Определение № 353 от 07.02.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. София, 07.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20231000500226 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на А. З.а - П., Н. И., В. Б., В. К. и А. З., всички чрез адв.Т. В. от САК насочена против Определение от 07.02.2022 г., постановено в открито съдебно заседание по гр.д. № 4761/2015 г. по описа на СГС, ГО, с което исковата молба на частните жалбоподатели с вх.

№ 4761/2015 г., по която е било образувано посоченото дело, е била върната, а производството по делото - прекратено.

В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи надлежното упражняване на правото на иск от страна на ищците и наличието на процесуалните предпоставки за това, както и поради неговата необоснованост, предвид че направените изводи от СГС не съответстват на данните по делото.

Поддържа се на първо място, с оглед изложените от първоинстанционния съд мотиви за прекратяване на образуваното пред него дело, че предявеният при условието на субективно съединяване ревандикационен иск от ищците против ответниците е процесуално допустим и за ищците е налице правен интерес от предявяването му.

С цитираното от СГС решение по гр.д.№ 14932/2016 г. по описа на същия съд бил уважен предявен от настоящите частни жалбоподатели иск за собственост по отношение на трето за делото лице - „2001 - Д. и Сие“ООД.

Отделно от това съобщение с указания за констатирани от съда нередовности на исковата молба в о.с.з. от 18.10.2021 г. не било връчвано на процесуалния представител на ищците-жалбоподатели, като на процесуалния им представител била връчена призовка за явяване в о.с.з. На самостоятелно основание такива нередовности не били налице, предвид че с исковата молба били посочени собственици на ап. №№ 14, 25, 27 и 28, но с определение № 10617/03.05.2016 г. първоинстанционният съд прекратил производството по делото по отношение на тях, защото към момента на предявяване на иска те били починали. Т.к. със същото определение съдът приел, че на тяхно място не могат да бъдат конституирани други лица, не било налице основание за прекратява производството по делото на основание неконституиране на всички собственици на имоти като страна по делото.

По изложените подробни съображения в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция като правен резултат да отмени атакуваното прекратително 1 определение.

От насрещните страни отговор по частната жалба са подали Б. С. - лично и Б. Д. и М.

Д., чрез адв.Ж..

Във всяка една от тях се поддържа неоснователност на доводите на жалбоподателите и правилност на обжалваното определение.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателите, съответно - от активно процесуално легитимирани страни – ищци по делото, чиято искова молба е върната, срещу подлежащо на въззивна проверка определение.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, по следните съображения:

Както теорията, така и константната съдебна практика приемат еднозначно, че съобразно изискването на чл.129, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши проверка относно редовността на исковата молба за съответствието й с изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, а преценката за допустимостта на иска, съгласно чл.130 ГПК, извършва едва при сезирането му с редовна искова молба, като последната включва проверка за наличието на абсолютните положителни процесуални предпоставки и за липсата на отрицателните такива за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

В отлика от изложеното в случая, за да прекрати образуваното пред него исково производство, първоинстанционният съд е изложил две групи доводи - едните отнасящи се до редовността на исковата молба, а другите - до допустимостта на предявения иск.

Така на първо място е приел, че исковата молба, с която е сезиран, е нередовна, т.к. на страната на ответниците не са конституирани всички етажни собственици в сградата на ул.“Жолио Кюри“, бл.302. Указания за отстраняване на тази нередовност били дадени в ищците в о.с.з от 18.10.2021 г., а съобщение, в което са инкорпорирани, било връчено редовно на процесуалния им представител. В дадения от съда двуседмичен срок за отстраняване на нередовността тя не била отстранена, поради което и били налице основания за прекратяване на производството по реда на чл.129, ал.2 ГПК.

Отделно посочил, че производството по делото било недопустимо, поради недопустимост на предявения ревандикационен иск, т.к. ищците били въведени във владение на процесния имот с протокол за въвод /л.655 от делото/, извършен на 29.01.2018 г. по отношение на „2001 Д. и Сие“ООД.

Според решаващият въззивен състав изложените две отделни и самостоятелни основания за прекратяване на първоинстанционното производство от страна на СГС са изведени в несъответствие с установените съдопроизводствени правила.

Както вече се посочи, нормата на чл.130 ГПК, регламентираща проверката за допустимостта на предявения иск, е различна и отграничава по безсъмнен начин посочената проверка от тази, касаеща редовността на исковата молба /иска/.

Вярно е, че тези проверки са и функционално свързани, доколкото правната квалификация на предявения иск е задължение на съда /независимо от посоченото от ищеца/, а за да изпълни това си задължение съдът следва да разполага с точно посочени факти и ясно формулирано искане, и в рамките на тази квалификация следва да бъде направена проверката за надлежно упражненото от ищеца право на иск.

В този смисъл и за да бъде установено наличието или констатирана липса на правен интерес, съдът на първо място следва да съобрази налице ли е редовна и ясна искова молба и след това, в рамките на ясните и конкретни факти и искания на страната-ищец, да се произнесе по допустимостта на заявения иск, преценявайки наличието или липсата на правен интерес. Затова и ищецът не може да бъде изненадан с прекратяване на производството, поради недопустимост на иска с аргумент липса на правен интерес от предприетата форма на искова защита, без първоинстанционният съд да проведе производство по чл.129 ГПК, с оглед това, че всеки иск трябва да се основава на ясни и 2 конкретни обстоятелства и също така заявено ясно искане към съда, които последният да подведе под конкретна правна норма и едва след това да извършва преценка за допустимостта на така предявения иск.

