Определение № 73 от 19.02.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 74/2024
- Вид
- Определение № 73
- Подписан
- 19.02.2024
- В сила
- 19.02.2024
- Състав
- Христо Иванов Крачолов, Веселин Ганчев Ганев, Иван Христов Ранчев
Цитирани разпоредби
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 199 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 73 гр. Пловдив, 15.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христо Ив. Крачолов
Членове:
Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600074 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 243 ал. 8 НПК.
С определение № 71/23.01.2024 г., постановено по ЧНД № 16/2024 г.
Старозагорският окръжен съд е ОТМЕНИЛ постановление от 20.12.2023 г. на Окръжна прокуратура - Стара Загора, с което е прекратено ДП № 1228 ЗМ104/2022 г., по описа на *, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и е ВЪРНАЛ делото на Окръжна прокуратура - Стара Загора със задължителни указания съобразно обстоятелствената част на определението.
Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна прокуратура Стара Загора, която го е протестирала с искане то да бъде отменено и се постанови ново, с което да се потвърди постановлението за прекратяване.
Повереникът на пострадалите е представил становище, според което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено следното:
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваното определение първоинстанционният съд е 1 приел, че досъдебното производство е образувано затова, че на 17.05.2022 г. в в гр. *, при управление на моторно превозно средство са нарушени правилата за движение по пътищата - ЗДвП, като с деянието по непредпазливост е причинена смъртта на В. Д., на 14 години - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В хода на производството прокуратурата е приела за установено, че В. Д. бил 14-годишен, единствено дете в семейството на пострадалите И. Ц. и Д. Д..
На 17. 05. 2022 г. пострадалият се уговорил със своя съученик и приятел К. Л. да се срещнат следобед в района на парк „*“ и да карат велосипеди.
Около 17:00 часа двете момчета се срещнали. Решили да отидат до парк „*“ с велосипедите си.
Потеглили по велоалеята покрай парка, успоредно на бул. „*“, движейки се в посока запад - изток. Пръв се движил свидетелят К. Л., а след него В. Д.. Малко преди кръстовището с ул. „*“ В. Д. спрял на велоалеята да си завърже обувката. Свидетелят също спрял и поизчакал, като поговорили малко, след което потеглил и преминал кръстовището.
По това време, около 17:28 ч. по бул. „*“ в същата посока - запад изток, със скорост от около 40 км/ч. се движил автобус „*“ с рег. № *, управляван от Н. К.. Същият работил като шофьор към * ООД - * и извършвал специализиран превоз на работници по направление * - * и обратно. По това време К. се прибирал от *. Последната му спирка, където оставил работници била на магазин *, северно от кв. „*“ и продължил към гаража, в нефтобаза *. След кръговото кръстовище, поел по бул. „*“ в посока изток, приближавайки кръстовището с ул. „*“. Н. К. предприел действия за намаляване на скоростта, за извършване на маневра десен завой в посока юг, по ул. „*“, заемайки изходна позиция за извършване на завоя, като достигнал скорост до около 7,8 км/ч. На кръстовището, на 21 м южно от южния край на бул. „*“ върху платното за движение на ул. „*“ била налична напречна пътна маркировка М9 - „велосипедна пътека“, с широчина 2,1 м.
При предприемане на маневрата Н. К. се уверил, че нямало пешеходци и автомобили. Към този момент В. Д. бил на не по-малко от 20 м назад от предната част на завоя /около средата на велоалеята, на 24,17 м западно от приетия ориентир, описан в протокола за оглед на ПТП/, като бил спрял в покой, след което потеглил и в ускорителен режим, за да догони своя приятел, достигнал до инцидентното кръстовище.
По време на изпълнението на завоя Н. К. не е имал видимост към велосипеда и В. Д. и продължил движението си. След като предната част на автобуса навлязла на велоалеята, водачът ускорил скоростта на движението му, достигайки от около 12,1 км/ч. Той изминал разстоянието 8,24 м, след което настъпил удар, при който предната гума на велосипеда контактувала 2 със странична дясна част на автобуса, в зоната на 1,9 м напред от оста на задния мост.
