Определение № 4136 от 01.11.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2180/2023
- Вид
- Определение № 4136
- Подписан
- 01.11.2023
- В сила
- 01.11.2023
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска
Цитирани разпоредби
- член 140, алинея 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 260 · Граждански процесуален кодекс
- член 261 · Граждански процесуален кодекс
- член 267, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 273 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, алинея 9 · Граждански процесуален кодекс
- член 132, алинея 1, точка 1 и точка 2 · Семеен кодекс
- член 132, алинея 1, точка 1 и точка 2 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4136 гр. Варна, 01.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100502180 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Дирекция „Социално подпомагане“ – Девня срещу решение № 109 от 15.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 3 по описа за 2023 г. на Районен съд – Девня, втори състав, с което е оставена без уважение исковата молба на Дирекция „Социално подпомагане“ - Девня с правно основание член 132, алинея 1, точка 1 и точка 2 от СК срещу М. И. Р. за лишаването му от родителски права по отношение на детето Й. М. Р. ЕГН **********.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Сочи се, че не е поставен в центъра на производството интереса на детето, както и не са взети предвид събраните по делото доказателства, от които безспорно се установява трайното неполагане на грижи от страна на ответника по отношение на детето. Игнорирано е обстоятелството, че бащата съзнателно не се е възползвал от възможността и желанието на ДСП активно да го подкрепят в реинтеграцията на детето, което са правили в продължение на 10 години. Излага се, че съдът е омаловажил проявите на актове на насилие на ответника спрямо биологичната майка на детето, над социални работници, както и факта, че понастоящем бащата е с мярка за неотклонение «задържане под стража» по повдигнато обвинение за убийство. Поради това се иска решението да бъде отменено и искът да се уважи.
Във въззивната жалба е направено искане за допускане на двама свидетели при условия на водене за установяване на упражнена от бащата невербална агресия в присъствието на детето Й..
Въззиваемият М. И. Р. не е депозирал отговор на въззивната жалба.
1
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в законовоопределения срок и отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Имайки предвид така постановеното в цитираното тълкувателно решение, настоящият състав на съда намира, че искането за допускане на свидетели за установяване на посочените обстоятелства е относимо към предмета на спора, допустимо съобразно нормите на ГПК и необходимо с оглед охрана интереса на детето, поради което и следва да бъде уважено.
Делото следва да бъде насрочено в съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при условията на водене от въззивника за установяване на упражнена от бащата невербална агресия в присъствието на детето Й..
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18 декември 2023 година от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3