Решение № 253 от 01.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 253

***, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20253100900564 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искова молба от Ф. С. Г. – А., ***, с която е предявен иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ против „ЗД „Бул Инс““ АД, гр. София за осъждане на застрахователя да заплати на ищцата, в качеството й на застрахован собственик на лек автомобил, марка и модел: „БМВ И3“, с рег. № ***, обезщетение в размер на 13 100.01 (тринадесет хиляди и сто и 01) евро (25 621.40 лева), представляващо разликата над изплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение (14 509.75 евро/28 378,60 лева) до застрахователната стойност на автомобила (27 609.76 евро/54 000 лева), договорено по застрахователна полица „Автокаско” № Е24990007195, сключена на 02.05.2024 г., между ответното дружество и „Томел“ ЕООД, с период на застрахователно покритие: от 00:00 ч. на 31.05.2024 г. до 24:00 ч. на 30.05.2025 г., изменена с Добавък № E249900071951507208 във връзка с промяна на собствеността, за покрит риск „тотална щета“ при ПТП, настъпило на 25.12.2024 г., в ***, на кръстовището на бул. „Цар Освободител” с ул.

„Вяра“.

С оглед уточненията в ОСЗ на 23.03.2026 г., съдът е приел, че е сезиран и с лихва за забава, считано от 14.04.2025 г. – датата на изплащане на част от застрахователното обезщетение, до окончателното изпълнение на задължението.

Ищцата твърди, че на дата 04.10.2024 г. закупила от „Томел“ ЕООД лек автомобил, марка и модел „BMV i3“, с рег. № ***, по отношение на който била сключена валидна застраховка „Автокаско“ с ответното дружество по полица № E24990007195, със срок на действие от 31.05.2024 г. до 30.05.2025 г. и застрахователна сума 54 000 лв., действаща към датата на ПТП. Излага, че за горното обстоятелство своевременно уведомила застрахователя, представила всички нужни документи, поради което и застраховката била прехвърлена на нейно име, а тя встъпила в правата на застраховано лице и заплатила 1 дължимата премия. Сочи, че на 25.12.2024 г., в ***, настъпило ПТП между управлявания от нея застрахован автомобил и лек автомобил, марка и модел „Ауди А6“, с рег. № ***, управляван от водача Б. К. Р., при което по застрахования автомобил били причинени значителни материални щети. На следващо място твърди, че застрахователят бил уведомен своевременно. По образуваната щета, след извършен оглед, било прието, че е налице „тотална щета“. Счита, че процесното МПС имало множество увреждания (до степен неизползваемост и негодност за употреба), поради което икономически не било целесъобразно възстановяването му. Изложени са твърдения, че с писмо от 16.04.2025 г. ,ЗД „Бул Инс“ АД определило застрахователно обезщетение в размер на 40 540,85 лв., като отказало изплащане на пълната застрахователна сума от 54 000 лв., предвид наличие на надзастраховане. Срещу това решение на застрахователя, твърди, че възразила писмено. Излага, че посредством писмо с изх. № ОК З06765/28.04.2025 г., ответното дружество я уведомило, че не са налице обстоятелства, водещи до промяна в размера на определеното обезщетение. Поддържа, че на дата 14.04.2025 г., получила частично плащане, в размер на 28 378,60 лв., като други суми по щетата не са били изплатени.

Намира, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество, следва да бъде определено в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. В подкрепа на това твърдение цитира съдебна практика. В заключение, намира, че поради неизплащане на пълния размер (54 000 лева), възникнал спор между страните относно застрахователното обезщетение, породил правен интерес от завеждане на настоящия иск. По същество моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор от ответното дружество, в който застрахователят оспорва иска като неоснователен – по основание и по размер. Потвърждава наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско“ за лек автомобил, марка и модел:

„BMV i3“, със застрахователна сума 54 000 лв. Излага твърдения, че във връзка със застрахователното събитие от 25.12.2024 г., е образувана ликвидационна преписка, извършен бил оглед и установено, че застрахованият автомобил е икономически нецелесъобразно да бъде отремонтиран. Сочи, че след анализ на средните пазарни цени, е определена действителна стойност на автомобила към датата на събитието в размер на 40 540,85 лв., като било констатирано надзастраховане. Твърди, че с оглед Кодекса за застраховане и Общите условия по застраховка „Автокаско“ касателно процесното МПС е приета „тотална щета“, доколкото разходите за ремонт надхвърлят 70 % от действителната стойност. Стойността на запазените части е определена като 30 %. След приспадането им от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП (40 540,85 лв.), пояснява, че е изчислено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 28 378,60 лв., по банкова сметка на ищцата на 14.04.2025 г. Поддържа, че изплатеното обезщетение представлява пълния паричен еквивалент на действително претърпените вреди и с плащането задължението е изпълнено изцяло. Аргументира допуснато несъответствие в едно от уведомителните писма, представляващо техническа грешка, като под посочената сума в размер на 40 540,85 лева, следва да се разбира действителна стойност на автомобила, а не определеното обезщетение по преписката пред застрахователя.

В срока за допълнителна искова молба ищцата представя становище, в което по същество оспорва твърденията за надзастраховане и за занижена 2 действителна стойност на автомобила. Поддържа, че обезщетението следва да се определи съобразно договорената застрахователна сума и пазарната стойност на МПС към датата на събитието, без прилагане на коефициент за овехтяване. В подкрепа на тези твърдения, цитира съдебна практика на ВКС.

Оспорва размера на стойността на запазените части като счита, че същите не възлизат на 30 % от действителната стойност. Изразява несъгласие касателно твърдението за техническа грешка в уведомителното писмо на застрахователя.

