Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 55 от 22.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 104/2025
Вид
Решение № 55
Подписан
22.01.2025
В сила
22.01.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.433, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Пловдив, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Бранимир В. Василев

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20255300500104 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Постъпила е жалба от адв. Е. В., в качеството му на взискател по и.д. № *** по описа на ЧСИ Б. А., против разпореждане за приключване на производството по отношение на длъжника „Лъки инвест“ АД. В жалбата се поддържа, че съдебният изпълнител погрешно е приел, че отговорността на двамата длъжници е разделна, като всеки от тях дължи половината от присъдената сума. Поддържа, че отговорността им е солидарна, като тази солидарност произтича от закона – В съдебното решение са осъдени солидарно. Поддържа, че ако отговорността на длъжниците бе разделна, то съдът би изписал в диспозитива „ да заплатят общо“, а подобна формулировка липсва.

Отделно от това сочи, че доколкото длъжниците са свързани лица, то и отговорността им е солидарна. Моли за отмяна на разпореждането на ЧСИ и за връщане на производството за продължаване на изпълнителните действия по отношение и на двамата длъжници.

Ответните страни „Лъки инвест“ АД и „Горубсо-Лъки“ ЕОД са подали отговор , в който оспорват подадената жалба. Поддържат, че в съдебните решения, не е налице солидарно осъждане на двете дружества. Това означава, че сумите се дължат по равно от двете дружества. Поддържа и че взискателят не е претендирал тази солидарност, когато при образуване на делото е имало възражение от тяхна страна относно 1 претендираните разноски. Молят за отхвърляне на жалбата.

Съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Поддържа, че е спазил стриктно закона предвид представения изпълнителен лист, в който като длъжници са записани и двете дружества, като липсва изрично посочване, че дължат солидарно присъдената сума. Моли за потвърждение на разпореждането.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице - взискател в изпълнително производство, в срок е и е допустима, а по същество е неоснователна, по следните съображения :

Практически обжалваното разпореждане представлява постановление за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на единия длъжник поради изпълнение на задължението му.

Съгл. чл.435, ал.1, т.3 от ГПК взискателят може да обжалва постановлението за прекратяване на изпълнителното производство.

Изпълнителното производство е образувано по молба на адв. Е. В. за събиране на вземането му по изпълнителен лист против „Горубсо Лъки“ ЕАД и „Лъки инвест“ АД за сумата от 7093,02лв., адвокатско възнаграждение за предоставена на В.К. безплатна правна помощ.

След получаване на ПДИ длъжникът „Лъки инвест“ АД е превел на съдебния изпълнител претендираната от него сума / половината от посочената в изпълнителния лист/. Поради това и на осн. чл.433, ал.2 от ГПК съдебният изпълнител е постановил приключван на изпълнителното производство по отношение на този длъжник.

Видно от представения изпълнителен лист вземането на взискателя е в размер на 7093,02лв. , като длъжници са посочени две дружества – „Лъки инвест“ АД и „Горубсо Лъки“ ЕАД. Липсва изрично отбелязване, че отговорността им е солидарна.

Платеното от „Лъки инвест“ АД представлява точно половината от претендираното.

Съгл. чл.433, ал.2 от ГПК изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Нормата е императивна и не предполага възможност за избор от страна на съдебния изпълнител.

В случая е представено платежно нареждане, с което е изплатена сумата , съставляваща дължимата от дружеството част от дълга към взискателя. Повдигнатият от жалбоподателя спор е дали осъждането на двамата длъжници е солидарно или разделно. Доколкото нормата на чл.121 от ЗЗД предвижда солидарност на задължението само по изключение и в предвидените от закона случаи за това, то при липса на изрично отбелязване от страна на съда, че задължението се дължи солидарно от двамата длъжници, посочени в решението и в изпълнителния лист, то липсват основания да се приеме, че тази отговорност е солидарна. Т.к. не е разграничена и отговорността им изрично, то правилно съдебният изпълнител е приел, че всеки от длъжниците дължи половината от сумите по изпълнителния лист. Така, с изпълнение 2 на задължението от единия длъжник, съдебният изпълнител няма възможност за избор, а трябва незабавно да прекрати производството по отношение на него. Именно това е сторил и съдебния изпълнител в настоящето производство.

Ето защо обжалваното постановление за прекратяване е правилно, а подадената против него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на адв. Е. Г. В., ЕГН **********, в качеството му на взискател по и.д. № *** по описа на ЧСИ Б. А., с район на действие ПОС, против постановление за прекратяване на производството от 27.11.2024г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3