Решение № 292 от 19.12.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Монтана, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20251600100379 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано по предявен иск от З.к. Л.И.

АД с ЕИК *. със седалище и адрес на управление: Гр. *, бул. „*” № *,представлявано от В.И. и В.В. изпълнителни директори, чрез процесуалния представител на дружеството юрк. С. Л., против Р.Р., с ЕГН:

********** от с. *, за сумата от 34500.00лева по иска с правно основание Чл.

500, ал. 2 от Кодекса за Застраховането във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 21.03.2017 год., около 18,30 часа. на ул. *, с. *, Община *. Р. Р. - водач на мотоциклет „*”, модел „*“, с рег. № *, поради движение с несъобразена скорост и без да притежава СУМПС, необходимо за управление на процесното МПС, изгубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в насрещната лента за движение и блъснал намиращата се на платното пешеходка М.Л.. Вследствие на пътния инцидент пешеходката Л. е починала.

За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и било образувано ДП № 159/2017 г. по описа на РУ на МВР, гр. *, Образувано е НОХД № 56/2019 по описа на ОС *, по което е постановена присъда, с която Р. е признат за виновен. В диспозитива на присъдата е отразено, че към момента на реализиране на ПТП, Р. е бил 1 неправоспособен водач и по непредпазливост и в следствие неопитност е причинил смъртта на М. Л.

Съгласно разпоредбите на чл. 300 от ГПК влязло в сила решение на наказателния съд е задължително за гражданския съд. който разглежда гражданските последици от деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Към момента на настъпване на ПТП за мотоциклет „*", модел „*“, с рег. № *в ЗК „Л.И.“ АД е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска Отговорност“ - полица № ВО/22/117000647060 валидна от 24.02.2017 до 24.02.2018 г.

За репарирана на претърпените вреди от П. Л.- сестра на починалата М.Л. е предявена претенция за обезщетение за репариране на причинените им неимуществени щети срещу ЗК „Л.И.“ АД с материален интерес -180000 лева.

Образувано е ГД № 94/2020 г. по описа на ОС Монтана, приключило с решение, с което ЗК Л.И. АД е осъдена да изплати обезщетение от 30000 лева.

Издаден е изпълнителен лист, въз основа на който е образувано ИД № 202183804060856 при ЧСИ Б., като на 02.06.2021 г, по сметка на ЧСИ Б. е преведена сума в размер на 37382.10 лева

От платените суми, в настоящето производство претендира:

1.

Главница -30000 лева, представляваща изплатено обезщетение за репариране на причинените на П.Л. неимуществени вреди вследствие настъпилото застрахователно събитие, причинило смъртта на сестра и -М. Л. в едно с заплатената лихва за забава върху тази сума изчислена за периода от 03.04.2020 г. до окончателното изплащане на присъдените суми ( 02.06.2021 г.), възлизаща на 3550 лева.

2.

Разноски в размер на 1000 лева представляващи адвокатски хонорар.

Р. Р. е участвал в ГД № 94/2020 г. по описа на ОС Монтана като трето лице помагач.

Предвид императивната норма на чл.223 ал.2 от ГПК, установеното в мотивите на влязлото в сила решение по гражданското дело има обвързваща сила по отношение на подпомагащата страна в производството.

На основание чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането (отм.) във вр. чл.

49, вр. чл. 45 от ЗЗД с изплащане на застрахователното обезщетение по 2 задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ЗК “Л.И.“ АД придобива право на регрес срещу виновния водач Р. Р., до размера на изплатеното от ЗК „Л.И.“ АД застрахователно обезщетение, както и за лихви и разноски възлизащи на 34550 лева.

Предвид изложените обстоятелства, моли съда след установяване на гореизложеното да постанови решение, с което да осъди Р. Р., ЕГН:

**********. с адрес: с. *, ул. *№ *, да заплати на ЗК “Л.И.“ АД сумата от 34500 лева (тридесет и четири хиляди и петстотин лева), представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение за репариране на претърпените от П.Л., вследствие настъпилото на 21.03.2017 г. застрахователно събитие, причинило смъртта на сестра и М.Л. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане, както и направените разноски по водене на делото, включващи заплатените държавни такси и ЮРИСКОНСУЛТСКО възнаграждение в размер на 540 лева.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника .

В съдебно заседание ответникът заявява, че признава фактите, изложени в исковата молба, но счита иска за неоснователен като завишен Ищцовото дружество, чрез своя процесуален представител поддържа исковата молба и моли за постановяване на решение при признание на иска.

