Решение № 19065 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19065 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110100607 по описа за 2026 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от ЮЛ срещу В. Г.

П., с която са предявени кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца следните суми: сумата от 174.03 евро, представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **************, инсталация ********за периода от 01.05.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законната лихва от 24.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия в размер на 35.97 евро за периода от 15.09.2023 г. до 21.10.2021 г., сумата от 35.96 евро, представляваща цена на извършената услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законна лихва от 24.10.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за дялово разпределение в размер на 4.34 евро за периода от 18.03.2023 г. до 21.10.2025 г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 2375/2025 г. по описа на РС- Лом.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея 1 да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Поддържа, че ответника е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – ЮЛ взема становище по съществото на спора, като счита исковете за основателни.

След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал.

1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея /връчена лично на ответника на 11.05.2026 г./, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл.

239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като на ищецът следва да се присъдят сумите от 12.78 евро платена държавна такса в исковото производство, 51.12 евро юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 10.87 евро държавна такса в заповедното производство и 51.12 евро юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЮЛ, ЕИК:

**********, със седалище и адрес на управление: *********** срещу В. Г. П., ЕГН **********, с адрес *********, искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Г. П. дължи на ЮЛ следните суми: сумата от 174.03 евро, представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

**************, инсталация ********за периода от 01.05.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законната лихва от 24.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за 2 топлинна енергия в размер на 35.97 евро за периода от 15.09.2023 г. до 21.10.2021 г., сумата от 35.96 евро, представляваща цена на извършената услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законна лихва от 24.10.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за дялово разпределение в размер на 4.34 евро за периода от 18.03.2023 г. до 21.10.2025 г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 2375/2025 г. по описа на РС- Лом.

ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН **********, с адрес *********, да заплати на ЮЛ, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***********, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 125.89 евро, разноски в производството.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - ЮЛ, ЕИК ********.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3