал подсъдимия Г. К. Ш. за невиновен в това, че на 09.06.2017 г. на път /път/ , /населено място/ - /населено място/ , км /км/, област /област/, при управление на МПС - лек автомобил марка /марка/ модел /модел/, с регистрационен номер /рег. №/ нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал.2 от ЗДвП, чл.

42, ал.2, т. 2 от ЗДвП и чл.43, ал.1, т.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. В. Л., поради което и на основание чл.304, пр. 4 от НПК го оправдал по обвинението му за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Съдът се разпоредил с веществените доказателства – двата автомобила, както и с разноските по делото, които на основание чл.190, ал.1 от НПК постановил да останат за сметка на Държавата.

По въззивен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив и въззивна жалба от повереника на частните обвинители адв.Т., пред Апелативен съд - Пловдив било образувано ВНОХД № 85/2024 г., приключило с атакуваното пред ВКС въззивно решение, с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна, макар и не изцяло по всички доводи.

2

Предварително следва да се посочи, че и подведените под релевирания касационен повод по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК съображения са изцяло с процесуален характер, понеже обективират недоволство от процесуалната дейност на въззивния съд. Когато законът е приложен неправилно от съда или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен, съгласно чл.348, ал.2 от НПК се реализира предвиденото в чл.348, ал.1, т.1 от НПК касационно основание, а именно нарушение на материалния закон. А когато, както е в случая се оспорва процесуалната изрядност при установяване на относимите факти и тяхната законосъобразна оценка, вследствие на които нарушения се претендира, че делото е решено неправилно, то и така наведените доводи се отнасят към друго касационно основание, а именно допуснати съществени процесуални нарушения.

По конкретните доводи, които както се уточни ангажират предвидения в чл. 348, ал.

1, т. 2 от НПК касационен повод, ВКС намира следното:

І. Аргументираното с отказа на въззивната инстанция да назначи повторна експертиза оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение е лишено от основание. Преди всичко следва да се посочи, че подобно искане не е било отправено от повереника на частните обвинители, респективно липсва произнасяне на съда в твърдяната в касационната жалба посока, тоест да е било отхвърлено. Видно от съдебния протокол на л.125 – л.126 от НОХД № 1185/2022 г. повереникът на частните обвинители не е направил искане за назначаване на повторна експертиза, а напротив е подкрепил изрично поисканата допълнителна такава, с доразвиване на въпросите, които да бъдат поставени. Съдът, в съответствие с исканията на страните е допуснал допълнителна тройна експертиза, изготвена от същите вещи лица, чиято първоначална експертиза е била приета без възражения от страните, като изготвеното заключение е било изслушано в заседанието на 27.09.2023 г. В това съдебно заседание повереникът активно е участвал в разпита на експертите и е изразил позиция за приемане на заключението им, както и е поддържал искане за приключване на съдебното следствие, намирайки че делото е изяснено (л.202 – л.204, НОХД № 1185/ 2022 г.).

Тази позиция е инкорпорирана във въззивната жалба, в която оплакване от качеството на експертизите и компетенциите на вещите лица, както и от степента на разкриване на обективнатга истина от гледище установеност на относимите факти не се открива. Нещо повече, при изслушването на служебно допуснатите до преразпит вещи лица от тройната АТЕ, включително и след изслушването им, не са били отправени нови искания от адв.Т.. Напротив. Изразена е отново позиция за изясненост на делото и е взето становище за даване ход по същество.

По тези съображения ВКС намира за напълно неоснователно оплакването, мотивирало претенцията за допуснато съществено нарушение по смисъла на чл.348, ал. 3, т. 1 от НПК, проявено чрез неудовлетворяване на направени доказателствени искания, от което да е последвало накърняване на процесуалните права на частните обвинители и възможността за законосъобразното им упражняване.

