Решение № 931 от 20.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. Варна, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20223110203034 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Калида Билд“ ЕООД ЕИК 201405637 със седалище и адрес на управление в гр.варна, подадена чрез адв. А.Х. от ВАК, против НП № 032200279 от 20.04.2022год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно като навежда доводи, както за нарушения на процес. правила (сочи, че в НП липсвала конкретизация на нарушението и подробна фактическа обстановка) както и за нарушение на материалния закон като от една страна излага твърдения, че лицето изобщо не било полагало труд към момента на проверката, а от друга, че ако е полагало такъв то било изпратено там от друго дружество „Тур Реал“ с което следвало да има сключен ТД. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното производство процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във 1 фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява становище, че нарушението е безспорно доказано от събраните по делото доказателства.

Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.03.2022год., малко след обяд служители на Д „ИТ“ – Варна – свидетелите Н.И. и П. М., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект „Еднофамилна жилищна сграда“ находящ се в УПИ ІV-138, кв.14 по плана на СО „Боровец - ЮГ“, гр.Варна изпълняван от въззивното дружество. На място в обекта били установени четирили лица, които полагали труд като три от лицата сред които и лицето Н. Х. Н. извършвали кофражни дейности. Проверяващите запитали лицата за кого работят, имат ли трудово договори, каква е заплата им т.н. като съобщената от тях информация била попълнена от свидетелката М. в нарочен констативен протокол в който всеки от работниците се подписал срещу съобщените от него данни. Лицето Н. Х. Н. декларирало, че работи за въззивното дружество като кофражист от датата на проверката 18.03.2022год. с работно време от 08:00ч. до 17:00ч., при 5 дневна работна седмица и уговорено трудово възнаграждение в размер на 650лв.

Малко след като проверяващите започнали проверката на място в обекта пристигнал и управителят на въззивното дружество, като в негово присъствие били вписани данните в протокола съобщени от работниците и той потвърдил, че работниците са негови. На същия била връчена призовка по чл. 45 от АПК с оглед явяване в Д „ИТ“ Варна и представяне на редица документи в това число и пълните трудови досиета на лицата заварени в обекта.

По време на документалната проверка писмен трудов договор сключен между въззивното дружество и Н. Х. Н. не бил представен.

При тези факти, било преценено, че въззивното дружество е извършил нарушение на КТ и на 30.03.2022год. св. И. съставил срещу същото АУАН № 03-2200279 в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Актът бил предявен и подписан от надлежно упълномощено от управителя на въззивното дружество лице, което го подписало без възражения. Такива в писмен вид не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 20.04.2022год. въз основа на акта АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, 2 ал.2 от КТ и на основание чл. 414, ал.3 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - приложените по АНП писмени доказателства – АУАН, протокол за извършена проверка № ПР2209046/30.03.2022год., констативен протокол от 18.03.2022год., призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, идентификационна карта, Пълномощно изходящо от К.Г. като управител на въззивното дружество към Димитър Каменов Филипов, Заповед № 30157/16.02.2022год. на ИД на ИА „ГИТ“, приобщените допълнително в хода на съдебното следствие договор за сътрудничество, между „Тур реал“ ЕООД и „Калида Билд“ ЕООД, справка от инф. Система на ИА „ГИТ“ досежно уведомления за трудови договори на Н. Х. Н., и такава за ТД на същото лице, както и гласни такива – показанията на свидетелите П. М., К. И., Ж. Г. Ж. и Н.

И..

Показанията на свидетелите М. и Н. И. съдът кредитира изцяло като последователни, логични, кореспондиращи по между си и с останалите събрани по делото доказателства – констативен протокол, показанията на св.

К. И..

От същите се установява, че проверяващите са заварили на строителния обект осъществяван от въззивното дружество лицето Н. Х. Н., което е извършвало действия по подготовка на кофраж и само е заявило, че работи за въззивното дружеството от деня на проверката, с работно време от 08:00ч. до 17:00ч., при 5-дневна работна седмица и с уговорена заплата 650лв., които данни били вписани в констативния протокол подписан и от Н. в частта касаеща данните за него.

Показанията на свидетелите М. и Н И. се подкрепят в пълна степен с приложения по делото констативен протокол подписан и от управителя на въззивното дружество, както и от показанията на св. К. И.. Видно от последните Н. Х. Н. е бил на строителния обект долу в изкопа.

Действително св. К.И. сочи, че Н. не работел за въззивното дружество, а бил дошъл само да го запознае с работата и т.н. Показанията на св. К.И. в коментираната по-горе част, че Н. не работел за въззивното дружество, съдът не кредитира първо защото те са в пълно противоречие с показанията на свидетелите М. и Н.И. и данните вписани в КП и подписания от самия Н. и второ защото този свидетел е работник на въззивното дружество, което влече извод за предубеденост и мотив да дава показания в негова угода.

