Решение № 93 от 20.05.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Бургас, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д. Въззивно гражданско дело № 20262000500076 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от С. В. К., ЕГН ********** и В. И.

К., ЕГН **********, двете с адрес: гр.Б., ул.“Ц. С.“ №*, ет.* против Решение №1000/17.12.2025г., постановено по гр.д.№1999/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е обявен за относително недействителен спрямо ищците по делото А. Д.

М. и М. Д. М. договор за дарение на недвижим имот от 13.08.2020г., обективиран в нотариален акт №86, том 2, рег.№6092, дело №266 на Нотариус с рег. №458 на НК, с който И. Т. К. и С. В. К. са дарили на дъщеря си В. И. К. недвижим имот, по отношение на дарената ½ идеална част от И. К. на В. К..

Въззивниците считат решението за неправилно и необосновано, и молят да се отмени като се отхвърли иска изцяло. Излагат съображения, че към момента на сделката и двете не са знаели за престъпната дейност на И. К., за която има влязла в сила присъда, защото той и С. К. са във фактическа раздяла от 2015 година и нямат съвместен живот, а В. К. е била непълнолетна към момента на сключване на сделката, поради което и представлявана от особен представител, като не е била запозната с престъпната дейност на баща си. Двете въззивници не са знаели, че с тази сделка се увреждат интересите на кредитори на К.. Обръщат внимание, че присъдата му е влязла в сила през 2022г., а решението по гражданското дело относно вземането- през 2025г., като и в двата случая се касае за период много след сключване на сделката (13.08.2020г.). Макар ответницата В. К. да е посещавала баща си в затвора, придружавана от майка си, тя не е знаела, че баща й е длъжник и със сделката уврежда кредиторите си. Към момента на сключване на сделката, въззивницата С. К. възприела като разумно действието по уреждане на семейното имущество в полза на дъщеря им.

Тези възражения са противопоставени и в първоинстанционното производство, 1 поддържани в настоящото с оплакване за неправилната им преценка от първоинстанционния съд, водеща до неправилност на решението.

В отговор на въззивната жалба, подаден от ищците по делото, се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Считат решението за правилно, като се моли то да бъде потвърдено.

Считат, че незнанието на ответниците за престъпната дейност на И. К. няма отношение към основателността на претенцията с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.

Обръщат внимание, че освен с този, длъжникът се е разподели и с други части от своето имущество, с което е намалил общото обезпечение на кредиторите си, предвидено в чл.133 ЗЗД.

Излагат подробно съображенията си против изложеното в жалбата и доводи за приложимостта на чл.135, ал.1 ЗЗД: вземането на ищците прозтича от деликта и възниква от момента на извършеното престъпление; правото на ищците произтича от чл.135, ал.1 ЗЗД, в която хипотеза е достатъчно знанието за увреждане само на дарителя по оспорената сделка, но не и на надарения, като това знание се счита за налично още към момента на увреждането, т.е. далеч преди присъдата и решението по гражданското дело, с което е присъдена сумата от 77 0000 лв. Сочи се съдебна практика, според която, когато вземането е възникнало преди извършване на увреждащото действие- разпореждането с имота, правото на кредитора се упражнява по реда на чл.135, ал.1 ЗЗД. Само, ако това е станало след увреждащото действие, е възможна хипотезата на чл.135, ал.3 ЗЗД.

Наред с изложеното се отбелязва, че когато увреждащата сделка е безвъзмездна, като в случая- дарение, знанието на третото лице- приобратетал на имота не е необходимо, като е достатъчно знание само у длъжника.

Възразява се и по основателността на аргумента, свързан с бездяловата собствеността на процесния имот, в режим на СИО. В тази връзка се сочи ТР№/29.12.2014г.- при личен дълг на единия съпруг, разпоредителната сделка с имот в режим на СИО, се обявява за относително недействителна на основание чл.135 ЗЗД за ½ от имота- само за частта на съпруга- длъжник.

Според въззиваемата страна, няма отношение към спора и факта, че към момента на сключване на сделката, третата ответница е била непълнолетна. В тази връзка, за знание у особения й представител по сделката нито се твърди, нито са ангажирани доказателства от ответната страна в този смисъл, чиято би била тежестта на доказване.

Именно, защото се касае за безвъзмездна разпоредителна сделка, няма значение и обстоятелството, че ответникът К. не живее със семейството си от дълго време.

След служебна справка, съдът констатира, че въззивницата С. К., е регистрирана в ЕИСС с друга фамилия- А., но във въззивната жалба тя е посочена с фамилията К. и не са предоставени данни за промяната й.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, след собствена преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна :

Не е спорно по делото, че на 13.08.2020г. е бил сключен договор за дарение, обективиран в нотариален акт №86, том 2, рег.№6092, дело №266 на Нотариус рег.

№458 НК, с който ответниците И. К. и С. К. дарили на дъщеря си В. К. собствения им недвижим имот, представляващ самостоятелен обект- апартамент №4, на ет.4, в сградата с инетификатор№*** по КККР на АГКК, на адрес: гр.Б., ул.“Ц.

С.“ №*, състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня с тоалетна и антре, с площ от 61, 05 2 кв.м., избено помещение №5 с площ от 5, 06 кв.м.

Този договор е атакуван от ищците

А. и М. М. като относително недействителен по отношение на тях за дарената с него от отевтника И. К. ½ ид.ч., поради това, че той е техен длъжник и с извършената сделка ги уврежда.