ІІ. Неоснователен е и упрекът към въззивния съд за пропуска му да обсъди констатациите на вещите лица относно скоростта, с която ако подсъдимият се беше движил в момента, в който управляваният от пострадалия лек автомобил е навлязъл в платното с изгубена устойчивост, би могъл да спре и да избегне ПТП.

Обвинението не е инкриминирало в бланкетната норма на чл.343 от НК нарушението по чл.20, ал. 2 от ЗДвП, в чието съдържание е залегнало задължението на водачите да се движат със съобразена (с неизчерпателно посочените условия) скорост, както и да намалят или да спрат при възникнала опасност. В обвинителния акт липсват факти и твърдения в тази посока, а като такава опасност изобщо не е коментирано 3 навлизането на л.а. /марка/ в платното за движение с видимо изгубена устойчивост.

Липсват в обвинителния акт и твърдения за дължимата скорост, с която подсъдимият е следвало да се движи за да преодолее опасността от ПТП, тоест за да може да намали или да спре и по този начин да го предотврати.

Без съмнение е процесуално недопустимо съдилищата да вменяват по отношение на подсъдимия факти и обстоятелства от значение за правната квалификация на инкриминираното му деяние извън обхвата на обвинителния акт. В контекста и на субсидиарното положение на частния обвинител в наказателния процес и произтичащите от това обем на правомощията, извън които е възможността да замести прокурора в основната му функция да повдига обвинението и определя неговите рамките, то и нарушение на правилата за движение, което по начало – нито юридически, нито фактически е било включено в обвинението, не предполага възможност за обсъждането му. А именно в тази посока е отправената в касационната жалба претенция за отчитане скоростта, с която подсъдимият следвало да се движи за да е в състояние да намали или да спре при навлизане на автомобила на пострадалия в платното с изгубена устойчивост. Респективно извън задълженията на съдилищата е обсъждането на обстоятелства, които по начало не са били обхванати в параметрите на обвинението.

Ето защо и констатациите от експертизата за възможната скорост, с която и ако подсъдимият се беше движил е могъл да спре и да избегне удара с лекият автомобил на пострадалия са неотносими към фактическите и правни рамки на очертания от обвинителния акт предмет на доказване, поради което и необсъждането им от инстанциите по същество не съставлява претендираното в касационната жалба съществено процесуално нарушение.

ІІІ. Не така стои обаче въпросът с необсъдената с дължимото внимание причинно следствена връзка, която е съществения елемент от правната характеристика на процесното престъпление. ВКС намира за резонно отправеното в касационната жалба недоволство от формалния подход на апелативната инстанция към приетото за „ безпричинно“ напускане на пътното платно от пострадалия водач Л. и развитите съображения за отсъствие на допуснати от подсъдимия нарушения, които в причинна връзка да са довели до резултата, понеже както е приел въззивният съд предприетото изпреварване не е обусловило възникване на „опасност“ по смисъла на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тоест такава, която да е била реална за насрещно движещите се МПС.

В съдържателен план въззивното решение ( л.12, абз. последен) отразява категоричното съгласие на апелативния съд с установените от първата инстанция фактически положения относно последователността на предприетата от подсъдимия маневра изпреварване и преди всичко, че началото е поставено в зоната на действие на забраната на знак В 24. В решението е акцентирано обаче единствено върху прекия принос на пострадалия за последвалото ПТП, като анализът е проведен в рамките на установените от вещите лица изходни параметри на неговото движение, а именно: - че /марка/ е напуснала пътното платно, когато движещия се срещу нея л.а. на подсъдимия е бил на разстояние 265 метра; - че към този момент, /марка/ се е движела правомерно в своята лента със скорост от около 73 км/ч, а л.а. /марка/ с около 90 км /ч и - че в момента на отклоняване на л.а. /марка/ на дясно от западната лента (т.е при прибирането му в източната лента за движение), /марка/ се е намирала в банкета на разстояние от около 99 м. между двата автомобила;