Решение № 6304 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6304 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100506917 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20215049/05.12.2021 г., постановено по гр.д. № 22890/2018 г. по описа на СРС, 73 състав, са отхвърлени предявените от Л. Г.

Л., ЕГН ********** срещу „С.Т.П.“ АД, ЕИК **** искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ за обявяване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №РД-07-471/19.02.2018 г. на законния представител на ответното дружество по чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата; за възстановяване на ищеца на предишната му работа – „Директор на дирекция „Техническа““ и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 26880 лв., претендирана като обезщетение за оставането му без работа през периода 20.2.2018 г. – 20.8.2018 г. поради уволнението с посочената заповед, ведно със законната лихва, считано от 5.4.2018 г. до изплащане на сумата.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Л. Г. Л., ЕГН **********, в която се твърди, че постановеното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът не страда от исхемична болест на сърцето. Поддържа се, че е представено удостоверение за това заболяване, което не е оспорено от ответника, като ответникът не е оспорил изобщо и наличието на исхемична болест на сърцето от ищеца. Въззивникът сочи, че действително

1 удостоверението е издадено по друг повод, но това няма значение по отношение удостовереното обстоятелство. Поддържа, че изводът на СРС затова, че съкращаването на щата е извършено от компетентен орган, също е неправилно. Отделно се твърди, че в случая не е налице реално съкращаване на щата, доколкото трудовата функция на ищеца продължава да се изпълнява. Ищецът сочи, че уволнението е му е в резултат на злоупотреба с право, което безспорно се установявало от разпитаните свидетели Г. и Х..

Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски.

Ответникът „С.Т.П.“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа, че ищецът не успял да докаже в хода на първоинстанционното производство, че е страдал от исхемична болест на сърцето, а представеното медицинско свидетелство от 26.03.2013 г. било подписано от управителя на „ДКЦ Перник“ ЕООД – ортопед – травматолог и от лекар с неясна специалност, поради което и няма удостоверителна сила.

Твърди се, че с този документ не се удостоверява провеждането на преглед или лечение от лекар кардиолог, който пряко да е установил исхемична болест на сърцето, а отделно документът бил предназначен да послужи пред органите на КАТ. Поддържа се, че документът не удостоверява здравословното състояние на ищеца към датата на уволнението. Въззивникът сочи, че не е бил уведомен за това обстоятелство, каквото задължение е имал съгласно попълнена декларация от работника от 02.01.2013 г., в която същият е декларирал, че не страда от нито една от болестите по чл.333,ал.1, т.3 КТ.

Навежда, че в т.1.2 от декларацията работникът е удостоверил, че ако заболее от някоя от посочените болести, ще уведоми работодателя и ще представи съответните медицински документи. Твърди се, че към момента на прекратяване на трудовия договор работодателят не е бил уведомен от работника, че същият страда от исхемична болест на сърцето, поради което и работодателят е действал добросъвестно. Отделно се поддържа, че решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган, както и че е налице реално съкращаване на щата. Въззиваемият сочи, че не е налице злоупотреба с право и е упражнил законното си право на уволнение. По отношение иска по чл.225,ал.1 КТ се твърди, че за периода 20.02.2018 г. – 20.04.2018 г. не се дължи обезщетение на ищеца, тъй като на същия е изплатено обезщетение по чл.220,ал.1 КТ и чл.222,ал.1 КТ. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл.

225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Л. Г. Л., обективирано в заповед №РД-07-471/19.02.2018 г. на законния представител на ответното дружество, за възстановяване на Л. Г. Л. на заеманата преди уволнението длъжност - директор на дирекция“ „Техническа“ в „С.Т.П.“ АД , и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 26888 лв. (след допуснато увеличение на иска по чл.214, ал.1 ГПК), претендирана като обезщетение за оставането му без работа през периода 20.2.2018 г. – 20.8.2018 г. поради уволнението с посочената заповед, ведно със законната лихва, считано от 5.4.2018 г. до изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор от 21.12.2012 г., по силата на което заемал длъжността „ Директор на дирекция“ „Техническа“ в ответното дружество и което било прекратено, считано от 20.02.2018 г. със Заповед №РД-07-471/19.02.2018 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ- поради съкращаване на щата. Поддържа се, че работодателят не е извършил реално съкращаване на щата, изпълняваните от него трудови функции продължават да се изпълняват от друг служител на дружеството и не е проведен подбор по реда на чл.329 КТ, налице е злоупотреба с право, а след уволнението му е ответникът е назначил служител със същите трудови функции. Ищецът е посочил в исковата молба, че решението за съкращаване на щата е взето от некомпетентен орган на дружеството. Заявява, че страда от исхемична болест на сърцето, поради което се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, а ответникът не е изпълнил задължението си да поиска съгласието на Инспекцията по труда преди да го уволни на посоченото основание.

За законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на уволнителното основание, а именно – че съкращаването на щата е извършено от компетентен орган; че същото е реално, т.е. премахване на съответната трудова функция, изпълнявана от уволнения или че е преминала към друга длъжност; че съкращаването на щата е налице към момента на уволнението – извършено е преди или едновременно с уволнението, както и че е извършил подбор или той не е бил задължителен, тъй като заеманата от 3 ищеца длъжност е единствена с тази или сходна трудова функция, както и спазване на чл. 333 КТ.

