Решение № 74 от 21.05.2024, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Свищов, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20244150100001 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът К. П. А. твърди, че е собственик на следните имоти, които били закупени от баща му П А. К с Нотариален акт за покупко-продажба №97, том I, дело №3196/1962 г. на Свищовски народен съдия, а именно: бивше лозе от 2 дка. ( два декара ) в землището на гр. Свищов в местността „Р“ , а сега лозе от 0,5 дка. ( пет ара ) и 1,5 дка. ( декар и пет ара ) , който недвижим имот понастоящем е нанесен на кадастралната карта и вписан в кадастралните регистри на с. **, общ. Свищов като: поземлен имот с идентификатор *** / седемдесет и осем хиляди сто двадесет и едно, точка, сто и едно, точка, двеста четиридесет и пет/, в землището на с.*“, с площ от 508 кв.м. (петстотин и осем квадратни метра), трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория: 4 (четвърта) предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 101245 (едно, нула, едно, две, четири, пет), съседи: 78121.101,490, ***, 78121.101,243, 78121,101.811,***, ***,

***, ***, сгради, които попадат върху имота: няма данни за сгради. Поземлен имот с идентификатор *** / седемдесет и осем хиляди сто двадесет и едно, точка, сто и едно, точка, двеста четиридесет и три 1

/, в землището на с. *“, с площ от 1144 кв.м. (хиляда сто четиридесет и четири квадратни метра), трайно предназначение на територията: земеделска , начин на трайно ползване: лозе, категория: 4 (четвърта) предишен идентификатор: няма , номер по предходен план: 101243 (едно, нула, едно, две, четири, три), съседи:

***,

***,***,

***,

***, сгради, които попадат върху имота: няма данни за сгради.

Заявява, че от придобиването на собствеността до настоящия момент бащата на ищеца и ищеца владели имота непрекъснато и необезпокоявано. Твърди, че през м. декември научил, че за процесните имоти има съставени два акта за частна общинска собственост на О.С. — АЧОС № 8738 / 22.10.2019 г. и АЧОС № 8718 / 21.10.2019 г. Заявява, че в случая О.С. претендира да е придобила правото на собственост по реда на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, т.е по силата на закона, след провеждане на съответната административна процедура.

Счита, че реституционната процедура по отношение на процесния имот е неприложима, поради което няма как да е приложима и разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, респ. и ответникът не може да придобие правото на собственост по отношение на имота при условията на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ предвиждала, че след изтичане на 10годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и на одобрената карта на съществуващи възстановими в стари реални граници, земята, която не е заявена за възстановяване в предвидения в закона срок, става общинска собственост. Тази разпоредба обаче била относима само към имоти, попадащи в приложното поле на чл. 10 ЗСПЗЗ, а именно такива, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или други кооперативни стопанства, т.е. такива, по отношение на които правото на собственост подлежи на възстановяване. Процесният имот обаче никога не бил включван в ТКЗС, отнеман или одържавяван в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, не бил отнеман на някакво основание и не бил предаван доброволно за коопериране. Поради това той не попадал в разпоредбите на чл.10 ЗСПЗЗ и не подлежал на възстановяване. Наред с основанието на чл.19, ал. 1 от ЗСПЗЗ ответната община сочела като основание за придобиване на имота и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. На това основание общините придобивали правото на собственост върху имоти, които не принадлежат на граждани, юридически лица или държавата. Това са имоти, за които липсвали каквито и да било данни за собственост. В случая не било налице това обстоятелство, поради това, че ищецът се легитимира като 2 собственик на имота с Нотариален акт за покупко - продажба № 97 , том I, дело № 196 / 1962 г. на Свищовски народен съдия, придобит чрез правна сделка от неговия баща - П А. К - ЕГН **********, починал на 16.10.2003 г.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на описаните недвижими имоти. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е получен отговор на исковата молба от ответника О.С., в който ответната страна счита иска за недопустим доколкото ищецът нямал правен интерес от оспорването, тъй като от изложението в исковата молба не се навеждали каквито и да било твърдения за собственост на база давностно владение от ищеца и праводателя му върху имота. Счита иска за неоснователен поради следните съображения: На първо място излага, че не са представени доказателства, от които да е видно, че процесните имоти са идентични с тези по АЧОС №8738 от 22.10.20219 г. - лозе с площ от 508 кв. м с идентификатор *** и с АЧОС №8718от 2.10.2019 г. - лозе с площ от 1144 кв. м. и с идентификатор ***, находящи се в местността „Р“, землището на с. **. Излага, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ предвиждала, че общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.