Счита, че посочената в писмото сума представлява единствено реално отправено предложение за обезщетение.

Правна квалификация на правата: чл. 405, ал. 1 КЗ.

В съдебно заседание и в писмена защита ищцата, чрез проц. представител поддържа исковете и по същество на спора като досежно твърдяното от ответника надзастраховане моли да се съобрази заключението на САТЕ, че застрахователната сума се определя след нарочен оглед на МПС, от служители на застрахователя и няма пречка даден автомобил да се застрахова в горния ценови диапазон съобразно данните за средна пазарна стойност на МПС към него момент.

Становището по същество на ответната страна, изразено писмено в молби по хода на делото, доколкото не се представлява в съдебно заседание, са за недоказаност на иска за главница поради надзастраховане на МПС и изплатено коректно застрахователно обезщетение, а по отношение акцесорната претенция се настоява за неоснователност поради такава на главния иск.

Съдът, като съобрази предметните предели на производството и след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено следното:

1. По безспорните факти.

Съдът е приел, за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:

1/Ищцата се легитимира като собственик на МПС, м. "BMV i3", с рег. № ***, с права на застрахован в отношенията с ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, по силата на договор за застраховка „Каско”, обективиран в полица № Е24990007195, сключена на 02.05.2024 г. между ответното дружество и „Томел“ ЕООД, изменена с Добавък № E249900071951507208 във връзка с промяна на собствеността, с валидност към датата на ПТП – 25.12.2024 г.;

2/ Уврежданията по автомобила са причинени в резултат на ПТП, претърпяно на 25.12.2024 г.;

3/ На 27.12.2024 г. е заведена претенция пред застрахователя, по която е образувана преписка по щета № 2403039456, във връзка с която е заплатено по банкова сметка на ищцата Ф. Г. - А. обезщетение за „тотална щета“ на гореописаното МПС, възлизаща в размер на 28 378,60 лева. Сумата е преведена по сметка на ищцата на 14.04.2025 г., по който факт също не се спори (платежно нареждане л. 70 по делото);

4/ МПС е дерегистрирано (л. 67 по делото).

Механизмът на настъпване на ПТП е безспорен, поради което и съдът приема фактите, съобразно описаното в съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица (л.7 по делото), съгласно който на 25.12.2024 г. в ***, 3 на кръстовището на бул. „Цар Освободител” с ул. „Вяра“, при управление на процесното МПС, при изпълнение на маневра завой наляво, ищцата като водач на автомобила, не пропуска (отнема предимство) насрещно движещо се посока направо МПС, л.а. «Ауди А6» с ДК№ ****, управлявано от Б. К. Р..

Така, съобразно въведената главна претенция, спорните въпроси, на които следва да се даде отговор в настоящото решение са: 1/ налице ли е надзастраховане на процесния автомобил по см. на чл. 388 от КЗ и ако да – каква е действителната стойност на МПС към датата на сключване на застрахователната полица; 2/ каква е пазарна стойност на необходимите за отстраняване на щетите по МПС ремонтно-възстановителни работи и дали последните надвишават 70 % от действителната стойност на процесния автомобил към 25.12.2024 г. с оглед възприетата от застрахователя «тотална щета»; 3/ налице ли са запазени части и каква е тяхната стойност, доколкото в хипотеза на тотална щета по см. на чл. 390, ал.2 от КЗ, същите следва да се приспаднат с оглед недопускане неоснователно обогатяване на ищцата.

На първо място трябва да се настои, че съгласно клаузите на договора за застраховка (л. 10 по делото) страните са уговорили застрахователна сума в размер на 54 000 лева. Друго от текста на полицата не следва, а и страните не твърдят, че тази сума представлява «договорена застрахователна стойност» по смисъла на чл. 387, ал.1 от КЗ. Единствените твърдения в исковата молба са, че ответникът бил признал при сключване на договора, че стойността е именно 54 000 лева, както и че тази стойност следвало да бъде дефинитивно зачетена между страните, поради това, че ищцата заплащала застрахователна премия, спрямо този размер. Тези твърдения обаче не могат да се подведат под разпоредбата на чл. 387, ал.1 от КЗ. Според цитираната разпоредба страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага. Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните.

След като фактическият състав по чл. 387, ал.1 от КЗ не е изпълнен, то на общо основание, размера на действителната стойност, подлежи на доказване.

Според неоспореното заключение по САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, стойността на автомобила към настоящия момент, с оглед само модели произведени 2019г., варира от 24 792 лв. до 39 898 лв., от обща сума 490804,90 лева при изследвани 13 броя автомобили, в резултат на което е определена на 37 754.22 лв. Средната пазарна стойност на автомобила към датата на сключване на застраховката 02.05.2024г., с оглед изминалия период от 22 месеца, при приложена корекция 13.75%, е била 42 945 лв. В експертизата данните са онагледени, а в съдебно заседание вещото лице пояснява, че ползваните аналози са автомобили в изправно състояние.

Поради уврежданията по процесния автомобил, експертът е посочил, че не е правил сравнение със същия.

При горното, съпоставката между застрахователната сума по полицата и средната пазарна цена на автомобила налага извод, че първата е с около 20% над действителната, респективно се касае до надзастраховане на автомобила.

Заключението на САТЕ, че дадената средна пазарна стойност може да се различава от определената от експертите на компанията, отчитайки че същите са извършили личен оглед на процесния автомобил и са установили неговото 4 техническо състояние към момента на сключване на застрахователния договор, респективно възможно е автомобилът да е оценен в горния диапазон на цените е по-скоро съждение и не се съобразява. Още повече, видно е при преглед на данните за коментираните в заключението автомобили, че само един е значително над сумата от 54 000 лева и всички останали около дадената средна пазарна стойност.