Решение № 401 от 27.05.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Казанлък, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г. при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г. Гражданско дело № 20255510102465 по описа за 2025 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. Г. заявява, че на *** г. между „Б.“ АД и Т. А. А., в качеството на „Кредитополучател“, бил сключен Договор за стоков кредит, с който „Б.“ АД предоставила на ответника кредит в размер на 1232.20 лева със срок за изплащане до 12.10.2023 г.

На *** г. било сключено Допълнително споразумение за цедиране на вземанията към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от *** г., по силата на което „Б." АД, в качеството си на продавач, прехвърлила на „М.“ АД всички свои вземания по отношение на Т. А. А., съгласно Договор за стоков кредит № *** от *** г. /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/. „М." АД било упълномощено от цедента „Б.“ АД да уведоми длъжника за сключения Договор за цесия. В изпълнение на последното, на Т. А. А., ЕГН ********** било изпратено Уведомление за извършено прехвърляне на вземанията.

(Решение №13 7/02.06.2015г., Ill г.о., ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, решения № 140 от 17.06.2013 г. по в. т. д. № 103/2013 г. на Добричкия окръжен съд, № 33 от 1.02.2013 г. по в. гр. д. № 1048/2012 г., № 25 от 20.01.2014 г. по в. гр. д. № 1017/2013 г. на Окръжния съд гр. Пазарджик).

В случай, че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията с описаното по-горе уведомително писмо, моли съда да има предвид Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, 11 т. о., е което ВКС се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно 1 съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, за което прилага Уведомително писмо.

Счита, че е налице неизпълнение по смисъла на Договор за стоков кредит № *** от *** г., тъй като съгласно чл. 2 от Договора крайният срок за издължаване на предоставения кредит е 12.10.2023 г. С оглед настъпването на падежа - 12.10.2023 г. всички дължими вноски падежират и задължението става изцяло изискуемо.

Твърди, че към настоящия момент плащане от страна на Т. А. А. за пълно погасяване на задължението не е извършено, което обуславя правния интерес на „М.“АД, в качеството на цесионер на „Б.“ АД и кредитор по вземането, да инициира настоящото производство.

С оглед гореизложеното и в установения в процесуалния закон едномесечен срок, предявява с настоящата искова молба иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1, т. 2 ГПК за установяване съществуването на вземането на „М.“ АД, по отношение на което е издадена процесната заповед за изпълнение.

Моли съда, след като се убеди в основателността на твърденията им, да приеме за установено, че ответникът по делото - Т. А. А., дължи на „М.“ АД, в качеството му на кредитор по вземането, произтичащо от процесния договор за кредит, следните суми:

- 1 232.20 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (12.08.2025 г.) до окончателно изплащане на вземането.

- 975.65 лева- представляващи остатък от дължимата по договора договорна лихва, начислена върху непогасената, поетапно падежираща главница за периода от 13.11.2021 г. до 12.10.2023 г.

- 80.49 лева - представляващи законна лихва, начислена върху непогасената, поетапно падежираща главница за периода от 13.11.2021 г. до 12.10.2023 г.

- 311.71 лева - представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода от 13.10.2023 г. до 11.08.2025 г.

Претендира присъждането на разноски в настоящото и в заповедното производство.

Моли, в случай че бъдат присъдени разноски в полза на ответника и бъде претендирано адвокатско възнаграждение, същото да бъде намалено от съда в размер под предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид практиката, обективирана и в Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на СЕС.

В случай, че разноски възникнат и за двете страни, моли съда да извърши прихващане.

С допълнителна молба вх. № 18944/28.11.2025 г. по описа на Районен съд – К. пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че цената на предявения иск е 2600,05 лева. За съдебно заседание ищцовото дружество е редовно и своевременно призовано не изпраща процесуален представител.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. За съдебно заседание ответникът редовно призован се явява лично като заявява, че оспорва размера на иска.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното частно гражданско дело №3509/2025 г. по описа на Районен съд - П., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №1997/13.08.2025г. срещу длъжника Т. А. А. за сумите: 1 232 лева, представляваща непогасена главница по Договор за стоков кредит *** от *** г. ведно със законната лихва за периода считано от 12.08.2025 г. до изплащане на вземането, 975.65 лева договорна лихва, начислена върху непогасената, поетапно падежираща главница за периода 13.11.2021г. до 12.10.2023 г., 80.49 представляваща законна лихва, начислена върху непогасената, поетапно падежираща главница за периода 13.11.2021 г. до 12.10.2023 г., 311.71 лева представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху непогасената главница за периода 13.10.3023 г. до 11.08.2025 г., както и сумата от 94.20 представляваща разноски по делото.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Т.