Не е спорно, че по отношение на ответника И. К. е налице влязла в сила присъда №260119/21.10.2021г., постановена по НОХД №1479/2020г. по описа на БРС, потвърдена с решение от 28.07.2022г., постановено по ВНОХД №115/2022г. на БОС, с която е бил признат за виновен за извършено от него на 07.04.2018г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и 4, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ НК- отнел от владението на ищците техни общи движими вещи в големи размери- в общ размер от 77 000 лв.. За вземането си в размер на 77 000 лв., ищците са водили гражданско дело, приключило с влязло в сила осъдително за ответника К. решение, постановено по гр.д.№1652/2022г. по описа на БОС.

За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че вземането на пострадалите за обезщетяване на вредите от непозволено увреждане възниква от момента на деликта, като реализирането на наказателната отговорност с присъда е ирелевантно за възникване на материалното притезателно право на обезщетение.

Датата на непозволеното увреждан в резултат на кражба е 07.04.2018г., а разпореждането с имота е извършено на 13.08.2020г., поради което е направен извод за възникване на вземането преди атакуваното действие и приложимост на разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД.

Прието е, че чрез сделката за дарение, извършена на 13.08.2020г., ответникът К. е намалил имуществото си, служещо за обезпечение на кредиторите му, с което е затруднил удовлетворяването им, при това след като се е разпоредил и с други притежавани от него имущества, което сочи на извод за увреждащо действие от негова страна. Приел е , че когато действието е безвъзмездно, в случая- дарение, недобросъвестност у третото лице- приобретател на имота не се търси, защото в този случай законът предпочита интереса на кредитора. Ответникът К. е бил наясно, че е нанесъл вреда на ищците с противоправното си поведение, поради което неговите действия, свързани с разпореждане с имуществото му по конкретната сделка, извършено след датата на увреждането, сочат на недобросъвестност.

Тъй като добросъвестността на приобретателя по дарението е без правно значение за спора, ирелевантни са както причините, поради които родителите са прехвърлили имота на дъщеря си и тяхната дълга раздяла, така и изложените по повод знанието или незнанието на ответницата В. К. за престъпното поведение и действие на баща й аргументи и представените доказателства. Не са от значение и поддържаните отношения между баща и дъщеря в периодите преди и след постъпването на ответника в затвора. Като неоснователно е прието и възражението на ответната страна за собствеността върху имота в режим на СИО, предвид ТР №5/29.12.2014г. по т.д.

№5/2013г, ОСГТК на ВКС, според което бездяловата собственост не е пречка за уважаване на иска срещу съпруга- ответник за негов личен дълг, в който случай разпоредителната сделка с имота, притежаван в режим на СИО, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за ½ ид.ч. от имота, както е сторил първоинстанционният съд.

При изложената по-горе безспорна фактическа обстановка, въззивниците С. В. и В. К. оспорват правната квалификация на иска, приета от първоинстанционния съд и твърдят, че не са знаели за пресътпната дейност на ответника К., не са знаели за неговия дълг към ищците и обстоятелството, че договора за дарение е увреждащ ищцовите интереси.

3

Настоящата инстанция споделя приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, както и мотивите на първоинстанционното решение, към които препраща. За да бъде уважена претенцията с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, е необходимо съществуването на действително вземане на ищцовата страна, възникнало преди атакуваната сделка, това действие да има увреждащ характер и да е налице знание за увреждане. Датата на извършения деликт е 07.04.2018г. и към датата на сделката-13.08.2020г. И. К. е знаел, че с извършването й би увредил интересите на кредиторите си.

Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВКС, вземането за обезщетение на вреди на пострадал от престъпление е такова за непозволено увреждане и то възниква от момента на извършването на престъплението.

Първоинстанционният съд е разгледал и въпроса за наличието на знание у длъжника, че уврежда кредиторите си /пострадалите от престъплението ищци/, доколкото оспореното дарение е извършено след престъплението и затруднява кредиторите да се удовлетворят от дарения недвижим имот. Не е спорно по делото, че ответникът К. се е разпоредил не само с процесния имот, но и с други свои имоти, видно от представените справки от Агенция по вписванията, с които действия е намалил имуществото си и е създал затруднения за удовлетворяване на кредиторите си, при положение, че от 07.04-2018г. – датата на престъплението е бил наясно. Изложеното сочи на недобросъвестност от негова страна при извършване на дарението. В хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД е достатъчно само знанието за увреждане на дарителя.

В този смисъл изложените от въззивниците доводи във връзка с установяване на незнание от тяхна страна за престъпните действия и задължения на отв. К. към момента на извършване на сделката са без правно значение за спора. Ирелевантен е и факта на фактическа раздяла между него и втората ответница от дълги години, както и развитието на отношенията между бащата и дъщерята, вкл. по време на пребиваването му в затвора и обстоятелството, че ответникът живеел повече от седем години преди датата на сделката с друга жена, макар и в брак с първата ответница, нито факта, че В.

К. е била непълнолетна към момента на сделката, представлявана от особен представител, за когото няма твърдения да е бил наясно с престъпната деятелност на бащата И. К.. Не е от значение също, дали двете ответници са знаели за дълга на отв.К..

Искът по чл.135, ал.1 ГПК е на разположение на всеки кредитор и представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т. е. накърнява „общото обезпечение на кредитора” /чл.133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Съобразно ТР№5/29.12.2014г. разпоредителната сделка с имота, притежаван в режим на СИО следва да се обяви за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД до ½ ид.ч. от имота, когато длъжник е едининят съпруг за личен дълг.