Решение № 176 от 30.04.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. ХАСКОВО, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря С. Г. Д. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500221 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния директор Д. М., чрез нейния процесуален представител юрк.

И. И.

С Решение № 51/23.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1684/2023 г., Районен съд - Хасково е уважил предявените от Р. Я. М., ЕГН **********, с адрес ****, против Агенция по вписванията, с адрес гр. София, бул.

„Елисавета Багряна” № 20, представлявана от изпълнителния директор Д. М., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и чл. 128, т. 2 от КТ, като: е признал за незаконно извършеното със Заповед № ****/14.06.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, и Заповед № ***/14.06.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, прекратяване на трудовото правоотношение на Р. Я. М. с ЕГН ********** - „****” в **** в Агенция по вписванията, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190 ал. 1 т. 7, чл. 187 ал. 1 т. 10 и чл. 188 т. 3 от КТ, поради 1 наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като е отменил заповедите като незаконосъобразни; възстановил е Р. Я. М. на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „***“ в Агенция по вписванията; осъдил е Агенция по вписванията да заплати на Р. Я. М. обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 от КТ в размер общо на 8 214 лв. за периода от 16.06.2023 г. до 16.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 03.08.2023 г. до окончателното изплащане; осъдил е Агенция по вписванията да заплати на Р. Я. М. трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ в размер на 1 369 лв. за месец юни 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 03.08.2023 г. до окончателното изплащане; осъдил е Агенция по вписванията да заплати на Р. Я. М. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 358лв., а по сметка на РС - Хасково държавна такса в размер на 483,32 лв.

Недоволен от Решението е останал въззивникът Агенция по вписванията, като го обжалва в законоустановения срок. Счита същото за неправилно и необосновано, както и постановено при съществени нарушения на материалния закон. Изтъква, че извършването на сочените в заповедта нарушения било доказано както от събраните по делото писмени доказателства, така и от гласните такива. Претендира, че съдът неправилно приема, че описаното от свидетелката К. **** на въззиваемата може да се отнесе към твърдените в процесните заповеди тежки нарушения на трудовата дисциплина. Изразява несъгласие с извода на първата инстанция за противоречие в показанията на същата тази свидетелка, като посочва, че последните били подкрепени и от показанията на свидетелката С..

Аргументира неправилен анализ на доказателствената съвкупност от страна на районния съд, довел до грешни правни изводи. Моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявените искове. Навежда искане за разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата Р. Я. М., която оспорва жалбата. Излага собствен подробен доказателствен анализ, обхващащ както писмените, така и гласните доказателства, събрани в производството. Счита правните изводи на първата инстанция за обосновани. Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

2

Хасковският окръжен съд, след преценка на доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

РС - Хасково е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2, т. 3 и чл. 128, т. 2 от КТ, предявени от ищцата Р. Я. М. против ответника Агенция по вписванията.

По делото е безспорно установено, че страните са били в трудовоправни отношения, първоначално възникнали от сключен между тях трудов договор № ****/14.06.2007 г. Към месец април 2023 г. Р. М. заемала длъжността „****” в **** в Агенция по вписванията.

На 04.04.2023 г. до последната е изпратено писмо от работодателя, с което са изискани от въззиваемата писмени обяснения в 3-дневен срок по дисциплинарно производство, образувано във връзка с констатирани нарушения на нейните служебни задължения, обективирани в докладна записка №****/04.04.2023 г. на В. Т., директор на Регионална дирекция – Пловдив на Агенция по вписванията. Според писмото въззиваемата проявявала ****, изразяващо се ежедневно и систематично *** на *** към друг служител – В. К., **** в Служба по регистрацията – Хасково, за което последната уведомила по служебния имейл прекия си ръководител В.Т. на 24.01.2023 г. и 04.04.2023 г. Писмото е връчено на Р. М. срещу подпис на 05.04.2023 г.

3

На 07.04.2023 г. въззиваемата депозирала писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, като посочила, че не е запозната със съдържанието на докладната и изпратените имейли. Независимо от това заявила, че оспорва всички обвинения към нея за допуснати нарушения на чл.

