Присъда № 16 от 03.09.2026, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към ПРИСЪДА от 03.09.2026година по НОХД №943/2025година по описа на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №136/2025 година по описа на ГПУ - Свиленград, преписка с вх.№ 2395/2025г. по описа на Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград, Десислава Садова – Прокурор при Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград / повдига обвинения на:

Подс. М. Д. /М. С./ ,роден на ******************г. в гр.******************, турчин, гражданин на ******************, живущ във ******************, женен, със средно образование, пощенски служител в ******************, притежаващ ****** ****** за пребиваване №****************** с ****** личен номер ******************, притежаващ ****** паспорт с номер *******************, неосъждан,за това, че:На 08.06.2025г през ГКПП "Капитан Андреево"-шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково, направил опит да преведе през границата на страната от Република България в ******************, малолетния чужд гражданин Л. Х. Д./L. H. C./, роден на ******************г - гражданин на ******, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвал моторно превозно средство - лек автомобил марка ''Опел" , модел „Инсигниа“ с германски peг. №****************** и деянието е останало недовършено по независещи от него причини престъпление по чл.280, ал.2, т.1, т.3 и т.4, вр. ал.1, вр. чл. 18 ал.1 от НК.

В съдебно заседание подсъдими ят нередовно призован на известните адреси по делото, не се явява,поради което съдът е приел, че производството следва да бъде разгледано по реда на чл.269, ал.3, т.4, б“А“ от НПК, доколкото се намира извън пределите на Р.България и местоживеенето ме не е известно,доколкото съдебните книжа се връщат в цялост.

След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието.

Счита, че събраните в рамките на наказателното производство писмени и гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението.

Отбелязва, че липсват многобройни смекчаващи вината обстоятелства ,поради което намира че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 НК спрямо тримата подсъдими. Досежно определяне на наказанието на подсъдимия, прокурорът застъпва становище, че по така повдигнатото обвинение следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 , ал.1 от НК- „Лишаване от свобода” в размерите,които обичайно се налагат от съда 1 в такива случаи, в размер на 3години ,което наказание на основание чл.66 от НК да се отложи изтърпяването му за срок от 4 години. Предлага също да им бъде наложена глоба в размер на 6000евро. Взема становище и по веществените доказателства и разноските по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на подс. М. Д. /М. С./ -защитникът му адв.В. С. не оспорва обвинението,като моли съда да наложи наказание ,но при предпоставките на чл.55 от НК,като подробно се аргументира в тази насока.

Взема становище и по веществените доказателства и разноските по делото.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. Д. /М. С./ живеел от 2012 г. в ******************. През **********г. сключили брак със Е. Н., която била ****** гражданка, а през *********г. се родило общото им дете - Л. Х. Д. /L. H. C./. От *********г. подсъдимият работел държавна работа като пощенски служител.

Отношенията между семейството се влошили и от месец ноември на 2023г. подс. М. Д. /М. С./ и съпругата му Е. Н. се намирали във фактическа раздяла и не живеели заедно. Синът им Л. Х. Д. /L. H. C./ живеел две седмици при своята майка, и три дни при баща си, като обикновено го вземал в петък и го връщал в понеделник. Документите на детето се съхранявали от неговата майка. Съдът в ****************** отсъдил, че детето не може да напуска пределите на страната без разрешение и съгласие от страна на майката Е. Н..

На ************г. подс. М. Д. /М. С./ взел сина си Л. Х. Д. /L. H. C./ като трябвало да го върне на ****************г.

Подс. М. Д. /М. С./ решил да заведе сина си на почивка в ******, където имали роднини. Тъй като не разполагал с ******та лична карта на детето се свързал с хърватин, който живеел в ******************, който можел да му помогне с преиздаването на лична карта на сина му. Тъй като разполагал с копие от редовната лична карта на Л. Х. Д. /L. H. C./, подсъдимия го предоставил на хърватина, който срещу сумата от 700 евро след една седмица му предоставил ****** лична карта, съдържаща данните на Л. Х. Д. /L. H. C./.

Подс. М. Д. /М. С./ решил да използва този документ и по този начин да премине нелегално границата на от Р.България за ******.

На 07.06.2025г. подс. М. Д. /М. С./ заедно със своя син без да предупреди и да поиска разрешение от съпругата си Е. Н. предприел пътуване от Р.

****************** за ****** със собствения му лек автомобил, придобит по време на брака - марка “Опел”, модел „Инсигниа“ с германски рег. № *****************.

На 08.06.2025г. около 21.40 часа на ГКПП Капитан Андреево пристигнал за влизане в страната лек автомобил марка “Опел” с германски рег. № **************** с водач подс. М. Д. /М. С./, роден на **********г., 2 притежаващ ****** ****** за пребиваване № ******************, издадена на негово име и ****** паспорт № ******************.

