Решение № 1785 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1785 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110131277 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по преда на чл. 124 ГПК

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Й. В. и Й. В. В., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца следните суми, както следва:

1. Й. В. В. за сумата от 40,61 лв. - главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. - м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и 5,78 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2022г. до 13.05.2024г., както и 19,95 лв. – сума за дялово разпределение за периода м.04.2021г. м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 4,44 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.06.2021г. до 13.05.2024г.

2. М. Й. В. за сумата от 40,61 лв. - главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. - м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и 5,78 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2022г. до 13.05.2024г., както и 19,95 лв. – сума за дялово разпределение за периода м.04.2021г. м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата 1 молба до окончателното изплащане на вземането, и 4,44 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.06.2021г. до 13.05.2024г.

Претендира направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В хода на делото ответникът Й. В. В. е починал на 27.05.2025 г., установено е от представените доказателства, че негов единствен наследник по закон е М. Й. В., поради което с протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 10.11.2025 г., съдът на основание чл. 227 ГПК е конституирал М. Й. В. като ответник в качеството му на наследник на Й. В. В..

Предвид посоченото, съдът намира, че е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл.

79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Й. В., за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 41,53 евро (81,22 лв.) - главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. - м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и 5,91 евро (11,56 лв.) – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2022г. до 13.05.2024г., както и 19,94 евро (39,00 лв.) – сума за дялово разпределение за периода м.04.2021г. - м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 4,55 евро (8,89 лв.) – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.06.2021г. до 13.05.2024г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. абонатен Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплатят дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Й. В., чрез назначения от съда особен представител, с който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се наличието на облигационна връзка с ответника, както и количеството доставена до имота топлинна енергия. Въвежда възражение за погасяване на процесните задължения по давност.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди 2 доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.

150 ЗЕ.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на който е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е разположен процесния имот с ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от ищеца на ФДР на сумите за дялово разпределение за процесния период.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.

Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна 3 станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № представляващ апартамент 27, находящ се в гр. София, ж.к.

Видно от приложен като писмено доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № г. по описа на нот. В (л.10-11 по делото), се установява, че И.а е дарила на майка си М. Б. Т. на 24.11.2005 г. процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.

Видно от направените по делото справки за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че М. Б. Т. е починала на 20.12.2020 г. (л. 31 по делото), като нейната единствена низходяща – дъщеря й ИВ.а е починала на 04.10.2011 г. Установява се, че И В.а е оставила като наследници съпруг Й. В. В. и син М. Й. В., които ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е посочил за първоначални ответници.

Въз основа на посочените доказателства съдът намира, че от представените доказателства по делото се установява, че М. Б. Т. е била собственик на процесния недвижим имот, като след смъртта й правото на собственост се наследява по право на заместване на осн. чл. 5, ал. 1, вр. с чл.

10, ал. 1 ЗН от нейния внук М. Й. В., който е единствен наследник на имота.

Съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца, че тъй като надлежни ответници по настоящото дело са наследниците на единствената дъщеря на собственика на имота – И В.а: съпруга й Й. В. В. и сина й М. Й. В., тъй като ищецът неправилно смесва хипотезите на наследствена трансмисия по чл. 57 ЗН и на наследяване по право на заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН. При наследствената трансмисия или наследяване на правото на наследяване по чл.

57 ЗН ако наследник, призован към наследяване, почине след откриване на наследството, но без да го е приел или отказал, правото му да приеме или да се откаже наследството преминава към неговите наследници, докато при наследяването по право на заместване по чл. 10 ЗН наследникът, призован към наследяване, е починал преди смъртта на своя наследодател и се замества само от своите низходящи. В процесния случай, единствен низходящ на собственика на процесния недвижим имот М. Б. Т. е била нейната дъщеря ИВ.а, която обаче е починала преди смъртта на своя наследодател, поради което се замества в наследяването по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗН от своите низходящи – в случая – от сина й М. Й. В.. Доколкото няма данни ответникът да се е отказал от наследство или да е загубил правото да го приеме по реда на чл. 51 ЗН, следва да се приеме, че собственик на имота на основание наследяване през процесния период е именно ответникът М. Й. В..

Въз основа на доказаното по делото право на собственост, съдът намира, че е налице облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът М. Й. В., дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.

По делото, видно от представените и приобщени писмени доказателства 4

– Протокол от ОС на ЕС от 09.03.2003г. (л. 14- 15 по делото) и Договор № Д-069/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услуга дялово разпределение на РЕ по чл. 139в ЗЕ (л. 16-23 по делото), се установява, че етажната собственост, в която е разположен процесният топлоснабден недвижим имот е избрала по реда на чл. 139б ЗЕ фирма за дялово разпределение, която да извърши отчитането на уредите за търговско измерване и водомерите за БГВ в етажната собственост, а ищцовото дружество е сключило договор при общи условия с посочената ФДР. От представените от страна на третото лице помагач – ФДР „Директ“ ООД доказателства (л. 112- 120 по делото), се установява реално изпълнение на задълженията на ФДР – извършване на реален отчет на уредите за дялово разпределение и средства за търговско измерване и извършване въз основа на показанията на дялово разпределение на ползваната в имота ТЕ. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Следователно, в настоящото производство се установи, че ФДР е осъществявало услугата дялово разпределение за процесния период по възлагане от ищеца, с оглед на което за ответника е възникнало задължение за заплащане на такси за дялово разпределение.

Разпечатката съдържа 37 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1cd243da-5b0d-410f-8405-36a3850e68b9