Решение № 105 от 02.07.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Свищов, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20244150100710 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „*“ АД гр. София, твърди, че е предявил претенцията си по реда на заповедното производство, но с оглед връчване на издадената заповед по ч. гр. дело № 836/2020г. на Районен съд Свищов, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, се предявяват настоящите искове за установяване на вземане. Навежда се твърдение, че на основание Договор за кредит за текущо потребление от 05.08.2019г. * АД предоставила на ответницата Л. М. Ф. заем в размер на 2000 лева, като кредитополучателят се задължил да върне заема в срок 36 месеца след датата на усвояване на кредита. Погасяването на кредита било уговорено да става на равни месечни вноски с падежна дата 22-ро число на месеца. Посочва, че според договора, кредита се олихвявал с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил 17,95 % годишно или 0,05 % на ден, а годишният процент на разходите по кредита бил 20,85 %, който ГПР можел да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия, и които били уговорени в чл. 6 от ОУ към договора.

Предоставеният кредит бил усвоен на 05.08.2019г. чрез превод на сумата от 2000,00 лева по разплащателната сметка на кредитополучателя. Твърди, че договорът отговарял на изискванията на чл. 11 от Закона за потребителския кредит – сключен във писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, всичките му елементи били представени с еднакъв по вид, форма и размер на шрифта екземпляри за всяка една от страните. Сочи, че за вземането на информирано решение преди сключване на сделката, на кредитополучателя 1 била предоставена преддоговорна информация, като договорът отговарял и на изискванията за равнопоставеност на правата и интересите на страните по него, липсвали уговорки във вреда на потребителя, и клаузите на договора зачитали интересите и на двете страни.

Заявява, че след усвояването на кредита и в срок от 36 месеца за погасяването му , кредитополучателят допуснал забава на плащанията на месечните вноски в определения размер и падеж, като първата падежна дата, на която не била платена дължимата вноска била 23.03.2020г.. Посочва, че неизпълнението на договора било продължило 5 последователни месеца след това – до 20.08.2020г. , като натрупаните неплатени вноски за периода възлизали на сумата 283,05 лева главница и лихва. Поради неизпълнение на договора, банката приложила действието на чл. 13.1 според който при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорния лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процента. Периодът, за който било начислено обезщетение за забава бил 23.03.2020г. – 20.08.2020г. и в размер на 3,66 лева. Неизпълнението на договора довело до обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на 21.08.2020г. след изпращане на покана уведомление чрез ЧСИ Косева, която била връчена на племенника на длъжника, със задължение да я предаде на адресата. Неизпълнението на задължението за изплащане на кредита било продължило до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Заявява, че ако не бъде прието че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, с исковата молба считано от 21.08.2020г. да се счита, че се обявява предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит в пълния му незаплатен остатък. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че дължи сумата 1628,70 лева – главница по договор за кредит от 21.08.2020г., 115,05 лева – договорна лихва за периода от 23.03.2020г. до 20.08.2020г., 3,66 лева – обезщетение за забава за периода от 23.03.2020г. до 20.08.2020г.. , 120,00 лева – заемни такси и разноски във връзка с уведомление за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от 24.08.2020г. до окончателното плащане. Претендира разноски за исковото и заповедно производство. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище преди съдебно заседание, моли да бъдат уважени предявените искове, които с отговора на исковата молба се признават от ответницата, чрез особения й представител.

Ответницата Л М. Ф. в законоустановения срок е подала отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК- адв. Б. Г., в който не оспорва предявените искове, не оспорва твърденията за сключен договор за кредит , неизпълнението му и датата, на която кредита е обявен за предсрочно изискуем. Взема становище, че договорът за кредит е действителен, не се установяват клаузи, които да са неравноправни и същия е сключен в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит. В съдебно заседание особения представител на ответницата поддържа подадения отговор на исковата молба. В хода на устните състезания моли да бъде постановено решение, 2 съобразно представените доказателства и подадения отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за установено следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 836/2020г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство „*“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответницата за дължимите суми. Въз основа на същото е била издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260008/26.08.2020 г. в полза на ищеца за сумите: 1628,70 лева - главница, 115,05 лева лихва за периода от 23.03.2020г. до 20.08.2020г. , 3,66 лева – лихва за забава върху просрочена главница за периода от 23.03.2020г. до 20.08.2020г., 120,00 лева – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от 24.08.2020г. до окончателното плащане и разноски – 37,35 лева – ДТ и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение и изпълнителен лист. Заповедният съд, с разпореждане от 9.08.2024 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок, с оглед връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение.

