Решение № 4 от 16.01.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№4 гр. ЛЕВСКИ, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20244410200205 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №24-0241-000028 от 28.05.2024, издадено от Д.Й. Х.в - началник РУ в ОДМВР гр. Плевен, РУ Белене, упълномощен със заповед №8121з1632/02.12.2021 на Министъра на вътрешните работи, на А.

М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Свищов, улица Хаджи Д., № 9, вх. А, ет. 4, ап.12 са наложени административни наказания: на основание чл. 181, т.7 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 133, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 183, ал.4, т.7, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв.

Жалбоподателят твърди в своята жалба, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като АНО не е изследвал и изяснил всички факти и обстоятелства, свързани с процесното НП.

В депозираната писмена защита са изложени доводи за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Искането е съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН от процесуално легитимиран субект при наличие на правен интерес от обжалване пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Тя се явява неоснователна.

В о.с.з жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител.

1

Административнонаказващият орган началник РУ - Белене, редовно призован, не изпраща представител.

Актосъставителят и свидетелят, редовно призовани, явяват се лично.

Преценявайки поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и с оглед правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН на 11.05.2024 против жалбоподателя затова, че на същата дата в 15:13 часа, в община Белене, на път Българене – Стежерово, при км. 20+600, в посока село Божурлук, управлява лек автомобил ***, регистрационен номер ***, като превозва по-голям брой пътници (4+1) от определения в СРМПС, който е 3+1. Констатирано е, че водачът Б. превозва пътник - П.А.С., ЕГН ********** на задна дясна седалка, който не е изпълнил задължението си да използва обезопасителен колан по време на движение, автомобилът е оборудван с обезопасителни колани отзад.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателното постановление.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели.

Както е изяснено в теорията, основното предназначение на фазата по установяване извършването на административните нарушения е да се осигури съставянето на законосъобразен констативен акт. Основното предназначение на следващата фаза на административнонаказателния процес - тази по издаване на наказателното постановление, е да се провери спазен ли е законът в първата фаза на процеса, да се реши законосъобразно въпросът дали е извършено административно нарушение и ако да - да се издаде законосъобразно наказателно постановление. Фазата по съдебно обжалване пред РС е насочена да се провери законосъобразно ли са протекли първите две фази на процеса, и в частност, законосъобразно ли е издадено наказателното постановление.

АУАН има следните функции: констатираща, обвинителна и сезираща.

За да се приеме, че АУАН е законосъобразно съставен и е годен да прояви трите си функции в производството, освен да бъде съставен от надлежно оправомощено лице в присъствието на свидетели, е необходимо още да съдържа минимума реквизити, посочени в чл. 42 ЗАНН.

Процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на т.7 ППВС 10/1973, съгласно което „отразените в акта за констатиране на административното нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното и затова административнонаказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства.“

Тъкмо заради това в съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща на районния съд, административно наказващият орган посочва и 2

„доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление или на електронния фиш“- чл. 60, ал.2 ЗАНН. Само в редки случаи със закон се придава доказателствена сила на АУАН. Такъв е например чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според който „редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното“.

Актосъставителят и свидетелят са очевидци на нарушението. В показанията си твърдят, че изпълнявайки служебните си задължения са спрели за проверка лек автомобил. При извършената проверка установили, че автомобилът е с брой места 3+1, а в самото МПС е имало по-голям брой пътници – 5 човека с водача, като за самите места са били предвидени 2 колана вляво и вдясно. Липсвал е трети обезопасителен колан на задната седалка.

По отношение на пътника, който е бил без поставен обезопасителен колан, служителите на полицията са констатирали, че е седял на дясна задна седалка. Актосъставителят е категоричен, че пътникът не е бил седнал по средата. Посочва в показанията си, че в АУАН са изписани имената на пътника - П.А.С., с посочено ЕГН, който е седял на място, за което има предназначен колан, че при съставяне на актове за такива нарушения посочват и мястото. В с.з. актосъставителят поддържа констатациите в АУАН, който бил връчен на водача. Показанията на свидетелите са единни и хронологично последователни. От изведеното от тях се установяват обстоятелствата, свързани с време, място на констатиране на нарушението, както и обстоятелствата, описващи деянието като нарушение. В подкрепа на това е редовно съставеният АУАН, който се ползва с презумптивна доказателствена сила, която не е оборена. Освен това показанията на тези двама свидетели не са повлияни от някакви отношения с жалбоподателя, които да повлияят на безпристрастността им. Съдът кредитира техните показания като логични, последователни, безпротиворечиви и дадени въз основа на техните лични възприятия.

