Определение № 176 от 29.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 176 гр. София, 26.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20238002900108 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Техно Строй България“ ЕООД, гр. София против решение № 646 от 17.10.2022 г. по т. д. № 564/2022 г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл. 294 ГПК след връщане на делото за ново разглеждане с решение № 69 от 22.06.2022 г. по т. д. № 878/2021 г. на ВКС, II т. о. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VI-9 състав решение от 04.12.2019 г. по т. д. № 2315/2018 г. на Софийски градски съд, VI-9 състав, с което дружествотокасатор е осъдено да заплати на Община Роман сумата 25 722.36 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване на появилите се в гаранционните срокове недостатъци в монтирани осветителни тела, изпълнени по договор за възлагане на обществена поръчка от 01.09.2014 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа неправилност на акта поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му за появилите се недостатъци в монтираните от него в полза на ответната община осветителни 1 тела, както и с преценката, че в настоящата хипотеза се касае за гаранционна отговорност, а не за отговорност при изпълнение на процесния договор.

Твърди, че е изпълнил пълно и точно поетите с договора за обществена поръчка задължения и че работата му е приета от възложителя. Подробно аргументира становището си, че монтирането на допълнителни пренепреженови защити (които според вещото лице от техническата експертиза са могли да предотвратят пренапрежението и токовите удари, причинили значителна част от повредите) не е било предвидено в техническите спецификации и поради това не е част от предмета на договора, от който изпълнителят на поръчката не може да се отклонява. Освен това, касаторът счита, че извън 38 от случаите, които са настъпили в срока на гаранцията на изделията и за които е поел разноските, за всички останали дефекти той не носи отговорност съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД, тъй като същите се дължат на външни обстоятелства – токов удар, опит за кражба, оплитане на кабели или твърде високо или ниско напрежение. Според касатора, дори да се приеме, че отговорността му е гаранционна, а не за неизпълнение на договора, срокът на същата не е 8 години, както неправилно е преценил въззивният съд, а е 2 години. Като основание за отмяна на обжалвания акт посочва и съществуващата вероятност за пристрастност на съдебния състав с оглед изложените от него мотиви във връзка с тълкуването на гаранционните клаузи от процесния договор.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Длъжен ли е съдът при повторно разглеждане на спора след отменително решение на касационната инстанция да обсъди поотделно и съвкупно всички релевантни доказателства и защитни доводи на страните, като се съобрази със задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона в отменителното решение; 2. Приложими ли са разпоредбите на Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни срокове за изпълнение на строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти към условията и сроковете, при които изпълнителят на монтажа на улично осветление е поел към съответния възложител задължението за собствена сметка да извършват гаранционни ремонти; Ако са приложими, то простира ли се гаранционната отговорност върху всички елементи на уличното осветление и какъв е приложимият 2 гаранционен срок за всеки един от тях; 3. При сключен договор по реда на З О П (отм.) страните могат ли да нарушават параметрите на обществената поръчка, като при изпълнение на договора излизат извън техническите спецификации, респ. инвестиционните проекти; 4. Какви са предпоставките за тълкуване на договорите и критериите по чл. 20 ЗЗД, когато в договора е налице непълнота“.

По отношение на въпросите по т. 1, т. 3 и т. 4 се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване съответно на: решение № 143 от 17.02.2020 г. по т. д. № 2703/2017 г. на I т. о., решение № 15 от 31.03.2022 г. по т. д. № 406/2021 г. на I т. о., решение № 64 от 08.06.2022 г. по т. д. № 2155/2018 г. на I т. о. и решение № 60042 от 26.07.2020 г. по т. д. № 242/2020 г. на I т. о. (за първия въпрос); решение № 241 от 09.03.2017 г. по т. д. № 2799/2015г. на I т. о., решение № 202 от 27.02.2015 г. по т. д. № 4123/2013 г. на II т. о. и решение № 43 от 21.03.2017 г. по т. д. № 6134/2016 г. на I г. о. (за третия въпрос); решение № 60169 от 28.01.2022 г. по т. д. № 2012/2020г. на I т. о. и решение № 74 от 09.07.2019 г. по т. д. № 1698/2018 г. на I т. о. (за четвъртия въпрос).

По отношение на въпросите по т. 2 се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) предвид липсата на съдебна практика.

Отделно от това, касаторът заявява и основанието по чл. 280, ал. 2, пр.

3 ГПК с твърдението за очевидна неправилност на извода, че уличното осветление е част от мрежата на транспорта, а не на електроснабдяването и следователно представлява „пътна принадлежност“ по смисъла на Закона за пътищата, както и на извода за неприложимост на нормите на чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 306, ал. 2 ТЗ.

Ответникът – Община Роман – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 13.01.2023 г.

Претендира разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, в настоящия състав, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, 3 от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, поради което е процесуално допустима.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че: Между страните е сключен договор за възлагане на обществена поръчка от 01.09.2014 г., с който ищецът Община Роман е възложил на ответника „Техно Строй България“ ЕООД да изпълни строително-монтажни работи по проект „Реконструкция и изграждане на ефективно енергоспестяващо и екологично улично осветление на гр. Роман, с.