14 ал. 1 и ал. 3 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, квалифицирани като нарушения по чл. 187 ал. 1 т. 8 пр. 1 и т. 10 от КТ.

В рамките на производството са изискани писмени сведения от други служители на Агенция по вписванията с месторабота в ***, както и от В. Т., директор на Регионална дирекция – Пловдив на Агенция по вписванията.

Със Заповед № ***/14.06.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията на Р. М. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 195 ал. 1, вр. чл. 187 ал. 1 т. 10, чл. 188 т. 3 и чл.

190 ал. 1 т. 7 от КТ, вр. чл. 189, чл. 193 ал. 1 и чл. 194 от КТ. В заповедта за уволнение се твърди проявявано от нея *** към В. К. и служители с месторабота в **** на Агенция по вписванията. Текстово в заповедта за уволнение на въззиваемата е описано твърдяното от работодателя **** от нейна страна, изразяващо се в упражняване на **** към св. В. К.

Посочва се, че прекият ръководител на Р. М. и св. К. предприела провеждане на разговори с двете, от които установила, че съществува проблем, който води до уронване престижа на Агенция по вписванията, тъй като затруднява работния процес в ****, предвид държанието на ищцата, което рефлектира върху работата им. Констатира се, че виновното неизпълнение на трудовите задължения по констатирания начин представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина.

Със Заповед № ***/14.06.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията било прекратено трудовото правоотношение на Р.

М. основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, считано от деня, следващ датата на връчване на заповедта. Със същата заповед било разпоредено на въззиваемата да бъде изплатено обезщетение на основание чл. 224 ал. 1 от КТ, а също така на основание чл. 221 ал. 2 от КТ да се удържи от последното трудово възнаграждение на М. обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Двете заповеди били връчени на 15.06.2023 г.

4

На 19.06.2023 г. въззиваемата подала възражение по отношение на удържаното й обезщетение за срока на предизвестието на основание чл. 221 ал. 2 от КТ. С писмо от 04.07.2023г. възражението на ищцата е оставено без уважение. Към писмото е приложен фиш за работна заплата за м. юни, като видно от същия от възнаграждението на въззиваемата е удържано обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 1 369 лв.

Първата инстанция е посочила, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата и въззиваема в настоящото производство изцяло е базирана на нейното поведение спрямо свидетелката В. К., която е започнала работа в Служба по **** на 06.06.2022 г. РС – Хасково излага аргументи, че в случая се касае за междуличностен конфликт между двете служителки на Служба ***, като извън свидетелката К. свидетелите, изслушани в съдебно заседание и другите служители в своите писмени обяснения до изпълнителния директор заявяват, че не са ставали свидетели на *** на ищцата спрямо св. К., не са присъствали на прояви на **** спрямо последната, не са наясно с отношенията помежду им, но усещат някакво напрежение в тези техни отношения.

Съдът е формирал извод за недоказаност на твърденията за осъществено подобно отношение на ищцата спрямо св. К., описано в процесните заповеди за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовия договор. Добавил е, че не се установява наличието на подобно отношение на ищцата спрямо други служители или данни за проява на *** спрямо клиенти на агенцията. Формирал е краен извод, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” не е съобразено нито с тежестта на нарушението, нито с обстоятелствата, при които е извършено, като е уважил предявените обективно съединени искове.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните доказателства, които са били относими и необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че предявените искове са основателни, поради което ги е уважил. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от въззивния съд, поради което препраща към тях. В настоящата 5 инстанция не се представиха доказателства, които да навеждат на изводи, различни от направените от първоинстанционния съд. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави следното:

По иск за отмяна на дисциплинарно наказание, в т.ч. дисциплинарно уволнение по чл. 188, т. 3 КТ, тежестта да докаже законосъобразното упражняване на правото да санкционира виновно нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той следва при условията на пълно и главно доказване така, както го изисква разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител; че на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него; че са спазени сроковете за налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта, работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.

Спорният въпрос по делото, пренесен и в производството по въззивно обжалване, е доколко Р. М. действително е осъществила описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание поведение, изразяващо се в **** към св. В.К. - *** в Служба по **** и други служители в Регионална дирекция „Пловдив“ на Агенция по вписванията с месторабота ***.