Решение № 195 от 29.05.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Севлиево, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20224230100843 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК 203670940 , искова молба срещу М. Б. А., с ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно основание чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 764,75 лева - главница за периода от 20.09.2019 г. до 20.02.2020 г.; 51,43 лева договорна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 20.02.2020 г.; 56,88 лева обезщетение за забава за периода от 21.09.2019 г. до датата на подаване на заявлението; както и законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението - 27.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. д. № 692/2022 г., по описа на Районен съд – Севлиево, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.06.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 10.08.2017 г. между „БНП 1

ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД /като кредитор/ и ответницата /като кредитополучател/ е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15157867, по силата на който кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя в размер на сумата от 3018,00 лв.

На основание сключения договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.02.2020 г., на 30 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които 136,81 лв. съгласно погасителен план, посочен в договора за кредит. По този договор имало непогасени вземания в размер на сумите, както следва: 764,75 лв. главница за периода 20.09.2019 г. до 20.02.2020 г., сумата 51,43 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2019 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.02.2020 г.

(падеж на последна погасителна вноска), сумата 56,88 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.09.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и за периода от 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и законна лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба се сочи също така, че вземанията по договора за кредит са били прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България” КЧТ в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с договор за цесия от 11.11.2021 г. С договора за цесия „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България” КЧТ е упълномощил „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесията, от свое име и за своя сметка. На ответницата, като длъжник, било изпратено уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания, получено от длъжника на 21.12.2021 г. Уведомление за цесията било приложено и към исковата молба.

Претендира се в исковата молба да се признае за установено съществуването на вземане на ищеца към ответника за посочените по-горе суми, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответницата, чрез адв С. К., оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че извършената цесия е нередовна, като се оспорват действията във връзка с уведомяването на ответницата за извършването й.

Излага се твърдение, че след сключване на процесния договор бил сключен 2 договор за потребителски кредит № CREX - 17243210 от 26.08.2019 г. с получените по който суми са били погасени задълженията по процесния договор за потребителски кредит. Претендира се отхвърляне на предявения иск като се иска присъждане на направените по делото разноски Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски кредит № CREX-15157867/10.08.2017 г., сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД /чийто универсален правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България” КЧТ/ и ответницата, се установява, че по силата на същия договор, ответницата е получила като кредит сумата от 3018 лева, която следвало да върне на 30 месечни погасителни вноски, всяка с размер от 136,81 лева, първата от които с падеж 20.09.2017 г., а последната – с падеж 20.02.2020 г. Уговорената възнаградителна лихва била в размер на 24,72 %, а годишният процент на разходите – 27,73 %.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2021 г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България” КЧТ е прехвърлило вземанията, описани в Приложение № 1 към него на ищеца - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД.

Прехвърлянето на вземането по процесния договор за кредит е потвърдено писмено от цедента. Видно от представеното пълномощно, прехвърлителят „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България” КЧТ е оправомощил приобретателя – ищец по делото, да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.

Представено е уведомително писмо до длъжника М. Б. А., с които ищецът й съобщава за извършено прехвърляне на вземането по договор за потребителски кредит № CREX-15157867/10.08.2017 г.

В производството е прието неоспорено заключение на съдебносчетоводна експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема, че за погасяване задължението по кредита за времето от 18.09.2017 г. до датата на цесията - 11.11.2021 г. кредитополучателят е направил 24 вноски по 136,81 лв., или общо сумата 3283,44 лв., като остават непогасени 6 вноски за 820,86 лв., от които главница 764,75 лв. и възнаградителна лихва 56,11 лв. При изслушването на вещото лице, същото сочи, че след преминаване кредита в отдел „Съдебно събиране” е получено плащане от 142,88 лв., като на вещото лице на са представени данни какво задължение е погасено с тази сума. Вещото лице сочи, че по правилата на счетоводството тази вноска трябва да погаси задълженията и претендираното задължение следва да се намали със сумата от 142,88 лв.

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 692/2022 3 г., по описа на Районен съд – Севлиево , се установява, че ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.

На първо място, следва да се посочи, че предявените искове са допустими, тъй като в производство по чл. 410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание. При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда, който срок в случая е спазен.

Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора със съответната възнаградителна лихва, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от задълженото лице неизпълнение. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен договора за цесия, с който е придобил вземането, както и факта на съобщаване на цесията на длъжника.

Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задължението си, за което доказателства в производството не са ангажирани.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата н а чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, с подписването на процесния договор за потребителски кредит № CREX-15157867/10.08.2017 г. ответницата е изразила воля в предписаната писмена форма, за поемане на правно задължение да върне предоставената й сума, на 30 месечни вноски, с размер от 136,81 лева всяка.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2021 г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България” КЧТ е прехвърлило вземанията, описани в Приложение № 1 към него на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД. Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в постановените Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 4

ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и първоначалния кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от първоначалния кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на предишния му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД . Ето защо, законодателят е предвидил, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от първоначалния кредитор.

Приложеното към исковата молба уведомление за извършената в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД цесия на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е направено от предишния кредитор – „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България” КЧТ, чрез надлежно упълномощения пълномощник – цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД. С решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., е прието, че по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД / няма пречка предишния кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД , поради което е прието, че предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, като това съобщение поражда предвиденото в чл. 99, ал. 4 ЗЗД действие спрямо длъжника. Следователно, в конкретния случай, уведомлението изхожда от първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България” КЧТ /като универсален правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД/, каквото е изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД , съдържа всички данни необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор, достигнало е до ответника - длъжник с връчване на приложенията към исковата молба. С връчване на уведомлението, цесията е породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД , т. е. легитимиран кредитор за вземането срещу М. Б. А. е ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД. Следва да се отбележи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. /Така определение 5