В лекия автомобил пътувало и малолетно дете - момче, за което водачът, представил ****** лична карта № **********************, издадена на името на Л. Х. Д. /L. H. C./, роден на ******************г. за извършване на паспортен контрол на дежурния полицейски служител - св. Т. В. П..

Той извършил идентификация, като установил, че лицата пред него и лицата на снимките в документите се идентифицират, но се усъмнил в истинността на ****** лична карта № ********************, издадена на името на Л. Х. Д. /L. H. C./, роден на ******************г., която му бе представена от водача за детето. Предвид съмненията си уведомил началника на групата и изпратил лицата за контрол на втора линия.

Била извършена експертна справка на представената ****** лична карта № **********************, издадена на името на Л. Х. Д. /L. H. C./, роден на ******************г., като било установено, че личната карта е неистински документ.

Със Заповед за задържане от 08.06.2025г., подсъдимия на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМвР бил задържан за срок от 24часа.

В хода на образуваното наказателно производство М. Д. /М. С./ бил привлечен в качеството на обвиняем и бил разпитан и признал вината си.

В хода на производството подс. М. Д. /М. С./ предал доброволно съсобствения си лек автомобил марка ''Опел" , модел „Инсигниа“ с германски peг. №******************, ведно със свидетелство за регистрация част 1 и част 2 , както и ****** лична карта № *****************, издадена на името на Л. Х. Д. /L. H. C./, роден на ******************г .

От направената справка в Бюро съдимост при Министерство на правосъдието, се установява, че подсъдимия е неосъждан.

От приложените към досъдебното производство характеристични справка на подсъдимият не се установява същият да е криминално проявенина територията на Р.България .

Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подс. М. Д. /М. С./ получава трудово възнаграждение в размер на 2000лева месечно, не притежава недвижим имот ,като притажана МПС-ва, не притежава друго движимо имущество, ценни книжа, дялове в дружество и парични средства по банкови сметки, има съпруга и има 1 малолетно дете, на което дължи издръжка.

Изложената фактическа обстановка приета за безспорно установена от Съда се доказва от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и писмените такива. Доказателствата, приобщени по делото, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, 3 поради което Съдът ги кредитира изцяло.

В кръга на гласните доказателствени средства се включват показанията на свидетелите – Т. В. П., Г. В. Д., Г. С. К. и Г. Д. И.. Така изброените свидетелски показания, Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелите имат качеството на очевидци, формирали непосредствени впечатления за случилото се събитие в различни негови части и по отношение на различни негови детайли. В този смисъл показанията им са пряко относими към деянието и неговото авторство. Анализирани в съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените доказателства, се налага извод същите да са систематизирани, логически издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за които свидетелстват, като в тях не съществуват противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността им. Разпитаните свидетели са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото .Липсват индиции за предубедеността на полицейските служители /Т. В. П. и Г. В. Д./, които само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, след като от данните по делото не се установява, който и да е от свидетелите да се е намирал в някакви отношения с подсъдимият, поради което да целят увреждането им, като им припишат престъпление, което не са извършили,като те са логически свързани, надграждащи, вътрешно непротиворечиви и в синхрон с показанията на другите посочени свидетели, доколкото възпроизвеждат различни моменти от случилото се. С изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните показания и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.

За достоверни се възприеха и писмените доказателствени средства, приети и приобщени по делото, в хода на съдебното следствие, по реда на чл.

283 НПК, а именно: Заповед за задържане, Протокол за личен обиск, ксерокопия на личните документи на пътуващите, справка за пътуване на превозно средство,Протокол за доброволно предаване, талон за регистрация, Справк за съдимост, характеристика,Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние , Легализирани писмени преводи на документи /акт за раждане №******************** на служба гражданско състояние Розенхайм,Регистрационен талон на процесното превозно средство, препис от удостоверение за брак сключен на *****************г.,сключен между подсъдимия и Ебизабет Н.и и т.н./ т.н., които по съдържанието си не се оспориха от страните. По отношение писмените доказателства не се констатираха от Съда (както вече бе посочено) техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на подсъдимите и тяхното имуществено състояние, от тук и 4 релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание.

В доказателствената съвкупност по делото, липсват каквито и да е било противоречия, както досежно гласните доказателства, така и писмените. Както вече бе посочено, кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите Т. В. П., Г. В. Д., Г. С. К. и Г. Д. И., са в цялостна корелация и взаимно допълване и надграждане, не се дискредитират едни други и са напълно еднозначни за фактите, които възпроизвеждат в изявленията си. Те също така кореспондират напълно с писмените източници и намират убедителна подкрепа в тях. Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Ето защо Съдът ги кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Ето защо Съдът след съпоставката им, както и с данните съдържими се в писмените доказателства, констатирайки тяхната безпротиворечивост, систематика и изчерпателност – с ясна конкретика за фактите, от тук и правдивото им звучене, възприема изцяло и оцени с доверие свидетелските показания, считайки ги обективни и добросъвестно дадени. Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.