Приложения към делото договор за сътрудничество, както и показанията на св. Ж. съдът кредитира с изключение на на частта от показанията на св. Ж. в които сочи, че работниците които била изпратила на обекта не работели към момента на проверката и не искали да сключват договори тъй като на първо място тази свидетелка не е била на място в обекта към момента на проверката и няма как да възпроизвежда факти настъпили на това място от една страна и от друга в тази и част показанията и са в пълно 3 противоречие с показанията на свидетелите Н.И. и М.. От друга страна тази свидетелка е в близки отношения с управителя на въззивното дружество и също е заинтересована да дава показания в негова угода. И най-накрая няма как да не бъде посочено и това, че е напълно необяснимо защо при положение че Н. Х. Н. е бил в някакви договорни отношения с нея то същият сам е декларирал че работи за въззивното дружество, посочил е заплата, работно време и прочие. Отделен е въпроса, че в показанията си пред съда св. Ж. сочи, че другата фирма (въззивното дружество) е трябвало да плаща на работниците, а тя само получавала по 40лв. на „общак“ за това, че го била осигурила.

Приложените към АНП писмени доказателства съдът кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните прави изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентните органи, в сроковете по чл.

34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН. В обстоятелствените части на акта и НП, макар и твърде лаконични, се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока.

По приложението на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно разпоредбата на чл. чл.61, ал.1 от КТ преди постъпване на работа между работника и работодателя да има сключен трудов договор.

Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена форма.

В настоящия случай лицето Н. Х. Н. е било установено да работи на строителен обект осъществяван от въззивното дружество. Същият е декларирал пред проверяващите, че полага труд за въззивното, че има работно време и е посочил размера на договореното трудово възнаграждение.

Нещо повече Н. е декларирал дори, че има сключен трудов договор какъвто не е бил налице, но последното е напълно разбираемо като се има предвид, че той добре познава работодателя си доколкото е работил за него и в предходен период (горното се установява както от показанията на св. К. И. така и от приложената справка за ТД) и очевидно е искал да му спести неприятности с институциите.

4

Що се касае до наведеното в жалбата възражение, че Н. е бил изпратен от друга фирма –„Тур Реал“ ЕООД да полага труд на обекта на въззивното дружество и тази друга фирма трябвало да сключи ТД с него то не се споделя от съда.

Безспорно в подкрепа на тези свои твърдения въззивникът е ангажирал писмени доказателства – договор за сътрудничество между въззивното дружество и „Тур Реал“ ЕООД. Нито този договор обаче нито показанията на св. Ж. подписала договора от страна на „Тур реал“ ЕООД сочат на това, че последното дружество е осъществявало дейност като предприятие, което осигурява временна работа. Видно от клаузите вписани в договора двете дружества са се споразумели взаимно да си осигуряват работници като за втората страна (въззивното дружество) е предвидена алтернативна възможност или да заплаща възнаграждение на първата в размер на 40лв. за всеки осигурен работник. С други думи клауза, че работниците които ще се осигуряват, че бъдат предварително в трудови правоотношения с дружеството което ги осигу рява липсва.

За това че "Тур Реал" ЕООД не е било дружество осигуряващо временна работа свидетелства и св. Ж.. Видно от показанията на последната тя е трябвало да осигури работници като за това е щяла да получи по 40лв. на осигурен работник, а заплатите е трябвало да си плаща другата фирма.

От друга страна доказателства, че Н. е бил работник на "Тур Реал" ЕООД по делото не са ангажирани, а напротив от показанията на Ж., а и от приложената справка за ТД на последния се установява, че той не е бил в такива правоотношения с това дружество.

От друга страна безспорно не всяко полагане на труд срещу заплащане може да бъде определено като трудово правоотношение между работещия и плащащия. В случая обаче Н. е декларирал елементи на трудово правоотношение, посочил е въззивното дружество като негов работодател, посочил е работна седмица, работно време и е подписал констативния протокол с тези данни, който протокол впрочем е бил подписан и от управителя на въззивното дружество присъствал по време на проверката и снемането на информацията от работниците. Нещо повече последният не е направил възражения досежно отношенията на Н. с неговата фирма нито по време на проверката на място, нито на по-късен етап по време на връчване на АУАН и в срока за възражения след това. Такива възражения са направени за първи път едва във въззивната жалбата подадена чрез адвокат, очевидно с оглед реализиране правото на защита.