Присъда № 1 от 19.01.2023, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Присъда №1 от 19.01.2023г., постановена по НОХД №515/2022г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата С. Ю. М. от гр. Разград за това, че на 18.10.2021 г., в гр. Разград, бул. „********“ № 58А, е отнела чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Nokia“, модел „3.1 Plus“, с ИМЕИ: 355846096211856, на стойност 120 /сто и двадесет/ лева и смартфон марка „Meizu“, модел „М811Н“, на стойност 70 /седемдесет/ лева, на обща стойност 190 /сто и деветдесет/ лева, от владението съответно на Д. И.

П. и В. В. П., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК.

Подсъдимата не се явява и спрямо нея е проведено задочно производство на основание чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б. „а“ от НПК, тъй като е установено, че се намира в чужбина с неизвестно местоживеене, обявена е за издирване и не е издирена. При първоначалното насрочване на делото е била редовно призована. Съдът е преценил, че отсъствието на подсъдимата не би попречило за разкриване на обективната истина. Защитникът на подсъдимата моли в случай че съдът приеме обвинението за доказано да наложи минимално наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимата, счита го за доказано и предлага на съда да й наложи съответно наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата С. Ю. М. е родена на ******, в гр. Разград, живее в гр.Разград. Същата е с основно образование, омъжена, осъждана.

Подсъдимата С. М. е осъждана неколкократно.

С протоколно определение от 04.05.2021 г. по ЧНД 257 / 2012 г. по описа на Районен съд - Разград, на подсъдимата М. било наложено общо наказание по НОХД 299/2010 г. на РОС и по НОХД 857 / 2011 г. на РРС в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода при строг режим. Определението влязло в сила на 21.05.2012 г. По отношение на подсъдимата е допуснато условно предсрочно освобождаване с изпитателен срок в размер на седем месеца и деветнадесет дни с определение влязло в сила на 07.03.2016 г. Изпитателният срок изтекъл на 26.10.2016 г. Тези осъждания на подсъдимата, с оглед определеното общо наказание и срокът на изтърпяването му /изтичането на изпитателния срок на предсрочното освобождаване/ обуславят квА.фикацията „Опасен Рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК на новото деяние, предмет на настоящото дело.

ПострадА.те В. и Д. П.и били съпрузи. Те живеели в къща в гр. Разград, бул.

„********“ № 5 8А. Поради влошеното си здравословно състояние и напредналата си възраст те разчитА. на свидетеля В. В. и подсъдимата С. М. да им помагат по битови въпроси, за което пострадА.те им заплащА. дребни парични суми.

Свидетелят В. П. ползвал смартфон марка „Meizu“, модел „М811Н“, с ИМЕИ:

868015039018600, а свидетелката Д. П. ползвала мобилен телефон марка „Nokia“, модел „3.1 Plus“, с ИМЕИ: 355846096211856. Двата телефона обичайно стояли на масичка в хола на къщата им.

Подсъдимата М. регистрирала и ползвала мобилен номер ***. Нейният съпруг, свидетелят С. М. ползвал СИМ карта с номер **************** регистрирана в Германия.

На 18.10.2021 г. сутринта, свидетелят П. излязъл от дома си, като към момента на тръгването му двата мобилни телефона били на масичката в къщата. Малко по-късно същия ден /осем дни преди изтече петгодишния срок от изтърпяването на наказанието по ЧНД 257 / 2012 г./, подсъдимата С. посетила дома на свидетелите П.и за де се види с св.Д. П., който я помолила за услуга. Докато била в дома на пострадА.те подс. М. видяла на масичката в хола двата мобилни телефона и решила да ги вземе за себе си, за да ги ползват със съпруга й. В изпълнение на своето решение тя прибрала двата мобилни телефона у себе си /без да бъде видяна от свидетелката/, след което напуснала къщата. Малко по-късно след нейното тръгване в къщата се прибрал свидетелят П., който установил липсата на двата телефона. За времето, в което той отсъствал от дома си, 1 единственият човек, който е влизал в къщата била подсъдимата.