Съдът не ползва показанията на свидетелите М. Б. и Д.С., тъй като първият е баща на нарушителя, а втората макар да е присъствала, е попечител на пътника, който е бил без поставен обезопасителен колан. Показанията на свидетелите Б. и С. не могат да се счетат за обективни, поради което и не се възприемат като неповлияни от заинтересоваността им от изхода на делото.

Показанията на тези двама свидетели се опровергават от кредитираните от съда показания на актосъставителя и свидетеля при съставяне на АУАН, като освен това са и противоречиви. Свидетелят Б. посочва в показанията си, че синът му се е заблудил, че пътникът е дете и си е мислел, че може да вози трима човека и дете, а свидетелката С. - че „на самото място няма колан…и по средата нямаше колан“. Самият свидетел Б. сочи в показанията си, че автомобилът на майката на жалбоподателя е „с две врати, малък е“, а от друга страна – че нямало нещо, което да отличава двата автомобила.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите по изложените съображения. Отделно от това, не е трудно да се установи с колко на брой 3 обезопасителни колани на задните седалки е оборудван автомобилът и след като са само два, лесно може да се стигне до логичното заключение, че автомобилът е произведен да вози двама пътници на задната седалка.

Нарушението е формално, осъществено при форма на вина пряк умисъл, което съдът счита за доказано по безспорен начин.

По отношение на второто нарушение.

В писмената защита са наведени доводи, че и в АУАН и в НП не е посочената точната разпоредба на закона, съответстваща на извършеното административно нарушение и след това да бъде приложена разпоредбата на закона, която предвижда съответното наказание. Възражението е неоснователно.

Разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.7 ЗДвП предвижда както правилото за поведение на водачи на МПС да не превозват пътник, който не изпълнява задължението за използването на предпазен колан или носене на каска, така и санкция за неизпълнение на посочената забрана. В ЗДвП не се съдържа друга материалноправна норма, която да указва посоченото задължение за водачи на МПС. Разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП предвижда, че водачите и пътниците в МПС от категориите М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Същата съдържа обаче правило за поведение, насочено към водачите и самите пътници - да използват обезопасителни колани, но не и забраната за водачите да превозват пътник, неизпълнил задължението, визирано именно в чл. 183, ал.4, т.7 ЗДвП.

Неоснователни са доводите в писмената защита, че АНО е санкционирал жалбоподателя за това, че „…водача превозва пътник П.А.С., с посочено ЕГН, на задната дясна седалка, който не е изпълнил задължението си да използва обезопасителен колан по време на движение“, като е посочил общата санкционна норма, без да посочи конкретната хипотеза на тази разпоредба, която съответства на извършеното нарушение. Действително, АНО е посочил като нарушена нормата на чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП, но наказващият орган е посочил конкретната хипотеза, съответстваща на извършеното нарушение и е наложил наказанието на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр. 3 от ЗДвП, като съдът счита, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, накърнило правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и водещо до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Предвид изложеното съдът счита нарушението за доказано от обективна и субективна страна.

Неоснователен е и доводът за наличието на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай.

Съгласно чл. 189з от ЗДвП, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл.

28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, като ЗДвП се явява специален закон по отношение на общия ЗАНН, и който специален 4 закон дерогира общия, поради което деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Въведена е изрична забрана за прилагане института на маловажен случай към нарушенията по ЗДвП.

Жалбоподателят претендира направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В настоящия случай страната е направила искане за присъждане на разноски и са представени доказателства за заплащането им.

Предвид изхода от делото поради потвърждаване на наказателното постановление, съдът следва да откаже да присъди такива в полза на жалбоподателя.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№24-0241000028/28.05.2024, издадено от Д.Й. Х.в- Началник РУ в ОДМВР гр. Плевен, РУ-Белене, с което на А. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 181, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Плевен в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5