След този първоначален контакт автобусът продължил движението си по дъгата на завоя. Велосипедът, управляван от пострадалото дете, паднал на земята и попаднал под автобуса. Тялото и велосипедът били притиснати и влачени между терена и пода на автобуса в зоната през задния мост. До прегазване не се стигнало, но поради малкия пътен просвет на автобуса, силите на премачкване, упражнени върху тялото на велосипедиста са били достатъчно големи, за да нанесат получените травматични увреждания, в резултат на които след това настъпила смъртта на В. Д.. Водачът почувствал задиране и спрял. Общото разстояние, което автобусът изминал от мястото на удара до пълното му спиране било 12,81 м за времето от 4,62 секунди.
Произшествието настъпило в зоната на „Т“-образното кръстовище, образувано между бул. „*“ и ул. „*“, като мястото се намирало в обхвата на велосипедната пътека. За автобуса инициалният контакт бил страничен отдясно, около средата на десния му габарит, а за системата велосипедвелосипедист - косо странично отляво.
В. Д. възприел автобуса като опасност и реагирал за аварийно спиране, като към момента на инициалния контакт с автобуса достигнал скорост от около 15,7 км/ч. Тази реакция обаче била закъсняла, който се блъснал в задна дясна част на автобуса, като паднал на терена и попаднал под автобуса.
Сигнал за инцидента е подаден на телефон 112 в 17:28 ч. от свидетелката М. и в 17:29 ч. от свидетелката Т..
Произшествието е посетено веднага от дежурна следствено оперативна група, извършила оглед на пътнотранспортното произшествие.
Водачът на автобуса Н. К. е тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества, като не била установена употреба на такива както за него, така и за пострадалото дете.
Според комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза и допълнителната експертиза, се установява, че смъртта на В. Д. е настъпила вследствие на тежки и множествени травматични увреждания в областта на таза и долните крайници, получени от притискане и триене от части на автобуса и асфалтовата настилка след попадане на велосипедиста под автобуса. Уврежданията са получени по време на движението на автобуса след сблъсъка. Травмите от сблъсъка на велосипедиста - охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците са незначителни и нямат отношение към смъртния изход.
Водачът на автобуса е имал възможност да възприеме велосипедиста преди започване на маневрата, когато последният бил спрял и не е създавал опасност за движението към този момент, с което да съобрази поведението си като водач на МПС. В хода на самата маневра водачът не е 3 имал видимост към велосипедиста. Потеглянето на велосипедиста след този момент е останало извън полезрението на водача на автобуса. Вещите лица са дали заключение, че няма технически пропуски в действията на водача на автобуса от момента на започване на маневрата завой надясно.
Към момента когато Н. К. е предприел маневрата и преминал с предната част на автобуса през велосипедната пътека, пострадалият се ударил в задната част на автобуса. Шофьорът усетил тъп удар, но не разбрал откъде.
Погледнал в дясното огледало, но не видял нищо и не разбрал какво се случва. Усетил застъргване и тогава спрял и слязъл от автобуса, като видял велосипеда и пострадалото дете да лежат под автобуса между задно дясно и задно ляво колело на автобуса.
Според заключението на вещите лица водачът на автобуса не е имал техническа възможност да предотврати първоначалния контакт с велосипеда.
Имал е възможност да предприеме спиране веднага, след като чул звук от удар. В този момент бил в режим на плавно спиране /задържане на скоростта със спирачките/. Било е необходимо да натисне педала докрай и автобуса щял да спре 8 - 9 м по-рано, т. е. разстоянието щяло да бъде 3,81 - 4,81 м. Въпреки това движение на автобуса, с триене и притискане на тялото на велосипедиста към асфалтовата настилка, дори само в рамките на изчисленото разстояние 4,81 м било достатъчно, за да се получат травматични увреждания, които да причинят настъпване на смъртта на велосипедиста.