В случая СГС е бил сезиран с искова молба, с която при условието на субективно съединяване е бил предявен ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС от ищцитечастни жалбоподатели против членовете на етажната собственост в бл.*** на ул.“***“ № **, ж.к. „***“, гр.София, общо 28 на брой.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на недвижими имоти, находящи се в гр.София, на посочения по-горе адрес, на партерния етаж, представляващи : 1/ клубно помещение /зала за събрания/, със застроена площ от 65,55 кв.м., при посочени съседи, както и на 2/ помещение - фитнес център, находящо се в същата сграда, със застроена площ от 95,87 кв.м., подробно индивидуализирано.

Твърдяно е, че са придобили собствеността върху тези два имота по реда на ЗОСОИ, в резултат на приключила процедура по реституция през 2006 г., като с тях били обезщетени, в качеството им на наследници на техните праводатели - бивши акционери в АД“Тухларска фабрика - Успех - А. Виларов“.

Твърдели са още, че възстановените им имоти не принадлежат към етажната собственост на бл.302, ул.“Фредерик Жолио Кюри“ № 12, гр.София, а от придобиването им до момента на предявяване на исковата молба ищците били в невъзможност да ги ползват, защото срещали съпротива от т.нар. етажна собственост и част от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, въпреки че двете им собствени помещения представлявали самостоятелни обекти в сградата и не можело да се придобият по давност от т.нар. етажна собственост, защото преди ищците да бъдат обезщетени с тях били със статут на частна общинска собственост и по арг. от § 1 от ДР на ЗИЗС нямало как по отношение на тях да тече давност в полза на собствениците на имоти в сградата.

Т.к. ответниците отказвали да предадат владението на двете процесни помещения на техните собственици - ищци, е поискано от съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответниците, че ищците са собственици на тези имоти и ги осъди да им предадат владението върху тях.

След оставянето на исковата молба без движение за внасяне на дължимата се ДТ по производството и представяне на доказателства за представителната власт на пълномощника на ищците, първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна и е предприел действия по размяна на книжата по делото. В хода на размяната се установило, че част от посочените като ответници по иска лица - Р. К. Ч., И. С. М., К. И. Б., Г. Е. Ж. и М.

Н. Г. са починали преди предявяване на иска, поради което и с определение № 10617/03.05.2016 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по отношение на същите, поради недопустимост на иска, предвид липсата на правосубектност в лицето на тези ответници.

Според мотивите на постановеното в тази връзка определение съществувала процесуална пречка за конституиране наследниците на посочените лица като страни по делото /ответници/, поради обстоятелството, че същите не са били правосубектни още към момента на предявяване на исковата молба. Единственото, което можело да се направи, било предявяването на иска наново, но този път срещу лицата, които да правосубектни - с нова искова молба, но директно срещу наследниците на ответниците /дословно определението/.

Други указания на страната не са давани, нито е указано нередовност на исковата молба.

Определението е било съобщено на пълномощника на ищците редовно и лично на 25.05.2016 г., не е било обжалвано и е влязло в сила.

Независимо от последното с последващо Определение от з.с.з. 08.06.2017 г. първоинстанционният съд отново е изложил мотиви и респ. - постановил повторен диспозитив за прекратяване на производството по отношение на тези лица и по отношение на И. С. М..

Едва с това определение за първи път в хода на производството на ищците е указано да посочат като ответници всички етажни собственици в сградата с режим на етажна 3 собственост, като посочат и съответния обект, на който са собственици и индивидуализират имотите, съобразно индивидуалния им устройствен план, вкл. са указани и неблагоприятните последици от неизпълнение на това им задължение.

Във връзка с указанията на 17.07.2017 г. по делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищците, в която обаче същите не са били изпълнени в цялост - не са посочени други лица като ответници по иска, нито е уточнено който ответник на кой обект в етажната собственост е собственик. Независимо от последното първоинстанционният съд не е приложил нормата на чл.129, ал.2 ГПК, като в последствие в изпълнение на указанията му многократно в хода на производството ищците са уточнявали надлежните ответници.

Последно това е сторено с молба вх.№ 344141/18.08.2021 г., депозирана от пълномощника на ищците, в която ответниците са посочени поименно, а срещу имената им са посочени и номерата на апартаментите в етажната собственост.

В във връзка с нея в следващото о.с.з., проведено на 18.10.2021 г. в отсъствие на ищците и процесуалния им представител, след изрично възражение на един от ответниците първоинстанционният съд отново е указал на ищците, че исковата им молба е нередовна, т.к. не са посочени всички ответници, членове на етажната собственост, и е определил 2седмичен срок за отстраняване на посочената нередовност, чрез посочване кои са собствениците на ап.14, 25, 27 и 28 вкл., като се отразят представените по делото доказателства в тази насока от преди депозиране на исковата молба.