Камено поле, с. Кунино и с. Синьо бърдо“, срещу заплащане на възнаграждение в размер от 1 738 472,64 лв. без ДДС или 2 086 167,17 лв. с ДДС; Работата е изпълнена и приета, като за обекта е издадено разрешение за ползване № СТ-05-717/28.05.2015 г.; С т.16.1 от договора ответникът се е задължил да отстрани появилите се дефекти и недостатъци по време на гаранционния срок, посочен в техническото предложение на изпълнителя, представляващо неразделна част от договора, и при спазване на минималните изисквания на Наредба № 2/31.07.2003 г., който е: 10 години – за всички видове новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения, 8 години – за преносни и разпределителни проводи (мрежи) и съоръжения към тях на техническата инфраструктура, 5 години – за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда, а в агресивна среда – 3 години; През пролетта на 2018 г. ищецът е уведомил ответника за неработещи осветителни тела с искане за упражняване на гаранционното му право по договора; При извършен на 25.05.2018 г. съвместен оглед са установени и демонтирани общо 167 неработещи осветителни тела, които са подложени на технически проверки в сертифицирана лаборатория на „Атек Консултинг“ ЕООД и резултатите от тях са обективирани в 9 бр. протоколи от 01.06.2018 г.; С писмо с вх. № 2600-125/371/13.07.2018 г. ответникът е уведомил ищцовата община, че ще поеме гаранционната поправка на повредените осветителни тела за 38 от случаите, за които в протоколи № 8 и 9 е посочено, че причината за дефекта е разхерметизация на лампата и проникване на влага, като е отказал за останалите по съображения, че не се покриват от гаранцията, тъй като повредите са вследствие на пренапрежение; Ответникът е отказал гаранционна поправка и за общо 83 осветителни тела по 4 бр. протоколи за обследване от 11.10.2018 г.; За дефектните общо 223 осветителни тела, за 4 които е отказал гаранционно обслужване, ответникът е представил на ищеца 7 бр. оферти от 26.06.2018 г. и 4 бр. оферти от 12.10.2018 г. от производителя „Атек Консултинг“ ЕООД на обща стойност 25 722.36 лв., с ДДС.

С оглед дадените от ВКС указания в отменителното решение да съобрази разясненията в ТР № 88/84 г. на ОСГК на ВС относно гаранционната отговорност, въззивният състав е приел, че: при договор за изработка (какъвто е процесният) отговорността по чл. 265 ЗЗД се носи от изпълнителя за явни и скрити недостатъци, които са съществували по време на приемане на работата, докато при гаранционната отговорност изпълнителят отговаря и за тези недостатъци, които са се появили в течение на използването на изработеното през гаранционния срок, тъй като основното предназначение на гаранционната отговорност е поемане от гаранта на задължение за осигуряване на нормалното функциониране и ползване на изработеното, от една страна, и на задължение за отстраняване на скритите дефекти (недостатъци) за негова сметка, от друга страна. Посочил е, че тези принципни положения са намерили нормативен израз в сферата на строителството в чл. 160, ал. 3 ЗУТ, предвиждащ, че за осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация (ползване) с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, като въз основа на тази законова делегация е издадена Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (ДВ, бр. 72/15.08.2003 г.).

Предвид твърденията в исковата молба и в уточнителната молба от 14.03.2019 г., въззивният съд е счел, че предявеният иск не е по чл. 265 ЗЗД за ангажиране на законова отговорност за недостатъци в изпълнението на работата, предмет на процесния договор, а е иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за компенсаторно обезщетение в размер на паричната равностойност на твърдяна неизпълнена от ответника непарична престация, изразяваща се в задължение за поправка или подмяна на осветителни тела, проявили дефекти в рамките на гаранционен срок по договора, т. е. касае се за иск за паричен сурогат на дължимото гаранционно задължение, а не за обезщетение за вреди 5 в резултат на неизпълнението на това задължение.

Като спорни по делото в обжалваното решение са преценени въпросите: относно гаранционния срок за осветителните тела; относно наличието на освобождаващи от гаранционната отговорност обстоятелства по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 306, ал. 2 ТЗ, тъй като процесните повреди са причинени от токов удар, пренапрежение или вандализъм, които не се обхващат от гаранцията и относно размера на действителните разходи, необходими за отстраняване на повредите.

По въпроса за гаранционния срок решаващият състав е споделил становището на общината-ищец, че приложим е 8-годишният срок, предвиден в чл.16.2. от договора и техническото предложение към него, а не 24месечният срок, определен от производителя на осветителните тела, както поддържа ответникът-изпълнител. След задълбочен анализ на съдържащите се в § 5, т. 31 и т. 32 от ДР на ЗУТ дефиниции за „техническа инфраструктура“ и на множество разпоредби от Закона за пътищата, дефиниращи „пътни съоръжения“ и „пътни принадлежности“, съдът е приел, че уличното осветление представлява пътна принадлежност по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗП, а не пътно съоръжение и като такава принадлежност то е част от уличната транспортна мрежа, която пък е част от техническата инфраструктура на населеното място по смисъла на § 5, т. 31 ЗУТ. Според съдебния състав обаче, това не е достатъчно, за да се счете, че за уличното осветление важи 8-годишният гаранционен срок по чл. 20, ал. 4, т. 7 от Наредба № 2/2003 г. в редакцията към 2015 г., тъй като той се прилага не за всяка техническа инфраструктура, а само за „преносни и разпределителни проводи /мрежи/ и съоръжения към тях на техническата инфраструктура“, а п ъ т н а т а (улична) инфраструктура не извършва нито пренос, нито разпределение, като термините „пренос и разпределение“ се използват в областта на енергетиката и ВиК-услугите. С оглед на това е формирал извод, че към „преносни и разпределителни проводи (мрежи) и съоръжения към тях на техническата инфраструктура“ спадат само проводите (мрежите) в областта на електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, водоснабдяването и канализацията, а не и транспортната инфраструктура, част от която е и пътната (улична) инфраструктура, принадлежности към която са и съоръженията на уличното осветление. По тази причина е преценил, че уличното осветление не попада в обхвата по чл. 20, ал. 4, т. 7 от 6