Решение № 128 от 17.04.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Смолян, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Гражданско дело № 20255400100264 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК и чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по обективно и субективно предявени искове от ДФ "З.", с БУЛСТАТ ***********, представлявано от изпълнителния директор И. И., чрез адв. Н. Б. срещу ЕТ „К. А.-Е.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „Г. М.“ № **, представлявано от К. А., срещу С. У. Ш., гражданка на Г., родена на **.**.**** г. в Г., ЛНЧ **********, с адрес на пребиваване в РБ: гр. П., ул. „А. Е.“ № **, ет. *, срещу Е. Л. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „К. Б.“ № № **, с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК и при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 5 от ДОПК, както и искове, предявени от ДФ "З.", с БУЛСТАТ ***********, представлявано от изпълнителния директор И. И., чрез адв. Н. Б. срещу С. У. Ш., с ЛНЧ **********, срещу Е. Л. Ш., с ЕГН ********** и срещу С. А. В., гражданин на Г., роден на **.**.**** г. в Г., ЛНЧ **********, с адрес на пребиваване в РБ: гр. Б., ул. „Б. М.“ № **, вх. *, ет. * ап. ***, с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на държавата в лицето на ДФ „З.“, публичен взискател, на сделките, обективирани в Нотариален акт за прехвърляне на 1 недвижим имот вместо плащане на задължение № 179 от 29.04.2022 г., том І, рег. № 1785, дело № 161 от 2022 г. и в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 185 от 08.08.2022 г., том ІІ, рег. № 3597, дело № 353 от 2022 г., и двата нотариални акта на Ц. П. – нотариус с рег. № 455 в НК, както и за присъждане на разноските по делото.

Ищцецът твърди, че на 16.10.2014 г. е сключил с ЕТ „К. А.-Е.“, с ЕИК ********* Договор № 21/311/00710 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР, във връзка с представения от едноличния търговец бизнес план по образец и задължаване за изграждане на семеен хотел в УПИ ХХVІ – 991, 992, 993, кв.

23, гр. Д., общ. Д., както и реализиране на определени приходи от предоставените услуги.

На следващо място сочи, че поради констатирано неизпълнение на бизнес плана на 23.10.2019 г. е открито производство, във връзка с което изпълнителният директор на ДФЗ е издал Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 21/31100710/3/01/04/01, с който на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 383 322.50 лв. Ищецът заявява, че издаденият АУПДВ е отменен с Решение от 29.04.2021 г. по адм. д. № 311/2020 г. по описа на АдмС – Смолян, потвърдено с Решение № 4015/27.04.2022 г. по адм. д. № 8320/2021 г. по описа на ВАС.

Изложени са доводи, че с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо плащане на задължение № 179 от 29.04.2022 г., том І, рег. № 1785, дело № 161 от 2022 г. на Ц. П. – нотариус с рег. № 455 в НК едноличният търговец е прехвърлил на С. У. Ш. следния недвижим имот: сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-35/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК – С., с административен адрес: гр. Д., със застроена площ по скица от 233 кв. м.. и РЗП на обекта 1 330 кв. м., брой етажи: 5, предназначение: хотел, изграден в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-35/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК – С., кв. 23, представляващ УПИ ХХVІ, парцел 26, одобрен през 2008 г., при съседи на имота с идентификатори: ***, ***,

2

***, ***, ***, ***, ***,

***, който недвижим имот е прехвърлен вместо плащане на задължения в размер на 517 215.19 лв.

Ищецът заявява, че на 30.05.2022 г. е открито производство по налагане на финансова корекция, като на 03.11.2022 г. е издадено Решение № 21/311/00710/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с което на едноличния търговец е определена подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 383 322.50 лв., потвърдено с Решение № 79/29.03.2023 г. по адм. д. № 10/2023 г. по описа на АдмС – Смолян,, оставено в сила с Решение № 8551/09.07.2024 г. по адм. д. № 6332/2023 г. по описа на ВАС. Посочено е, че междувременно на 08.08.2022 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 185 от 08.08.2022 г., том ІІ, рег. № 3597, дело № 353 от 2022 г. на Ц. П. – нотариус с рег. № 455 в НК, С. У. Ш. и Е. Л. Ш. са продали на С. А. В. описания по-горе недвижим имот.

Ищецът обосновава правния си интерес за предявяване на иска с възможността за промяна на действителното правно положение с цел насочване на принудително изпълнение върху недвижимия имот, с който ЕТ се е разпоредил.

Навежда аргументи, че публичните задължения на ЕТ са установени още с извършените проверки, за които са издадени контролни листове за посещение на място през м. юни и м. юли 2019 г., като въз основа на направените в тях констатации са издадени акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ и решение за налагане на финансова корекция /РФК/. Посочено е, че АУПДВ, издаден на 23.10.2019 г. е отменен с решение, влязло в сила на 27.04.2022 г. единствено поради неспазване на приложимия процесуален ред за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, а увреждащата държавата сделка е сключена на 29.04.2022 г. Направен е извод, че към датата на сключване на двете оспорени сделки публичното задължение на ЕТ е било установено, а окончателното му потвърждаване с влязло в сила решение е станало на 09.07.2024 г, поради което са налице предпоставките на чл. 216, ал.

1, т. 4 от ДОПК.

Ищецът заявява, че публичните задължения на ЕТ не са платени и с 3 извършеното от него разпоредително действие, представляващо намаляване на сигурни ликвидни активи, е налице увреждане на кредитора – държавата.