Същевременно съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение, или надлежното му упражняване (в този смисъл решение № 665/1.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. IV г. о.; решение № 555/9.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о., решение № 149/13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. IV г. о., решение № 290/11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011. IV г. о.; решение № 459/27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г. IV г. о. на ВКС ).

Между страните не се спори, че страните са били обвързани от трудово правоотношение в периода от 21.12.2012 г. до 20.02.2018 г., когато на ищеца, заемал до този момент длъжността „Директор на дирекция“ „Техническа““ в ответното дружество, била връчена Заповед №РД-07-471/19.02.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 20.02.2018 г. на основание на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. В случая ищецът е оспорил формалните предпоставки за законност на уволнението, а именно спазването на процедурата по чл.333 КТ. Съгласно нормата на чл.333, ал.1, т.3 КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, а съгласно ал.2 от същата разпоредба в случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия.

Релевантният в случая момент за преценката относно наличието на предварителната закрила по чл. 333 от КТ, е не този на уволнението на ищеца съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, т. е. датата 20.02.2018 г., а - съгласно изричната разпоредбата чл. 333, ал. 7 от КТ - датата 19.02.2018 г. на връчването на ищеца на заповедта на работодателя по чл. 335, ал. 1 от КТ /в този смисъл решение № 208 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 738/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 559/9.07.2010 г. по гр. дело № 650/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 608/12.10.2010 г. по гр. дело № 1139/2009 г. на IVто гр. отд. на ВКС и др./.

Фактическото твърдение на ищеца е, че към датата на уволнението е страдал от исхемична болест на сърцето, която попада в предметния обхват на закрилата по чл.333,ал.1 КТ съгласно чл.1,ал.1,т.1 от НАРЕДБА № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда /Наредбата/. За доказване на това твърдение с молба от 24.08.2018 г. пред първоинстанционния съд ищецът е представил медицинско свидетелство № 1240/26.03.2013 г. от „ДКЦ-1 Перник“, издадено от ЛКК в състав от трима лекари, в които изрично е удостоверено, че ищецът е лекуван с диагноза 4

„исхемична болест на сърцето“, като свидетелството е издадено за да послужи пред органите на КАТ за управляване на МПС без предпазен колан.

Писменото доказателство е прието от първоинстанционния съд в о.с.з. от 27.09.2018 г. в присъствие на представител на ответника без да бъде оспорено - не е оспорено нито авторството, нито съдържанието на документа, като ответникът не е оспорил и наличието на такова заболяване на ищеца.

Документът не е оспорен изобщо пред първоинстанционния съд, като несвоевременно, едва с отговора на въззивната жалба работодателят е оспорил издаденото свидетелство. Свидетелството е издадено от лекарска комисия в болнично заведение, в което е провеждано лечение на ищеца и там заболяването на ищеца е посочено ясно и недвусмислено „исхемична болест на сърцето“, поради което и въззивният съд приема, че ищецът действително е страдал от това заболяване. В чл.2 от Наредбата е налице примерно изброяване на видовете медицински документи, които работникът следва да представи /между тях е медицинско удостоверение/, като липсва изрично изискване за форма и съдържанието на документите. Без значение е обстоятелството, че документът е издаден във вр. с послужване пред органите на КАТ – същият обективно представлява медицинско свидетелство за болестта на работника. С представените медицински документи работникът не следва да доказва пълно и главно пред работодателя, че страда от заболяване, включено в списъка по чл.1,ал.1 от Наредбата, нито да представя нарочно съставени точно преди уволнението документи – смисълът на предвидената процедура е работникът да представи медицински документи, с които обективно разполага и които да свидетелстват, че действително страда от някое от предвидените в Наредбата заболявания. Въпросът дали конкретното проявление на заболяването попада в обхвата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата е медицински и за неговото разрешаване са необходими специални медицински знания и способности, затова законодателят е предвидил в чл. 333, ал. 2 КТ, че за изясняването на последния въпрос е необходимо преди да бъде извършено уволнението, като предпоставка за неговата законност, да се спази процедурата, предвидена в разпоредбата на чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ - вместо да се задоволи да задължи работодателя да преценява наличието на болестта въз основа на медицински документи. Съобразно на чл. 3 и чл. 2 от Наредбата работодателят е задължен да събере от работника медицински документи в случаите, когато последният попитан твърди, че страда от заболяване, посочено в чл. 1 и да ги предостави на ТЕЛК /в този смисъл и Решение № 521 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 208/2011 г., IV г. о., ГК/. С правилото на чл. 4 ТЕЛК е задължена да оформи своето мнение в експертно решение за всеки отделен работник в определен срок въз основа на медицинските документи, които са и предоставени, както и въз основа на допълнителни медицински изследвания и преглед, ако такива се налагат за изясняване на здравословното състояние. В експертното решение ТЕЛК е задължена да посочи болестта, от която страда работникът, и дава преценка на 5 трудоспособността му, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд.