Решение № 91 от 22.05.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Ловеч, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20224310200274 по описа за 2022 година

Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.

С наказателно постановление № 35-0000195 от 08.03.2022 г. на Пенчо Василев Камарашев - Директор РД „АА” Плевен са наложени на Ю. Т. Ф. от с.Д., о. Л., административни наказания на основание чл.94, ал.1 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на 700 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за нарушения на чл.37а, т.7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал като неправилно и незаконосъобразно. Излага, че вписаните в акта констатации не отговарят на обективната действителност, а освен това при съставянето на акта и издаването на НП са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че действително на процесната дата е извършвал обществен превоз на пътници по автобусна линия Л. с.Лисец - Л., като при Затвора Ловеч, в посока към гр.Плевен е бил спрян за проверка от двама служители на РД „АА“ Плевен. Твърди, че в автобуса влязъл само единият от проверяващите, който попитал пътниците дали имат билети, като двама от тях отговорили, че нямат. След това служителят слязъл от автобуса, а другият служител бил през цялото време стоян отвън и разговарял с него през прозореца на превозното средство. Изтъква, че в съставеният му АУАН липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението, като общо било посочено, че при извършвания обществен преоз на пътници , на два броя от тях н е е издал документ за платена превозна цена. Твърди, че в акта не с а били посочени обстоятелствата и конкретнит е факти, от които да е видно какво точно нарушение е извършил, като не са отразени имената на двамата пътника, нито било посочено дали същите са заплатили превозната цена, за което не им е бил издаден билет или същите към 1 момента на проверката не са заплатили превозната цена. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.37а, т.7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, водачът на автомобил за обществен превоз на пътници е длъжен да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива документи, т. е. първо следва да е платена превозната цена и след това водачът следва да издаде билета. Акцентира на обстоятелството, че в процесният случай изобщо не е бил изследван въпросът дали превозната цена е била платена от пътниците и с оглед факта, че имената им не са посочени, както в АУАН , така и в НП, това обстоятелство не може да бъде установено. Развил е доводи за това, че описанието на нарушението и обстоятелствата при които е било извършено следва да се съдържат в акта, защото именно той поставя началото на административнонаказателното производство и нарушителят следва да има възможност да разбере какво точно нарушение му се вменява, че е извършил. Сочи, че така описаните нарушения са били пренесени и в издаденото НП, което е довело до нарушаване на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Счита, че нормите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН са императивни, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено само на това основание, без да се разглежда спорът по същество. Моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло в частта, с която на основание чл.94, ал.1 от ЗАвП му е наложена глоба в размер на 700 лева, за нарушение на чл.37а, т.7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, като незаконосъобразно. Моли да му бъдат присъдени направените разноски. Алтернативно моли да се приложи чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Ф. не се явява. Представлява се по пълномощие от адвокат С.Давидова от АК Ловеч. Процесуалният представител пледира за отмяна на НП в обжалваната му част, като неправилно и незаконосъобразно , на посочените в жалбата основания, които поддържа и в резюме излага пред съда.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Писмено, в съпроводителното писмо предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно. Направили са възражение за прекомерност на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) относно претендирания адвокатски хонорар.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.

П. И. и И. Ц. М., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Жалбоподателят Ю. Т. Ф. работел по трудово правоотношение с ЕТ „Д.-Д.Г.-Л.Г.” – Л., на длъжност „шофьор на автобус”.

На 14.02.2022 г. свидетелят Д. И. – инспектор при РД „АА“ гр.Плевен съставил акт за установяване на административно нарушение, с бланков № 315773 срещу жалбоподателя Ю.

Ф. от с.Д., о. Л., за това, че на 14.02.2022 г., в Л., на изхода за гр.Плевен, до Затвора Л., като водач на автобус „МАФ БХ“ с рег. № ** **** **, собственост на ЕТ „Д.-Д.Г.-Л.Г.”, извършвал обществен превоз на пътници с пътен лист № 339303, по редовна автобусна линия Л. – с.Лисец – Л., с маршрутно разписание, възложено с договор от Община Ловеч и извършил следните нарушения : 1. Водачът, като извършвал обществен превоз на пътници, 2 на два броя пътници не е издал документи за платена превозна цена и 2. При проверката не представил контролен талон към СУМПС или друг документ.

Така констатираното актосъставителят И. квалифицирал като нарушения на разпоредбите на чл.37а, т.7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Като свидетел присъствал при установяване на нарушението се подписал И. М..

По съставеният акт жалбоподателят вписал, че няма възражения.

Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Ю. Ф. да е представил писмени възражения.

Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, в което била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка и жалбоподателят Ф.и бил санкциониран на основание чл.94, ал.1 от ЗАвП с глоба в размер на 700 лева и по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП с глоба в размер на 10 лева.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие за установено следното от правна страна :

Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.

Тъй като изрично в жалбата е посочено, че се оспорва нарушението и санкцията по т.1 от наказателното постановление, то тази по т.2 не е била обжалвана в законоустановения срок, поради което в тази си част наказателното постановление е влязло в сила и не е предмет на обсъждане по настоящето дело.

По т.1 от наказателното постановление.

Съдът споделя възражението на процесуалният представител на жалбоподателят за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на процесното НП. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва и точно да бъдат посочени законовите разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.

В процесния случай на жалбоподателят е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който са пропуснати задължителни реквизити. Липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението – в АУАН е отразено най-общо и лаконично, че "Водачът извършва обществен превоз на пътници, като на два броя пътници не е издал документи за платена превозна цена".

Не е спорно по делото, че жалбоподателят Ф., в качеството си на водач на автобус 3

„МАФ БХ“ с рег. № ** **** **, собственост на ЕТ „Д.-Д.Г.-Л.Г.”, извършвал обществен превоз на пътници с пътен лист № 339303, по редовна автобусна линия Л. – с.Лисец – Л., т. е. той е бил субект на задължението по чл.37а, т.7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, съгласно който, като такъв е длъжен да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива документи.

От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели И.

(актосъставител) и М. (свидетел по акта) се установява, че на процесната дата двамата извършили проверка на жалбоподателя в качеството му на водач на автобуса до Затвора в Л., на изхода за гр.Плевен, но тъй като в него имало пътници, накарали Ф. да ги закара и след това да ги чака на автогарата в Л., за да приключат проверката. И двамата свидетели обаче не уточняват колко пътника е имало в момента на проверката в автобуса и заявяват, че не са изследвали обстоятелството дали установените двама пътника без билети са платили цената, но не им е бил издаден билет. Изтъкват само, че водачът Ф. си признал, че тези двама пътника са без билети. Съгласно разпоредбата на чл.37а, т.7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, водачът на автомобил за обществен превоз на пътници е длъжен да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива документи, т. е. първо следва да е платена превозната цена и след това водачът следва да издаде билета. В настоящия случай, в хода на съдебното следствие се установи, че не е бил изследван въпросът дали превозната цена е била платена от пътниците и само не са им били издадени билети или въобще не са били платили цената на превоза, съответно не са им били издадени и билети. Такива обстоятелства не са посочени нито в акта, нито в НП, а поради факта, че имената на тези пътници не са посочени в АУАН и НП, това обстоятелство не може да бъде и проверено. Нито в акта, нито в наказателното постановление не е посочено и дали в конкретния случай пътниците предварително е следвало да се снабдят с билет. А това е важно, защото съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1, във връзка с чл.2 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, търговецът – превозвач е длъжен да издава документ за платена превозна цена (билет или карта). Поради това в случая е било необходимо, както в АУАН, така и в наказателното постановление да бъде посочено кой конкретно е издавал билети, респ. предварително ли е следвало да се снабдяват пътниците с билети, за да са налице всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.37а, т.7 от Наредбата. Като не са описани тези съставомерни обстоятелства, то съдът приема, че АУАН и НП са останали без описание на всички елементи от фактическия състав на нарушението, респ. без описание на обстоятелствата, при които нарушението е реализирано. По този начин са били нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като се е стигнало до несъответствие между словесното описание на нарушението и цифровата му квалификация.

Съгласно разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, в акта за установяване на административно нарушение трябва да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които, 4 като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. В случая, не са посочени никакви конкретни факти и обстоятелства, от които да е видно какво точно административно нарушение са твърди, че е извършено, не са посочени нито имената на тези двама пътника, нито е посочено дали същите са заплатили превозната цена, за което не им е издаден билет или същите към момента на проверката не са заплатили превозната цена. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в АУАН, защото той поставя началото на административнонаказателното производство и нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил. От друга страна това не позволява на съда, с оглед принципа на служебното начало да събере допълнителни доказателства с оглед разпита в качеството на свидетели на пътниците, по отношение на които е констатирано нарушението, за установяване по несъмнен начин, че превозваните лица са платили на водача превозната цена, като същият не им е издал съответния документ за това. Още повече, че фактическата липса на превозен документ е възможно да е следствие, както от виновно поведение на водача, така и на пътника, в случай, че не го е съхранил до слизането си. При последната хипотеза не водачът, а пътникът би станал субект на нарушение, подлежащ на наказване по чл.101 от ЗАвП.