Решение № 26 от 27.01.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. гр. Димитровград, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20245610100750 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ – Д. В. П. от гр.Димитровград че търси установяване на вземането си по ч.гр.д. № 5641/2024 г. на РС-Пловдив, тъй като срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК постъпило възражение от длъжника. Ответното дружество издало корекционна фактура № 8291069095/28.02.2023 г. на стойност 312,25 лева – за стар период за посочен обект в с.Александрово, общ.Х-во, ИТН 1590908, кл.№ 1010519592, чийто титуляр бил ищеца. Поради неплащане на тази сума било прекъснато ел. захранването на обекта, поради което заплатила такса в размер на 38,00 лева за неговото възстановяване. По предявен иск с правно основание чл.124 ГПК с решение по гр.д. № 300/2023 г. на РС-Димитровград била установена недължимостта на сумата по посочената фактура. Заплатената такса за възстановяване на захранването следвало да бъде възстановена. За възстановяване на тази суми било инициирано именно производство по чл.410 ГПК – ч.гр.д. № 5641/24 г., по което било подадено възражение от ответника. Моли съдът да признае за установено, че ответното дружество му дължи сумата 38,00 лева – платена с посочена разписка, за което е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5641/24 г. на РС-Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението.

Претендира деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – „ЕЛЕКТОРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД гр.Пловдив подава отговор, в който намира иска за допустим, но неоснователен. Не оспорва изложената фактическа обстановка, както и че сумата от 38,00 лева следвало да бъде възстановена на ищцата, за възстановяване на сумата ищцата била уведомена и след посочване на банковата сметка с превод от 04.04.23 г. сумата била възстановена. Моли за отхвърляне на иска, тъй като сумата е заплатена преди завеждане на настоящото производство. Претендира разноски по чл.78, ал.8 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

1

По заявление на ищеца от 28.03.24 г. е образувано ч.гр.д. № 5641/24 г. на РСПловдив и против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 01.04.2024 г. за сумата от 38,00 лева - - платена без основание „такса прекъсване и възстановяване“ за ИТН 1590908, ведно със законната лихва от 28.03.24 г. до изплащането й 425,00 лева деловодни разноски – ДТ 25 лв. и 40 лв. адв. възн-е.

Заповедта е връчена на ответното дружество на 04.04.24 г. като в срока за възражение е постъпило такова по чл.414 ГПК – не дължи плащане.

Ищецът е изпълнил указанията на съда и предявил иска.

По наст. дело ищецът представя разписка от Изи пей от 20.03.23 г. за по 2 бр. фактури – посочени по 19 лв. всяка – такси възстановяване и прекъсване – общо 38 лв.

Ответникът не оспорва факта, че на 20.03.23 г. е било прекъснато ел. захранването на обекта с посочения ИТН в с.Алексадрово, Х-во, както и че на 20.03.23 г. от ищцата са плетени 38 лева за експресно възстановяване на захранването.

Не се оспорва и това, че с влязло в сила решение по гр.д. № 812/23 г. на ОСХасково, е потвърдено решение по гр.д. № 300/23 г. на Рс-Д-град, като съдът е приел, че ищцата не дължи посочената корекционна фактура от 28.02.23 г., като не се възразява, че посочената сума от 38 лева е следвало да бъде възстановена на ищцата.

Ответната страна представя писмо до ищцата от 22.03.2023 г. – уведомява се, че е установено наличието на надплатена сума в размер на 38,00 лева, като в случай, че се желае възстановяване на сумата, същата в срок до 30.03.23 г. да заяви в удобен за потребителя офис на ЕВН, като посочите банкова сметка и нейния титуляр.

Потребителят е уведомен, че възстановяването на сумите се извършва само по банков потъ в срок от 7 дни, считано от получаване на съответното искане. И при липсата на други непогасени задължения към дружеството.

Представено е заявление от клиента Д. П. от 31.03.2023 г. до ЕрЮг ЕАД за възстановяване на надплатената сума от 38,00 лева. по предоставена банкова сметка.

Към заявлението е приложена справка за банкова сметка на клиента в Банка ДСК АД.

С платежно нареждане от 04.04.2023 г. сумата от 38,00 лева е била преведена по сметка на клиента Д. П..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно се установява, че ищецът е потребител на електрическа енергия и мрежови услуги с кл. № 1010519592, ИТН 1590908 за обект на потребление в с.Александрово, общ.Хасково.

Не е спорно между страните, че на 20.03.23 г. е прекъснато ел. захранването на обекта на ищцата, титуляр на партидата, при което установено издаването на корекционна фактура от страна на дружеството за допълнително начислена енергия за стар период, като поради неплащане по тази фактура е било прекъснато ел. захранването на клиента, който е заплатил сумата от 38,00 лева още същия ден 20.03.23 г. за експресно възстановяване на захранването.

С влязло в законна сила решение е установена недължимост на сумата от корекционната фактура.

Още с писмо от 22.03.23 г. клиента- ищец е бил уведомен за наличието на надплатена сума в размер на 38,00 лева, която със заявление от 31.03.23 г. е поискано да бъде възстановена по посочена сметка, което е и сторено на 04.04.23 г.

Заявлението на ищеца по чл.410 ГПК е подадено на 28.03.2024 г. след като 2 сумата от 38 лева „такса прекъсване и възстановяване“ е била възстановена на потребителя.

Предявеният установителен иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

Ищецът не сочи доказателства за погасяване на друга сума за възстановяване на ел. захранване, освен процесната.

Изцяло необосновани и ирелевантни са доводите му за това, че ищцата не била уведомена, че именно тази такса и се възстановява, тъй като било посочено номер на кредитно известие.

На основание чл.78 ал.8 ГПК в полза на ответното дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. В. П. от *****************, ЕГН ********** против „EЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление *****************, за признаване за установено, че в полза на ищеца съществува вземане в размер на 38,00 лева, представляваща платена на 20.03.23 г. без правно основание „такса прекъсване и възстановяване“, ведно със законна та лихва върху сумата, считано от постъпване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2873/01.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 5641/2024г. по описа на РС-Пловдив.

ОСЪЖДА Д. В. П. от *****************, ЕГН ********** да заплати на „EЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление ***************** деловодни разноски з а настоящото производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 3