А. А., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3509/2025 г. по описа на Районен съд - П., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

По делото не е спорно, а това се установява и от представените писмени доказателства, че ответникът Т. А. А. е ползвал банков кредит съгласно сключен с „Б.“ АД договор за стоков кредит № *** от *** г. със срок на изплащане до 12.10.2023 г. Кредиторът отпуска на ответника кредитополучател стоков кредит за закупуванане/заплащане на стока или услуга от „Т.“ ЕАД, а именно – Телевизор 1 брой, с цена - 1044.05 лева, както и за сключване чрез „Б.“ АД на застраховка с „Г.“ ЕАД и „Г.“ ЕАД пакет „С.+“ с еднократна застрахователна премия в размер на 188.15 лева.

Процесният договор за стоков кредит №*** от *** г. е сключен при следните условия: размер на стоковия кредит – 1 232.20 лева; общ размер на застрахователна премия – 188.15 лева; падеж на задължението – 12 – то число на месеца; брой вноски по кредита – 24 броя месечни; размер на вноската – 75.12 лева, а последната 24-та вноска – 75.23 лева; последна погасителна вноска – 12.10.2023г.; годишен процент на разходите – 47.63%. На *** година е сключено Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков Договор за покупко - продажба на вземания /цесия/ от *** година, по силата на който „Б." АД в качеството си на продавач, прехвърля на „М." АД, всички свои вземания, по отношение на Т. А. А., съгласно Договор за стоков кредит №*** от *** година, изцяло с всички привилегии, обезпечения и лихви. Процесният Договор фигурира на ред 161 в Приложение №1 към Рамковия договор с описание на задължението по елементи на дълга и титуляр Т. А. А..

По делото е представено уведомление за прехвърляне на вземания, с което ответника е уведомен за извършената цесия, както и че „М.“ АД е новият кредитор по вземането на банката. Уведомлението за извършеното 3 прехвърляне на вземанията е получено от Т. А. А. - лично, видно от приложената обратна разписка по делото /лист 16 и 17 от делото/.

По делото са представени и приети като писмени доказателства:

Договор за стоков кредит № *** от *** г.; Общи условия и Погасителен план;

Допълнително споразумение за цедиране на вземания от *** г.; Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от *** г.; Приемопредавателен протокол към Допълнително споразумение за цедиране на вземания; Потвърждение за цесия; Пълномощно на „М.“ АД за уведомление, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Уведомление за извършено прехвърляне на вземанията, ведно с обратна разписка - заверени копия.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се установява, че усвояване на средствата от кредита в размер на 1232,20 лева е извършено на *** г., както следва : Сума в размер на 1044,05 лева - безкасово по сметка на търговеца „Т." ЕАД за заплащане на 1 /един/ брой телевизор както и сума в размер на 188,15 лева - безкасово по сметка на „Г." ЕАД за заплащане на еднократна застрахователна вноска по застрахователен пакет „С.". От заключението се установява още, към 13.08.2025 година - датата на издаване на Заповед per. №1997 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, дългът по Договор за стоков кредит №*** от *** година е в размер на 2600,05 лева или 1329,38 /хиляда триста двадесет и девет евро и 38 евроцента/ евро, разпределен, както следва:

Главница - 1232,20 лева - 630,01 евро

Договорна лихва - 975,65 лева - 498,84 евро

Законна лихва - 80,49 лева - 41,15 евро

Законна лихва - 311,71 лева - 159,37 евро

Вещото лице сочи, че договорната лихва в размер на 975,65 лева или 498,84 евро, представляваща остатък от дължимата по Договора договорна лихва, начислена върху непогасената, поетапно падежираща главница е изчислена за периода от 13.11.2021 г. до 12.10.2023 година. Законната лихва в размер на 80,49 лева или 41,15 евро, представляваща законна лихва, начислена върху непогасената, поетапно падежираща главница е изчислена за периода от 13.11.2021 г. до 12.10.2023 година. Посочено е, че законната лихва в размер на 311,71 лева или 159,37 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница, и е изчислена за периода от 13.10.2023 г. до 11.08.2025 година.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Ищцовото дружество „М.“ АД - С., е вписано в търговския регистър с предмет на дейност: придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други); Отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства; Финансов лизинг; Гаранционни сделки; Придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция.

Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по 4 издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. В конкретния случай се претендира установяване съществуването на вземане по договор за заем. Или, основателността на предявения установителен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник да престира определена парична сума – по договор за стоков кредит № *** от *** г. настъпила изискуемост на задължението, и релевирано неизпълнение от задълженото лице.

Безспорно по делото се установи, че ответникът Т. А. А. е ползвал банков кредит съгласно сключен с „Б.“ АД договор за стоков кредит № *** от *** г. със срок на изплащане до 12.10.2023 г. Установи се от заключението на съдебно – техническата експертиза, че средствата от кредита в размер на 1232,20 лева е извършено на *** г., както следва: Сума в размер на 1044,05 лева - безкасово по сметка на търговеца „Т." ЕАД за заплащане на 1 /един/ брой телевизор както и сума в размер на 188,15 лева - безкасово по сметка на „Г." ЕАД за заплащане на еднократна застрахователна вноска по застрахователен пакет „С..