На 21.10.2021 г. подсъдимата М. предоставила отнетия телефон „Нокиа“ на съпруга си - свидетелят С. М.. Последният поставил в устройството дадено му от подсъдимата СИМ карта с номер **************** и го ползвал за периода от 15.36 часа до 18.34 часа. В 19.41 часа свидетелят М. върнал мобилния апарат на подсъдимата М., която поставила в апарата СИМ карта с номер *************, която била регистрирана на нейно име и ползвана от нея. Тя ползвала мобилното устройство до 28.10.2021 г., като клетката, която обслужвала нейните позвънявания била в гр. Разград, жк Орел, бл. 28, вх. А, което съвпадало с постоянния и настоящ адрес на подсъдимата.

На 27.10.2021 г. подсъдимата М. предоставила отнетия от пострадА.те смартфон марка „Meizu“, модел „М811Н“, с ИМЕИ: 868015039018600 на свидетеля М., който активирал апарата в 13.56 часа със СИМ картата ползвана от него с номер ****************. Той ползвал апарата за времето до 01.02.2022 г. като провеждал множество разговори със СИМ карта ********** и *************, регистрирани на името на подсъдимата М. /с моминско име М./, СИМ карта ********, регистрирана на името на М.С.И., майка на обвиняемата и други, като клетката, която обслужвала мобилното устройство в този период била в гр. Разград, жк Орел, бл. 28, вх. А, което съвпадало с постоянния и настоящ адрес на подсъдимата.

Свидетелят М. Х. била класен ръководител на 3-ти клас в ОУ „**********“ в с. Р., в който клас учила А. А.а, дъщеря на подсъдимата. През ноември месец 2021 г. св. Х. срещнала А.а и родителите й - подсъдимата М. и свидетелят М. в магазин „Т Маркет“. Тъй като имала нужда от телефон за връзка с родителите на всяко дете тя поискала такива от М.и. Те й предоставили мобилен номер ****************, тъй като скоро се завърнА. от Германия и все още ползвА. немски номер. На 30.11.2021 г., С. М. нямала възможност да заведе А.а на време на училище, за което подсъдимата в 07.26 часа, от смартфон марка „Meizu“, модел „М811Н“, с ИМЕИ:

868015039018600, с номер на СИМ карта ****************, се обадила на телефон ***********, ползван и регистриран от свидетеля Х., за да я предупреди за закъснението на детето й. На 14.12.2021 г., в 11.11 часа, св. Х. получила телефонно обаждане от немската СИМ карта **************** поставена в смартфон марка „ M e i z u “ , модел „М811Н“, с ИМЕИ:

868015039018600, но този път не разговаряла с подсъдимата, а със свидетеля М., тъй като той не можел да се свърже с децата си.

Свидетелят Н. А. А. работила в дирекция „Социално подпомагане“ в гр. Разград. Тя ползвала мобилен номер ***********, който бил регистриран на името на Емине Сейхан Юсуф, В изпълнение на служебните си ангажименти тя отработила Заявление-Декларация за отпускане на месечни помощи, която била попълнена от С. Ю. М.. Тъй като било необходимо нанасянето на корекция в декларацията, на 14.12.2021г. г. св.А.А. се обадила на посочения в декларацията телефонен номер ************, но не успяла да се свърже с подсъдимата, а отговорил детски глас, като лицето се представило като дъщеря на подсъдимата М. и обещала да предаде на майка си за обаждането. Малко по- късно същия ден - 14.12.2021 г., в 09.48 часа, от смартфон марка „Meizu“, модел „М811Н“, с ИМЕИ: 868015039018600, с номер на СИМ карта ****************, подсъдимата М. се обадила на св. А. с номер ***********, за да обсъдят детайлите по декларацията.

От заключението на изготвената оценъчна експертиза се установява, че мобилният телефон марка „Nokia“, модел „3.1 Plus“ е на стойност 120 лева, а смартфона марка „Meizu“, модел „М811Н“ е на стойност 70 лева. Общата стойност на отнетите от М. вещи се равнява на сумата от 190 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на показанията на свидетелите по делото, писмените доказателствени материА., заключението на назначената експертиза. Всички доказателства по делото, преценени съвкупно, обуславят несъмнен извод, че именно подсъдимата С. М. е автор на разглежданото деяние, изразяващо се в отнемане на телефоните на двамата пострадА.. Само подсъдимата е посещавала дома на пострадА.те свидетели в процесния ден /показанията на св. В. П., прочетените показания на св. Д. П../ и след като си тръгнала свидетелите забелязА. липсата на телефоните. В следващите 2 дни тези телефони се ползвА. или от подсъдимата или нейния съпруг, на когото предоставяла телефоните. Последното се установява основно от приложените от телефонните оператори писмени справки, сочещи, че от същите телефони са работили сим -картите на подсъдимата и нейния съпруг, но също и от показанията на свидетелите М. Х. и Н. А., които водили в периода телефонни разговори с подсъдимата и съпруга й, като последните ползвА. отнетите телефони в тези разговори. С оглед на това съдът приема за установено по несъмнен начин, че в дните след като пострадА.те установили липсата на телефоните, то същите вещи са били във фактическа власт на подсъдимата и съпруга й, а това съчетано с факта, че точно преди това подсъдимата посетила дома на пострадА.те, където й били телефоните, не оставя съмнение по отношение авторството на подсъдимата в извършената кражба. В този смисъл и прочетените от досъдебното производство обяснения на подсъдимата, в които отрича виновността си, се приемат от съда като защитна теза, категорично опровергана от всички останА. доказателства, поради което не се кредитират. Всички доказателства преценени съвкупно затвърждават убеждението на съда в изложената по - горе фактическа обстановка и не оставят съмнение относно авторството на подсъдимата в разглежданото деяние.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимата С. М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението „кражба“ по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК, тъй като 18.10.2021 г., в гр. Разград, бул. „********“ № 58А, е отнела чужди движими вещи мобилен телефон марка „Nokia“, модел „3.1 Plus“, с ИМЕИ: 355846096211856, на стойност 120 /сто и двадесет/ лева и смартфон марка „Meizu“, модел „М811Н“, на стойност 70 /седемдесет/ лева, на обща стойност 190 /сто и деветдесет/ лева, от владението съответно на Д. И. П. и В. В. П., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив. Подсъдимата е отнела посочените движими вещи /телефони / без съгласието на собствениците им, като по този начин ги е лишила от владение върху същите и е установила свое владение върху отнетото. От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл при разглежданото деяние - съзнавала е обществената опасност на деянието си, предвиждала е общественоопасните му последици и е целяла настъпването им. Подсъдимата е осъществила квА.фикацията “опасен рецидив” /чл.29, ал.1, б. „а” от НК/, която се обуславя от посочените й по горе осъждания, по които й е определено общо наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване. С оглед допуснатото предсрочно освобождаване с изпитателен срок в размер на седем месеца и деветнадесет дни с определение влязло в сила на 07.03.2016 г., то изпитателният срок е изтекъл на 26.10.2016 г., при което и извършеното ново деяние на 18.10.2021г. попада в 5-годишния срок по чл.30, ал.1 НК.

При определяне на наказанието на подсъдимата С. М. съдът отчита предишните осъждания на подсъдимата. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете невисоката стойност на отнетите вещи. В случая и прокуратурата и защитата предлагат да се приложи чл.55 от НК /определяне на наказание под минималния размер/, но съдът не отчита нА.чие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, въпреки, че предходните осъждания на подсъдимата са преди доста време. При това съдът намира, че наказанието следва да остане в рамките на предвидените параметри в особената част на НК, като с оглед невисоката стойност на отнетото следва да е в минималния размер, т.е наказанието което следва да се определи на подсъдимата следва да бъде лишаване от свобода за срок от две години. В случая не може да се приложи институтът на условното осъждане, поради предишни ефективни осъждания на подсъдимата. Наложеното наказание следва да се изтърпи при строг първоначален режим.

Разпечатката съдържа 25 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1cd53fea-a15e-4844-a47e-ed3808791605