Решение № 710 от 19.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ІІІ-112 19.06.2020 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав

На девети юни две хиляди и двадесета година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Росен Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Кремена Лазарова

2. Йорданка

Майска секретар Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от съдия

Росен Парашкевов в.гр.дело № 145 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното

:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от Главна Дирекция „Гранична полиция“- МВР, представлявана от юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 4 против Решение № 3074 от 15.11.2019 г., постановено по гр. дело № 6350/2019 г. по описа на БРС, с което съдът е осъдил въззивника да заплати на М.В.С., ЕГН ********** от гр. Б., ж. к. „И.“, бл. **, вх. *, сумата от 1429,16 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от общо 208,21 часа, за периода от 01.08.2016 година до 31.07.2019 година , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 01.08.2019 година до окончателното й плащане, сумата 396 лева, представляваща разноски, направени по водене на делото.

Главна дирекция Гранична полиция“- МВР , е осъдена да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса от 51,17 лв. и 180 лв.- възнаграждение за вещо лице.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява ГД Гранична полиция“- МВР,, което счита за незаконосъобразно .

Страната твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на акта.

Моли съда за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Излага съображения. Претендира разноски.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Жалбоподателят твърди, че за процесния период, въззиваемият е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно. Посочва се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР (като извънреден труд). Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди се, че към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., по отношение полагането на нощен труд, се прилагали правилата на действалата към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР(положеният труд между 22.00часа и 6.00часа се преизчислявал с коефициент 1,143). Посочва се, че за останалата част от процесния период, се прилагали Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 и Наредба№8121з-908 от 02.08.2018г. Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че последната намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд(чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв. Развива подробни съображения, че нощният труд (между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика на районните и окръжни съдилища.

В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.В.С., ЕГН ********** гр. Б., ж. к. „И.“, бл. **, вх. *, чрез адвокат Станко Кралев със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Излага подробни съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Предявените пред Районния съд – Бургас искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Производството пред Бургаски районен съд е било образувано по искова молба на въззиваемия , чрез адвокат Станко Кралев със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2, с искане за осъждане на Главна Дирекция „Гранична полиция“-МВР да му заплати 1506 лв.-представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 251 часа за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 01.08.2019г до окончателното изплащане на задължението.

В хода на съдебното производство е направено от ищеца и прието от съда изменение в размера на иска, след което същият следва да се счита предявен за сумата от 1429.16 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 208.21 часа положен извънреден труд през периода 01.08.2016 г. - 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

Ответната страна ГД „Гранична полиция“ МВР-Бургас е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищтецът е държавен служител по служебно правоотношение.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, както и от приетата ССчЕ, че ищецът за периода от 01.08.2016 г. - 31.07.2019г., е полагала труд на длъжност „ К. на о.“ в МГПГ за БК при Регионална дирекция „Гранична полиция“ Бургас, която е на структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“ София. За процесния период ищецът е работила на смени, всяка с продължителност 12 часа, възлизащи на положен общо 1456 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1664.21 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 208.21 часа, остойностен същият възлиза на 1429.16 лв., който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Остойностяването е извършено при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, поради което и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищцата е полагал труд през нощта (22.

00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Въззивникът поддържа в жалбата си, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Според действалата за периода

01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.

Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба №

8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №

8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.

Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.