Решение № 147 от 08.11.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Ловеч, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500395 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 170 от 12.07.2021 година, постановено по гр.дело № 359 по описа за 2021 година, Ловешкият районен съд е признал за незаконно уволнението на И.. И.. Д., ЕГН ********** от с.М. община Ловеч, извършено със Заповед № 020/18.01.2021 г. на Кмета на Община Ловеч и отменил заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение.Отхвърлил е предявения от И.. И.. Д. срещу ОБЩИНА ЛОВЕЧ иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ, за заплащане на сумата 2270.10 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за месеците февруари, март и април 2021 г., във връзка с прекратеното трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба (12.02.2021 г.) до изплащането , като неоснователен и недоказан. Осъдил е Община Ловеч да заплати на ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лева съобразно уважения иск за отмяна на уволнението, а ищеца- да заплати на ответника сумата 325. 00 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърления иск за заплащане на обезщетение.Осъдил е ОБЩИНА ЛОВЕЧ, да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 40.00 лв., представляваща държавна такса, както и 90.00 лв. - възнаграждение за вещо лице.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба от И.. И.. Д., който обжалва решението като незаконосъобразно, неправилно и необосновано в частта, в която е отхвърлена претенцията му по чл.220, ал.1 КТ. Изразява несъгласие с мотивите на съда, че възстановяване на трудовото правоотношение във вида, в който е съществувало, е пречка за 1 уважаване на искането, тъй като това възстановяване не настъпва автоматично, а е необходимо да бъде предявен и иск по чл.344, ал.1,т.2 КТ. В случая иск за възстановяване на работа не е предявен от ищеца, порадискоето поддържа, че работодателят следва да бъде осъден да носи отговорността по чл.220, ал.1 от КТ във вр. с т.12 от трудов договор 376/30.04.2020 г. и т.10 от Допълнително споразумение 064/18.01.2021 г.

На следващо място твърди, че обезщетението не се намира във възприетата от съда зависимост от съществуването на юридическия факт от уволнението, респ. законността на прекратената трудова връзка, а има самостоятелен характер. Аргументира се с факта, че трудовото правоотношение възниква и се прекратява при условията на специалните правила на Закона за личната помощ и Наредба № РД-07-7/28.06.2019 г., а нормите на КТ са субсидиарни и затова последиците от отмяна на заповедта по чл.325,т.4 КТ, не могат да се извеждат от практиката на съдилищата за отмяна на дисциплинарното уволнение.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо него- постановено друго, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 2270.10 лева, на основание чл.220, ал.1 КТ.

Съобразно резултата по делото моли да бъде отменено решението и в частта за разноските.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Община Ловеч, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Основният аргумент е, че дължимостта на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ е обусловено от съществуването на юридическия факт на уволнението, респ.неговата законност. При уважаване на конститутивния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ настъпват последиците от това, изразяващи се в заличаване на уволнението и възстановяване на трудовото правоотношение във вида, в който е съществувало, порадискоето не е налице основанието за дължимост на обезщетение за неспазен срок на предизвестие.

Срещу решението е подадена и въззивна жалба и от Община Ловеч, която го обжалва в частта, с който е отменена Заповед № 020/18.01.2021 г. на кмета на общината и в осъдителната част досежно присъдените разноски.

Ответникът оспорва като незаконосъобразни и необосновани изводите на съда, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение няма мотиви и че липсата им е съществено нарушение от страна на работодателя при издаването . Посочва, че трудовият договор с ищеца е прекратен на основание чл.325, ал. 1, т. 4 от КТ със заповед № 020/18.01.2021 г. на работодателя и е налице приложеното основание за уволнение по чл.

325, ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като работата, за която е бил назначен ищецът, е завършена към 01.02.2021г., за което свидетелства депозирано заявление от потребителя В.П.В. с вх. № 9400-79/12.01.2021 г. до доставчика на личната помощ (кмета на Община Ловеч). Твърди , че тристранното споразумение се прекратява по право със самото подаване на заявление от потребителя, на основание чл.9, ал. 5 от тристранното споразумение № 271/28.04.2020г., което е в съответствие с чл.16, т. 2 от Закона за личната помощ. Поддържа, че вписаният в трудовия договор краен срок - 13.04.2025 г. е приложим само в случаите, когато работата не е завършена към крайната дата, т. е. когато тристранното споразумение не е прекратено и все още се полагат грижи за посоченото в него лице. В случая вследствие на прекратеното тристранно споразумение и трудов договор е било сключено ново тристранното споразумение № 497/14.01.2021г. и нов трудов договор с поискания от ползвателя асисетент (Д.Г.В.), считано от 01.02.2021 г.

Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени Решение № 170/12.07.2021г. по гр. дело № 359/2021 г. по описа на Районен съд - Ловеч в обжалваната част и постановено друго, с което да се отхвърли предявения иск от И.И. Д. иск с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 от КТ като неоснователен и недоказан, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

2

Ищецът И.И. Д. е подал своевременно отговор на въззивната жалба на Община Ловеч, в който я оспорва като неоснователна. Твърди, че мотивите на съда, в частта, с която се произнася по иска по чл.344, ал. 1, т.1 от КТ са съответни на изискванията на чл.12 и чл.235,ал.2 от ГПК искореспондират със закона и възраженията и доводите, по които и ищецът и ответникът са искали от съда да се произнесе с решение. Затова поддържа, че в тази си част решението е правилно, обосновано и законосъобразно.

