Решение № 293 от 06.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Варна, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110201741 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК:

131071587, със седалище и адрес на управление: с. Равно поле, общ. Елин Пелин, ул. „Трети март“ № 1 срещу Наказателно постановление № В – 003599 от 04.10.2023 г., издадено от Директора в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 210в от Закона за защита на потребителите, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 35 000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 210в във вр. с чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Въззивното дружество „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Дружеството навежда твърдения, че е несъвместимо с изискванията за съхранение на охладените месни и рибни продукти, един артикул да бъде изваждан от хладилната 1 витрина и да бъде преетикетиран, доколкото това действие застрашава здравето на потребителите, поради което и единствената възможност да бъде обявена наложилата се промяна на цените на артикулите е информацията за цената на артикула да бъде поставена върху информационна табела в близост до щанда, на който се предлагат продуктите. Според дружеството това негово поведение е в унисон с възприетата Директива 2005/ 29 относно нелоялните търговски практики и позволява на средния потребител да ориентира поведението си, съгласно нормативните указания, поради което и в случая не е налице елемент от фактическия състав на нелоялната търговска практика.

Също така дружеството акцентира, че дори хипотетично да се приеме, че е налице извършено административно нарушение, същото неправилно е квалифицирано като нелоялна търговска практика, доколкото санкции за нарушения на чл. 19 се налагат по чл. 200 от Закона за защита на потребителите, като прилагането на общите разпоредби относно нелоялните търговски практики е несъвместимо с изискванията на правото на ЕС.

Дружеството допълва, че в законодателството са предвидени специални състави на административни нарушения, какъвто е настоящия случай, които имат приоритет пред общите разпоредби относно нелоялните търговски практики, поради което и застъпва становище, че нарушението би следвало да се квалифицира като такова по Директива 98/ 6 относно обявяването на цените, транспонирана в чл. 15 – чл. 23 и в чл. 63 – чл. 66 от Закона за защита на потребителите, а не по Директива 2005/ 29 относно нелоялните търговски практики. Също така застъпва позиция, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че е установено несъответствие на цената на 1 брой артикул, при все, че в обектите на дружеството се предлагат за продажба повече от 3500 броя артикули. Поради гореизложените съображения, дружеството „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли до редуциране на размера на наложеното административно наказание до предвидения минимален размер в разпоредбата на чл. 210в от Закона за защита на потребителите.

В проведеното на 13.11.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1741 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на 2 делото по същество.

В проведеното на 13.11.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1741 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът в Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище София и Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите също не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Със Заповед № 115 от 19.02.2018 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите било забранено на търговеца „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите, изразяваща се в обозначение с невярна цена на предлаганите за продажба разфасовки, като не посочва реалната цена за един кг, която се маркира на касите в обекта.

Във връзка с потребителски сигнал № 16/ 20.03.2023 г. получен в териториалното подразделение на Комисията за защита на потребителите в гр.

Варна относно предоставяне на невярна информация за цена на 1 кг. и съответно цена на опаковка на филе „Елена“ в магазин „Лидл“, находящ се на ул. „45 – та“ № 27 в гр. Варна, на датата 23.03.2023 г. св. С. Е. Е. – ст. инспектор в Комисията за защита на потребителите извършила проверка на място в търговския обект, стопанисван от „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД, находящ се на ул. „45 – та“ № 27 в гр. Варна.

В хода на проверката св. Е. констатирала, че в обекта на хладилни стелажи се предлагат за продажба различни видове колбаси, пред които били поставени етикети с обявени продажни цени.

Св. Е. установила също така въпросния артикул, по отношение който бил депозиран потребителския сигнал, а именно „филе Елена“, като пред артикула на стелажа бил поставен надпис „Родна стряха. Филе Елена 100 г. от 185 г., контрафиле, 38, 99 кг.