Преди изменението на разпоредбата през 2007 г. законът е изисквал изтичането на десетгодишен срок от влизането в сила, за да станат тези земи общинска собственост. Става дума за т.нар. остатъчен поземлен фонд, който се формира след приключване процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи на правоимащите субекти. Всички останали, които не принадлежат на граждани, юридически лица и държавата, са общинска собственост и по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. В процесният случай се установявало, също така, че имотите не са възстановени на правоимащи, поради и което били записани в картата на землището като остатъчен общински фонд. При действието на правната норма на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, собствеността се придобива от общината ех lege, без да е нужен нарочен акт и проведено административно производство. Ето защо следвало да се приеме, че общината е била собственик на имотите на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което правилно имотите били актувани като частна 3 общинска собственост. В подкрепа на изложеното е Приложение№1 към p. I, т. 1 от протоколно решение №4 от 28.11.2008 г., от които било видно, че процесиите имоти, включени в землището на с. ** не са възстановявани на правоимащи. На следващо място, предвид на трансформирането на земята в общинска, последната не можела да бъде придобита по давност, заради въведения мораториум в Закон за изменение на Закона за собствеността (ЗИЗС), чиято единствена цел бе удължаване на срока по §1 ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността Закон за допълнение на Закона за собствеността § 1, Държавен вестник бр. 7 от 19.01.2018 г. В тази посока била и трайната практика на ВКС:в Тълкувателно решение № 3 от 14.02.2018 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС било възприетото, че течението на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост е спряно с разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗД на ЗС (ДВ, бр. 46 от 2006 г.) преди изтичането му и този срок не тече до 31.12.2022 г. Предвид на изложеното, ищецът не може да претендира давностно владение върху процесния имот, защото не е изтекъл предвидения в закона срок. Счита, че правилно и законосъобразно имотите са актувани като частна общинска собственост и като правоимащ собственик на годно правно основание.

Моли съда остави без разглеждане исковата претенция на К. П. А. като недопустима и да прекрати производство. В условията на евентуалност, ако съда разгледа иска срещу О.С., моли съда да го остави без уважение като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът редовно призована се явява, представлява се от адв.Станимир Т. –преупълномощен от адв. Х. Т., и двамата от ВТАК, поддържа исковата молба, като моли съда да постанови решение, с което да уважи иска. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответника редовно призован, не се представлява. С писмено становище след съдебното заседание адв. Янков – упълномощен, поддържа отговора на исковата молба, като моли съда да отхвърли иска. Представя списък с разноски по чл.80 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от 4 фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт № 97, том I, дело № 196/1962 г. на Свищовския районен съдия, лицето П А. К е закупил от М.Н.Ц., а по мъж А.а Г следния недвижим имот: бивше лозе от 2 /два/ декара в землището на гр.Свищов, в м. „Р“, а сега лозе от 0,5 дка /пет акра/ и нива от 1,5 дка /един декар и пет акра/ при съседи по акта: Ц.И., Н.К., братя И.Ц и Д.Н., , а при сегашни гсъседи: път, братя Т и Н.И.Ц., Н.К. П и П.И.Г..

Видно от удостоверение за наследници № 06-09-013/15.02.2023 г. на Кметство с. **, О.С., П А. К е починал на 16.10.2003 г. в с.**, общ. Свищов, като е оставил за свои наследници –син К. П. А..

Разпитани по делото бяха свидетели –Г.Г. и Г. А. – притежатели на съседни на процесния имот лозя.

Свидетелят Г.ев изнесе, че познава ищеца и неговия баща П. Заяви, че лозето се намира в м. „Р“ в землището на с.** и за да отиде в неговото лозе, което е на около 200-300м. по-нататък, минава покрай лозето на ищеца.

Свидетелят помни, че е бил малък, когато този имот е бил обработвал от бащата на ищеца. В него освен лозови насаждения има и няколко овощни дървета – вишна, орех. Свидетелят заяви, че преди няколко години ищецът го е търсил за помощ да берат лозето. Не знае някога имотът на ищеца да е бил в ТКЗС, АПК или ДЗС.

Свидетелят А. изнесе, че също има лозе в същата местност. Познава дядо П и баба Та - родители на ищеца. Свидетелят изнесе, че вече е на 67 години, но от малък, вече 60 години посещава този район. Земите в него никога не са били внасяни в ТКЗС, тъй като навремето със закона за ТКЗС са позволили на хората да имат по 1-2 дка лозе, което сами да си работят.

Свидетелят изнесе, че първоначално имотът е бил лозе от около декар и половина и нива от половин декар по негова преценка, но впоследствие и нивата била засята със сорт грозде, което не изисква пръскане. Освен това в имота имало вишна, череша, а в края и един орех.

Актуалното местоположение на поземления имот се установява от представената по делото скица на поземлен имот № 15-1335399/21.12.2023 г. на СГКК- гр. Велико Търново за имот с идентификатор *** и скица на поземлен имот № 15-1335397/21.12.2023 г. на СГКК- гр. Велико Търново за имот с идентификатор ***. На първата е отразено, че имота се 5 намира в м. Р в с. ** и е с площ от 508 кв.м., с предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – лозе, категория на земята – четвърта, посочен номер по предходен план 101245, и собственик по данни от КРНИ – О.С. на основание Заповед по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ № РД-14-138 от 03.12.2008г., издаден от ОД „Земеделие“. На втората е отразено, че имота се намира в м. Р в с. ** и е с площ от 1144 кв.м., с предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – лозе, категория на земята – четвърта, посочен номер по предходен план 101245, и собственик по данни от КРНИ – О.С. на основание Заповед по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ № РД14-138 от 03.12.2008г., издаден от ОД „Земеделие“.

Съгласно удостоверение за данъчна оценка

№

5408002892/21.12.2023 г. на Местни данъци и такси при О.С., данъчната оценка на имот *** – зем. земя от 1144 кв.м., категория четвърта, е 281,10 лева, а на имот *** – зем. земя от 508 кв.м., категория четвърта, е 124,80 лева, като за собственик е посочен К. П. А., с отразяване, че няма непогасени задължения.