Сочи, че прехвърлянето на недвижимия имот е само с цел да се промени и избегне правото на държавата на предпочтително удовлетворяване по смисъла на чл. 136, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗД. Излага доводи, че и насрещната страна по първата сделка е имала намерение за увреждане, тъй като Е. Ш., който е съпруг на С. Ш. е бил и пълномощник на ЕТ и в това си качество е подписал контролен лист за проверка на място от 19.07.2025 г., което обуславя знание на представителя за неизпълнение на бизнес плана на ЕТ и установеното публично задължение.

При условията на евентуалност са изложени аргументи за наличие на предпоставките и на чл. 216, ал. 1, т. 5 от ДОПК, тъй като пазарната стойност на процесния имот е по-голяма от погасеното задължение в размер на 517 215.19 лв., респективно връщането на недвижимия имот в патримониума на ЕТ би увеличило сумата, която публичният взискател би получил при разпределение на осребреното имущество.

На следващо място са наведени фактически твърдения за наличието на предвидените в чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗЗД основания за обявяване за недействителна и на втората сделка, тъй като само 4 месеца след сключването на първата сделка процесният недвижим имот е продаден от С. Ш. и Е. Ш. на С. В. за сумата от 148 500 лв., която е значително по-ниска от стойността на имота, което обуславя недобросъвестността на последния приобретател на имота.

Релевирано е искане за обявяване на двете сделки за прехвърляне на процесния недвижим имот за недействителни по отношение на държавата в лицето на ДФ "З.", като публичен взискател, както и за присъждане на разноските по делото.

В предвидения от закона срок ответникът ЕТ „К. А.-Е.“, с ЕИК *********, представляван от К. А., чрез адв. К. К. е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни. Изложени са доводи, че издаденият АУПДВ е отменен като незаконосъобразен, като в съдебното решение е прието, че е изтекъл мониторинговият период, съгласно Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна 4 финансова помощ, предвид обстоятелството, че уведомлението по чл. 26 от АПК е получено от ЕТ на 25.10.2019 г., а договорът е от 16.10.2014 г.

Наведени са аргументи, че ЕТ чрез К. А. е натрупала задължения в големи размери към С. Ш. и нейния съпруг, вкл. и по време на Ковид пандемията и намерението да продаде хотела е възникнало още тогава, но не е направено предвид висящото административно производство. Посочено е, че едва след отмяната на АУПДФ с влязло в сила съдебно решение страните са решили да сключат сделката по прехвърляне собствеността на процесния имот, имайки предвид мотивите на съда, че са изтекли всички срокове за проверки и актове по инвестицията, като въпросът за възстановяване на безвъзмездната финансова помощ е приключил. Релевирано е искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноските по делото.

В предвидения от закона срок ответниците С. У. Ш. и Е. Л. Ш., чрез адв.

К. К. са депозирали писмен отговор, с който са оспорили исковете като неоснователни. Наведени са аргументи, че издаденият АУПДВ е отменен като незаконосъобразен, като в съдебното решение е прието, че е изтекъл мониторинговият период, съгласно Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, предвид обстоятелството, че уведомлението по чл. 26 от АПК е получено от ЕТ на 25.10.2019 г., а договорът е от 16.10.2014 г. Посочено е, че ответниците са имали значителни вземания от ЕТ, във връзка с изграждане и стопанисване на процесния хотел, имали са желание да го закупят, знаели са за висящото административно производство по АУПДВ и след отмяната му с влязъл в сила съдебен акт са го закупили, като са били убедени, че въпросът за възстановяване на безвъзмездната финансова помощ е окончателно разрешен, предвид мотивите на съда, че са изтекли всички срокове за проверки и актове по инвестицията.

На следващо място е посочено, че към момента на втората сделка – 08.08.2022 г. С. Ш. и Е. Ш., вкл. и ЕТ, не са знаели, че ДФЗ е започнал нова процедура по издаване на акт за налагане на финансова корекция. Наведени са фактически твърдения, че ответникът С. В. е гостувал в хотела, споделил е, че притежава и управлява хотел в Г. и така се е стигнало до сключването на втората процесна сделка. Изложени са доводи, че сем. Ш. не са счели за необходимо да запознаят новия приобретател с воденото административно производство, тъй като същото е било окончателно приключило. Релевирано е 5 искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноските по делото.

В предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор и от ответника С. А. В., в който също е изразено становище за неоснователност на исковите претенции. Ответникът сочи, че процесният хотел е хубав, но тъй като не живее в Б. и не може да го управлява, е решил да го купи, за да остави нещо на децата си. Заявява, че С. Ш. му е предложила изгодна сделка – 150 000 лв., като тя ще продължи да работи още 10 г. – 15 г. и печалбата ще е за нея.

На следващо място навежда твърдения, че не дължи пари на никой, не познава ДФ "З." и не е знаел за делата на ЕТ „К. А.-Е.“.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и отговорите, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

ДФ „З.“ и ЕТ „К. А.-Е.“, с ЕИК ********* са сключили Договор № 21/311/00710/16.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР, в размер на 391 160 лв. за осъществяване на проект № 21/311/00710/13.05.2013 г., като ЕТ се е задължил да извърши инвестицията, във връзка с изграждането на семеен хотел в УПИ ХХVІ – 991, 992, 993, кв. 23, гр. Д., общ. Д., обл. Смолян в срок до 15.09.2015 г.