Св. Е. установила наличието на 9, 178 кг от същия този артикул, който се предлагал за продажба в конкретния търговски обект, находящ се на ул. „45 – 3 та“ № 27 в гр. Варна, като всеки предлагани опаковки били с вакуумна опаковка с различен грамаж, като на етикетите, прикрепени към артикулите била посочена продажна цена за опаковка, цена за 1 кг и съответно нетно количество, като на всички налични на стелажа опаковки била обявена продажна цена за 1 кг. в размер на 34, 99 лева.

Ст. инспектор Е. избрала произволна опаковка със следната информация на етикета „Производител „КФМ“ ООД, L 23060, нетно количество 0, 522 кг, цена: 18, 26 лева; Цена за 1 кг: 34, 99 лева, баркод 280103005224, като при маркиране на артикула на касата на търговския обект, за което бил издаден фискален бон, за конкретния артикул била начислена цена в размер на 20, 35 лева, тъй като цената за 1 кг. възлизала на 38, 99 лева.

Приемайки, че с това свое поведение търговецът „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД нарушава разпоредбата на чл. 210в във вр. с чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, на 22.06.2023 г. св. Е. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 04.10.2023 г. Директорът в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 210в от Закона за защита на потребителите, наложил на въззивното дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 35 000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 210в вр. с чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

4

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните причини:

В случая липсва спор между страните по отношение фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН, издаденото въз основа на него наказателно постановление, а впрочем приета за установена и от съда, поради което и няма някаква необходимост от детайлен и подробен анализ на събраните в хода на съдебното производство и административно – наказателната преписка доказателства.

Възраженията на дружеството срещу законосъобразността на наказателното постановление са изцяло от правно естество, като съдът ще се опита да отговори на всички тях по – надолу в своето решение.

Факт е, че в магазина, стопанисван от въззивното дружество на ул. „45 – та“ № 27 в гр. Варна е било налице несъответствие между цената, поставена на опаковката на артикула „Филе „Елена“ и цената, която е следвало потребителят да заплати на касата в търговския обект, като цената, която е следвало да бъде платена на касата е била по – висока.

Именно въз основа на това обстоятелство, административно – наказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството за нарушение на разпоредбата на чл. 210в вр. с чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, като този извод на административно – наказващият орган, че търговецът „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД действително е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 210в вр. с чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите изцяло се споделя от съда.

Разпоредбата на чл. 210в от Закона за защита на потребителите предвижда специална санкция за лице, което не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Последната разпоредба оправомощава Председателя на Комисията за защита на потребителите, когато бъде установено, че търговската практика е нелоялна, да издава заповед, с която да забранява прилагането на съответната търговска практика. В конкретния случай със Заповед № 115/19.02.2018 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, влязла в сила на 06.01.2020 г., на дружеството „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД е било изрично забранено, при упражняването на своята търговска дейност, да използва описаната в заповедта търговска практика, счетена за нелоялна и заблуждаваща такава по 5 смисъла на Закона за защита на потребителите.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства е видно, че дружеството е приложило практика, аналогична на визираната в заповедта. В нарушение на указанията в заповедта потребителите са били ангажирани да проверяват цените на стоките чрез информационни табели и уред за проверка на цени (прайс чекър). Видно от изготвения от св. Е. Констативен протокол и от показанията на самата св. Е. се установява, че табела с посоченото съдържание (аналогично на описаното в заповедта) отново е била поставена в близост до стоките, чиято реална цена не е била обозначена коректно на опаковката.

Ето защо съдът приема, че дружеството действително не е изпълнило издадената по реда на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП заповед, с което е осъществило състава на вмененото му нарушение. За осъществяването на нарушение по чл.

210в от ЗЗП от обективна страна е необходимо и достатъчно да се установи факта на неизпълнение от страна на адресата на дадените му със съответната заповед указания, а в случая такова неизпълнение безспорно е налице.

Дружеството е било санкционирано за неизпълнение на заповед, издадена по реда на чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Издадената заповед представлява индивидуален административен акт, който е бил оспорен по съдебен ред от въззивното дружество, но в крайна сметка е окончателно потвърден с Решение № 96 от 06.01.2020 г., постановено по адм. дело № 9644 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд и представлява стабилен акт, обвързващ безусловно своя адресат.