Приложено по делото е и представеното по ч.гр.дело № 836/2020г. на РС Свищов извлечение от счетоводните книги на банката, въз основа на което е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, както и издадени изпълнителен лист № 260016 от 2.09.2020г. по ч.гр.дело № 836/2020г. на РС Свищов за присъдените със заповедта за незабавно изпълнение суми.

Видно от договор за кредит за текущо потребление от 5.08.2019г.. , сключен между ищеца и ответницата Л. М., същия е с предмет предоставяне от банката на кредитополучателя банков кредит в размер на 2 000 лева, със краен срок за погасяване – 36 месеца считано от датата на неговото усвояване, с посочване, че кредитът е усвоен еднократно на 05.08.2019г..

Договорено било, че падежната дата на издължаване на месечните вноски е 22-ро число на месеца, както и че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 17,95 % годишно или 0,05 % на ден. Според договора, годишният процент на разходите по кредита е 20,85 %, който ГПР може да бъде променян при предпоставките предвидени в Общите условия. В договора било постигнато съгласие, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиенти. Неразделна част от договора са и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление , приложени по делото, в които в чл. 13.2 е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем, след уведомяване на кредитополучателя , уведомлението за което изпратено на последния посочен от него адрес за кореспонденция.

Приложени по делото са и приложимите Такси по кредити за текущо потребление, според 3 които разходи при изискуем кредит са в размер на 120,00 лева.

Видно от приложената по делото покана - уведомление, ЧСИ С.Косева е връчила на длъжника Л. М. уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, връчено на 06.08.2020г. на племенник на длъжника, със задължение за предаване на адресата.

Съгласно приложеното извлечение от 05.08.2019г., кредитът е усвоен от ответницата на 5.0.2019г. – в размер на 2000 лева.

При така установената фактическата обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. Предявеният иск има за предмет установяване на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение, при което в негова тежест е да установи сключения Договор за кредит за текущо потребление, размера на кредита, усвояването му, крайният срок за погасяването му, основанията за начисляване на договорна лихва и лихва и за установяване на твърдението, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което е уведомен ответника, а ответника – да докаже, че е платил или основанието, поради което счита, че не дължи претендираната сума.

Страните по делото не спорят, а и от представяния по делото договор за кредит за текущо потребление от 05.08.2019г.. се установява, че същият е сключен между ищеца, като кредитор и Н М. Ф./тогава А/, като кредитополучател, по силата на който Банката е предоставила на ответницата сумата от 2 000 лева, с краен срок за погасяване: 36 месеца считано от усвояването му, която сума е изцяло усвоена от ответника, видно от приложеното извлечение от сметка, което и не се спори от ответницата. Не се спорят от ответницата и основанието за начисляване на претендираните лихви, както и размерите им, както и таксата за разноски и размера и. В договора са уговорени начина на олихвяване на кредита, ГПР по кредата, както и дължимите от кредитополучателя на такси съгласно Тарифата за лихвите, която Тарифа е приложена по делото и според която разходите при изискуем кредит са в размер на 120 лева. В приложимите

Общи условия е посочено кога кредита се обявява за предсрочно изискуемо, като основанието и датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем не се спорят от ответницата, а и по делото е приложена връчената покана – уведомление.

От съдържанието на процесния договор за кредит за текущо потребление се обуславя извод за действителността му, като не са налице неравноправни клаузи, и договорът е сключен в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит.

Предвид гореизложеното, исковете за установяване на вземане по процесния договор за кредит се явяват основателни и доказани, като следва да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 1628,70 лева – главница по договор за кредит от 21.08.2020г., 115,05 лева – договорна лихва за периода от 23.03.2020г. до 20.08.2020г., 3,66 лева – обезщетение за забава за периода от 23.03.2020г. до 20.08.2020г.. , 4

120,00 лева – заемни такси и разноски във връзка с уведомление за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от 24.08.2020г. до окончателното плащане.

По разноските:

Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, в размер на 87,35 лева, от които 37,35 лева - ДТ и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В исковото производство, ищецът претендира разноски в размер на 487,35 лв., от които 37,35 лева за ДТ, 250,00 лева възнаграждение на особен представител, както и 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Ищецът-юридическо лице, е представляван от юрисконсулт и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото от юрисконсулта процесуалното представителство (подаване на исковата молба и писмено становище без явяване в съдебно заседание), съдът определи размера на възнаграждението съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата на 100,00 лв. При изложеното, съразмерно на уважената исковата претенция по чл. 422 ГПК, в полза на ищецът се дължат за присъждане разноски в общ размер на 387,35 лева, от които 37,35 лева – ДТ, 250,00 лева възнаграждение на особен представител и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.