Доказателствата по делото са писмени. След преценка на тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С присъда от 23.04.2019 г. по НОХД 56/2019 г. по описа на ОС-Монтана съдът признал Р.Р. за виновен в това, че на 21.03.2017 г. около 18,30 ч. в с. *, при движение с посока от гр. *към с. *, при управление на МПС-мотоциклет марка „*“, модел „*“ с ДК № *, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, чл. 116 и чл. 150 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на М.Л., като подсъдимият управлявал мотоциклета без да притежава необходимата правоспособност за този клас МПС

- престъпление по чл. 343, ал. 3 б. „б“ във вр. ал. 1, б. „в“ във вр. чл. 342, 3 ал. 1 НК.

От представеното удостоверение за наследници е видно, че наследници на починалата М.Л. са нейните синове - З.И., С.И.и В.И., като П.Л. е нейна сестра.

За репарирана на претърпените вреди от П.Л.- сестра на починалата М.Л. е предявена претенция за обезщетение за репариране на причинените им неимуществени щети срещу ЗК „Л.И.“ АД с материален интерес -180000 лева.

Образувано е ГД № 94/2020 г. по описа на ОС Монтана, приключило с решение, с което ЗК Л.И. АД е осъдена да изплати обезщетение от 30000 лева.

Издаден е изпълнителен лист, въз основа на който е образувано ИД № 202183804060856 при ЧСИ Б., като на 02.06.2021 г, по сметка на ЧСИ Б. е преведена сума в размер на 37382.10 лева

По тази фактическа обстановка не се спори.Предмет на спора е дължи ли се исковата сума на ищеца и в какъв размер.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Съгласно чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство.

При този регресен иск активно материално легитимиран е застрахователят, платил обезщетение за вреди на пострадалото лице. За да се уважи така предявеният иск, застрахователят следва да докаже: наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между него като застраховател и делинквента като застрахован; осъществяване елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД; факта на плащане на обезщетението на пострадалото лице, както и че лицето, управлявало моторното превозно средство не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС.

В случая съдът намира, че визираните елементи от фактическия състав на правната норма са установени.

Налице е влязла в сила присъда на Окръжен съд-Монтана, която на основание чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд досежно 4 извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. От нея по несъмнен начин се установява противоправното поведение на ответника Р., изразяващо се в причиняване на смърт на М. Л., вследствие на ПТП, както и факта, че същият е управлявал МПС, за което не притежава необходимата правоспособност за управление. Безспорно е установено, че вследствие управлението на това МПС са произлезли вреди, като във връзка с деликтната отговорност на водача-ответник е ангажирана отговорността на ищеца като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Тези факти се установяват от решението на МОС, с което на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ищцовото дружество е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди на сестрата на починалата М.Л.- П.Л..

При това не е спорно, че към момента на осъществяване на деликта между застрахователното дружество и делинквента Р. е била налице валидно сключена застраховка „ГО“. Видно от приложените платежни нареждания застрахователното дружество е изплатило присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и дължимите законни лихви. Относно заплатените вреди и лихвите в изпълнителното производство страните нямат спор, включително и относно размера. В допълнение към всичко това следва да се отбележи, че тези факти се признават от ответника. Неговото признание напълно кореспондира с приобщения и анализиран от съда доказателствен материал.

Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 500, ал. 2, пр.1 КЗ и виновния за ПТП неправоспособен водач Р.Р. дължи на застрахователя заплатените от последния суми в общ размер от 34500лева.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да възстанови разходите, които ищецът е направил в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК ищецът е направил разходи в размер от 1380 лв., представляващи заплатена държавна такса. Основателността на иска е предпоставка на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25 НЗПП да бъде присъдено и поисканото от ищеца юрисконсултско възнаграждение, което обаче по разбиране на настоящия съдебен състав следва да е в размер от 300 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото, провеждането само на едно открито съдебно заседание и признанието на фактите от страна на ответника.

5

Въз основа на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. Р. с ЕГН ********** от с. *, обл. *, ул. „*“ № *да заплати, на основание чл. 500, ал. 2, предложение първо от КЗ, на „З.к. Л.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. „*“ № *, сумата от 34500лева, представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение за репариране на претърпените от П.Л., вследствие настъпилото на 21.03.2017 г. застрахователно събитие, причинило смъртта на сестра и М.Л. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -03.09.2025година до окончателното заплащане, както и направените разноски по водене на делото в размер на 1380лева заплатената държавна такси и ЮРИСКОНСУЛТСКО възнаграждение в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Монтана, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20251600100379 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано по предявен иск от З.к. Л.И.

АД с ЕИК *. със седалище и адрес на управление: Гр. *, бул. „*” № *,представлявано от В.И. и В.В. изпълнителни директори, чрез процесуалния представител на дружеството юрк. С. Л., против Р.Р., с ЕГН:

********** от с. *, за сумата от 34500.00лева по иска с правно основание Чл.