Решение № 312 от 19.05.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Монтана, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630102646 по описа за 2025 година

Разглежда се о установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.

Предявен е от Л. Л. Л., ЕГН

********** с адрес: гр.*********** срещу ответното дружество ,,Ф********‘ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.*********** иск за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на потребителски кредит № 1299117/03.11.2023 г., като противоречащ на императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит е нищожен.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответната страна е постъпил писмен отговор на исковата молба. Излагат се подробни съображения за неоснователност на иска, поради което ответникът моли съда да го отхвърли като такъв с решението си.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от

ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна в производството, с допустимо искане. Разгледан по същество, искът е и основателен.

Съображенията на Районния съд са следните:

1

Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на вещото лице И. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза по делото.

Не е спорно по делото и видно от писмените доказателства, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1299117/03.11.2023 г. със следните параметри:

-Размер на кредита: 2200лв.;

- Годишен процент на разходите/ГПР/: 49,11%;

- Брой погасителни вноски:12;

- годишен лихвен процент: 23 %;

-Обща стойност на плащанията: 2706лв.

-Обезпечение на кредита- Кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от ,,МУЛТИТЮД БАНК‘‘ в полза на дружеството.

Съгласно заключението по ССЧЕ на вещото лице К. И., което съдът кредитира в цялост, като компетентно, обосновано безпристрастно дадено и като неоспорено от страните: Размерът на ГПР по кредита, ако в неговия обхват се включи възнаграждението на дружеството- поръчител ще е 235,84%;

В посочения размер от 49,11%- ГПР по Договора е включено единствено годишния процент на лихвата 23%, която се начислява върху сумата на кредита.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт

– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на МС. В посочения размер на ГПР от 49,11% не е включено вземането 2 за уговореното в чл. 5 от Договора обезпечение в полза на кредитора. Съдът намира, че това вземане следва да се отчита като разход по кредита, оскъпявайки го, предвид което е следвало да се включи в посочения ГПР по кредита. Така, видно и от заключението на вещото лице, реалният размер на ГПР по кредита е 235,84 %, който размер многократно надвишава допустимия размер на ГПР, посочен в чл. 19, ал.4 от ЗПК- петкратен размер на законната лихва, което обстоятелство води до недействителност на целия Договор за кредит. На следващо място, предвид посочване в Договора на недействителен размер на ГПР и невключвайки в ГПР всички разходи по кредита, потребителят е въведен в заблуждение относно съществените параметри и крайните разходи по кредита, както и относно изискването за ясно и точно посочване на всички параметри по кредита, което е нарушение на императивните разпоредби на:чл.19, ал.4 от ЗПК; чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.

10, ал.1 от ЗПК- основание за прогласяване на кредита за недействителен от съда.

Предвид горното, съдът намира, че искът, като основателен и доказан, следва да бъде уважен.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК сторените от нея деловодни разноски :

25,56 евро внесена държавна такса и 120 евро- депозит за вещо лице, общо 145,56 евро. Съгласно чл. 38 от ЗАДв. пълномощникът на ищцата, осъществил безплатна адвокатска защита, има право да й бъде заплатено в цялост претендираното адвокатско възнаграждение от 684 лв./ 349,72 евро/.

Водим от горното и на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, вр. чл. чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между: Л. Л. Л., ЕГН ********** с адрес: гр.*********** и ,,Ф********‘ЕООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр.*********** Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1299117/03.11.2023 г., като противоречащ на императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит е недействителен.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,,Ф********‘ЕООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр.*********** ДА ЗАПЛАТИ на Л. Л. Л., ЕГН ********** с адрес: гр.*********** сумата от общо 145,56 евро- деловодни разноски.

3

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв.

,,Ф********‘ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.*********** ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД ,,Е. И.‘‘, ЕИК: ******** с адрес: гр.********* сумата от 349,72 евро- адвокатско възнаграждание за безплатно процесуално представителство на ищцата.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4