В съдебно заседание И.. И.. Д. се представлява от адвокат М.П., а Община Ловеч- от адвокат И.Х., които поддържат подадените от тях жалби.

От приложените доказателства по гр.дело № 359/2021 г. на Ловешкия районен съд, от събраните във въззивното производство писмени доказателства, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема за установено следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259 ал.1 ГПК за обжалване е спазен.

Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е и правилно.

Ищецът И.. И.. Д. е предявил срещу Община Ловеч обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и чл.220, ал.1 от КТ- за признаване незаконността на уволнение, извършено със Заповед № 020/18.01.2021 г. на Кмета на Община Ловеч и за отмяната , както и за изплащане на обезщетение за неспазения срок за предизвестие.

Ответникът е оспорил исковете.

От фактическа страна се установява следното:

На 28.04.2020 г. В.П.В. е подал до Кмета на Община Ловеч заявление- декларация за включване в механизма лична помощ по реда на Закона за личната помощ, като е вписал името на избрания асисетент- И.. И.. Д..

На 28.04.2020 г. в гр.Ловеч, на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ, е подписано тристранно споразумение № 271/28.04.2020 г. между Кмета на Община Ловеч, като "доставчик на лична помощ", И.. И.. Д., като "асисетент" и В.П.В., като "ползвател", с предмет, посочен в чл. 1, ал.1, а именно: "предоставяне от асисетента на лична помощ на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя". В чл. 2 е предвидено, че споразумението се сключва за срок от 01.05.2020 г. до 13.04.2025 г., а броят на часовете месечно за предоставяне и ползване на личната помощ е 161 часа. В споразумението са уредени правата и задълженията на страните.

В изпълнение на чл.3,т.1 от споразумението и на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ във вр. с чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от КТ, ПМС 350/19.12.2020 г., чл. 3, ал. 7 от Наредба № РД -07-7 от 2019 г. за включване в механизма за лична помощ, между доставчика на лична помощОбщина Ловеч и ищеца е сключен Трудов договор № 376/30.04.2020 г., по силата на който работодателят е възложил, а ищецът се съгласил да изпълнява длъжността "личен асисетент" . Работното време е средно 8.00 часа на ден при 5-дневна работна седмица или 161 часа за месеца, основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 706. 79 лева, а мястото на работа: дома на потребителя на услугата В.П.В. –с.М.. Договорът е сключен за определен 3 срок- считано от 01.05.2020 г. и до завършване на определената работа за предоставяне на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен и социален характер, но не по-късно от срока на направлението – 13.04.2025 г. В т. 12 от договора е уговорен тримесечен срок за прекратяване на договора, но не повече от остатъка на срока и е еднакъв за двете страни.

С Допълнително споразумение № 064/18.01.2021 г., връчено на ищеца на 22.01.2021 г., е увеличен размерът на основното му месечно трудово възнаграждение на 756. 70 лева, считано от 01.01.2021 г.

На 12.01.2021 година потребителят на социалната услуга „Личен асисетент“-В.П.В. е подал заявление до Кмета на Община Ловеч с вх. № 94-00-79/12.01.2021 г., с което позовавайки се на епидемиологичната обстановка в страната, здравословното си състояние и напреднала възраст, обуславящо вИ.окия риск за здравето му, е поискал считано от 01.02.2021 година да бъде прекратен договора с асисетента И.Д. и да бъде сключен договор с асисетент Д.Г.В..

Сключено е ново тристранно споразумение № 497/14.01.2021 г. между Кмета на Община Ловеч, като "доставчик на лична помощ", ползвателя В.П.В. и Д.Г.В. като "асисетент" за срок от 01.02.2021 г. до 13.04.2025 г. и при същите условия. Между Община Ловеч и новия асисетент е сключен трудов договор № 021/18.01.2021 г., считано от 01.02.2021 г. до завършване на определената работа за предоставяне на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен и социален характер, но не по-късно от срока на направлението – 13.04.2025 г. Работодателят е изпратил до НАП уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.

На 22.01.2021 година на ищеца е връчена Заповед № 020/18.01.2021 година на Кмета на Община Ловеч, с която е прекратено трудовото му правоотношение на длъжността „Личен асисетент“ по механизма лична помощ , считано от 01.02.2021 година. Като причина е посочено „Завършване на определена работа“.

При така изложените факти, следва да се направят следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и по чл.220, ал.1 от КТ. иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, настоящата инстанция намира, че е основателен.

Сключеният между страните трудов договор е основан на Закона за личната помощ (ЗЛП). Според чл.5 от ЗЛП държавната политика за предоставяне на лична помощ се осъществява от Министерството на труда и социалната политика, а предоставянето на лична помощ се осъществява от доставчици на лична помощ по конкретно разписан ред. Община Ловеч представлява доставчик на лична помощ по смисъла на чл. 18, ал.1 от Закона за личната помощ.

Предпоставка за сключване на трудовия договор е подписването на тристранно споразумение, съгласно чл.14, ал.3, т.2 от ЗЛП, в което са посочени редът и срокът за предоставянето и ползването на личната помощ, както и правата и задълженията на страните. Законът определя 7-дневен срок за сключване на трудов договор между доставчика на лична помощ и асисетента. В чл.14, ал.6 от ЗЛП е регламентирано, че 4 споразумението, съответно договорът, се изменя при промяна на една от страните.