В. Д. е имал техническа възможност да предотврати удара в автобуса, като е било необходимо и достатъчно в момента, в който предната дясна челна част на автобуса е навлязла върху велоалеята, да задейства спирачките на велосипеда.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, прокурорът е направил извод, че не са налице съставомерните признаци на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и не са нарушени правилата за движение по пътищата, поради което и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК е постановил прекратяване на воденото досъдебно производство.
Основният довод, който се прави в протеста пред настоящата инстанция е свързан с твърдението, че постановлението за прекратяване съдържа необходимите реквизити по чл. 199 ал. 2 НПК, включително мотиви и анализ на доказателствения материал, въз основа на който са изложени фактически обстоятелства.
Пловдивският апелативен съд принципно приема становището на първоинстанционния съд, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство се съдържа анализ основно на заключението на първата комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза. Въз основа на нея са направени изводи за изграждане на фактическата обстановка, която прокуратурата приема за безспорно установена, а така също и правните изводи за несъставомерност на деянието.
4
Действително след като е направил този извод, прокурорът е посочил, че по делото са изготвени комплексна АТЕ и СМЕ експертизи и повторна тройна АТЕ и декларативно е посочил, че не са констатирани противоречия в заключенията им. Веднага след това обаче частично е цитирана повторната КАТСМЕ и конкретно част от отговора на въпрос № 20, относно техническо правилното поведение на водача на автобуса. Експертите са посочили, че технически правилно би било, при предприемане маневрата завой надясно и свързаното с нея пресичане на велосипедна пътека, водачът на автобуса да се движи със значително занижена скорост, с готовност за спиране. След това те са направили извод, който е отразен в прокурорското постановление, че водачът е имал възможност непрекъснато, в хода на маневрата, да наблюдава дясното странично огледало и да реагира за спиране своевременно. Тези негови действия не биха могли да предотвратят произшествието, но биха спомогнали за своевременната реакция на водача на автобуса за аварийно спиране и намаляване изминатия път на автобуса.
Както правилно е посочено в атакуваното определение, изготвено е и допълнение към тази повторна КАТСМЕ, която не е коментирана в постановлението за прекратяване. В нея вещите лица се изчислили, че при непрекъснато наблюдаване от водача на автобуса през дясното странично огледало, управление с минимална скорост и предприемане своевременно аварийно спиране при навлизане на предната гума на велосипеда в зоната за видимост на водача през дясното странично огледало, то изминатото разстояние от автобуса след удара би било около 1,25 метра. При същите условия, но при движение с фактическата скорост, то изминатото разстояние след удара би било 3,82 метра.
Следователно липсва извод в постановлението за прекратяване, дали би се стигнало до смъртта на пострадалия, ако водачът на автобуса е изпълнил изискването да извърши маневрата с минимална скорост, непрекъснато наблюдение на дясното странично огледало, откъдето е било най-вероятно да се появи опасност и своевременна реакция за спиране в момента на навлизане в зоната на видимост на водача в това огледало, въпреки, че е нямало да може да предотврати произшествието.
Основният въпрос, който не е намерил отговор в постановлението за прекратяване е този, за който с основание експертите са посочили, че е от юридически характер и не е в компетентността им, а именно - кой от участниците в произшествието е с предимство при преминаване през кръстовището. Впрочем в постановлението прокурорът правилно е приел, че на процесното кръстовище, на 2,1 южно от южния край на бул. „*“ върху платното за движение на ул. „*“ била налична напречна пътна маркировка М9 – „велосипедна пътека“, с широчина 2,1 м. При статичния оглед на местопроизшествието е отразено наличието на „жълти правоъгълници, като върху платното велоалеята е с ширина 2,10 м“ /л.7 ДП/. Липсва обаче правен извод какво е било дължимото поведение на двамата участници в произшествието при тази налична напречна маркировка по смисъла на чл. 64 5 т. 4 от ППЗДвП.