Определение № 632 от 12.09.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 479/2025
- Вид
- Определение № 632
- Подписан
- 12.09.2025
- В сила
- 12.09.2025
- Състав
- Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.118 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 632 гр. Варна, 12.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500479 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.Образувано по повдигнат с определение №11414/22.08.2025г., постановено по гр.д.№8731/25г. по описа на ВРС, спор за подсъдност между Районен съд - Варна и Окръжен съд - Варна за определяне на родово компетентния съд да се произнесе като първа инстанция по предявените искове с искова молба с вх.№1400/17.01.2025г. по описа на Окръжен съд - Варна, по която в Окръжен съд - Варна е образувано гр.д.
№92/25г., а в Районен съд - Варна е образувано гр.д.№8731/25г.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
По подадената от П.В.М.. искова молба вх.№1400/17.01.2025г. е образувано гр.д.№92/25г. по описа на ВОС.Последното е прекратено от ВОС с влязло в сила определение №2188/12.05.2025г. и изпратено по компетентност на РС-Варна на осн. чл.118 от ГПК.Прието е, че предявените искове за собственост и облигационни искове са с цени от по 18 040, 40лв./1/2 от 36 080, 80лв., т.к. предмет на претенциите са ½ ид.ч. от недвижимите имоти/, поради което компетентен да се произнесе по тях като първа инстанция е РС-Варна.За да повдигне спор за подсъдност, РС-Варна е приел, че предявените облигационни искове са с цени от по 36 080, 80лв., обуславящи компетентност на ОС-Варна.
В исковата си молба и депозираните уточняващите такива към нея ищецът П.В.М.. е изложил, че с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№61/27.02.2009г., е закупил находящия се в гр.Варна, район „Приморски“, м.“Телевизионна кула“, ПИ с идентификатор ***, ведно с 1 изградената в него жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 22 кв.м.В договора като купувач била посочена и С.Ж.Г., с която към този момент ищецът съжителствал на съпружески начала, но тя знаела, че това е само фиктивно, защото имотът бил закупен единствено със средства на ищеца, а и в този смисъл били договорките им, когато се разделили през 2010г.Така чрез посочения договор за покупко-продажба придобил собственост върху целия поземлен имот и сградата в него, евентуално, ако бъде прието, че чрез договора е придобил само ½ ид.ч. от тях, то твърди, че е придобил останалата ½ ид.ч. чрез давностно владение, осъществявано в периода от 27.02.2009г. до 10.10.2022г.През 2010г. ищецът построил в поземления имот, отново с лични средства, жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 103 кв.м. и станал неин собственик, като собственик на земята, евентуално е придобил ½ ид.ч. чрез давностно владение, осъществявано в периода от изграждането й до 10.10.2022г.На проведена публична продан за негов дълг с постановление за възлагане от 31.05.2022г. били възложени на М. И. М. ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, ведно с ½ ид.ч. от изградената в него жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 22 кв.м.Въпреки, че не целият поземлен имот е бил възложен, както и въпреки, че жилищната сграда с идентификатор *** с площ от 103 кв.м. не е била предмет на постановлението за възлагане, ищецът с протокол за въвод от 10.10.2022г. е бил отстранен от целия поземлен имот и от тази жилищна сграда.През м.12.2022г. узнал, че с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№151/11.11.2022г., С.Ж.Г. продала на М. И. М. и съпругата му Х.Г.М..а ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, ведно с ½ ид.ч. от изградената в него жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 22 кв.м.Към посочената дата Гадева не е била собственик на посочените обекти, поради което и М.и не са придобили собственост върху тази ½ ид.ч. от тях.С к.н.а.
№13/11.07.2023г. М. И. М. и Х.Г.М..а са признати за собственици на целия ПИ с идентификатор ***, ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 103 кв.м., въпреки, че са собственици само на ½ ид.ч. от ПИ и въпреки, че не притежават право на собственост върху жилищна сграда с идентификатор ***, вкл. същата не е предмет на цитираното постановление за възлагане, нито на посочения н.а.№151/22г.С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№108/27.11.2023г. М. И. М. и Х.Г.М..а са продали на Д. Н. Н. ПИ с идентификатор ***, ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 103 кв.м., а с договор за покупкопродажба, обективиран в н.а.№8/18.12.2023г. Д. Н. Н. е продала ПИ с идентификатор ***, ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 103 кв.м., на А. М. М..Доколкото М.и не са били собственици на останалата ½ ид.ч. от ПИ, нито на каквато и да било част от сградата с идентификатор ***, то и не са прехвърлили собственост върху тях на Н., а съответно тя не е прехвърлила 2 собственост на М., поради което претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците С.Ж.Г., М. И. М., Х.Г.М..а и Д. Н. Н., че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, ведно с цялата изградена в него жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 103 кв.м. на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, а по отношение на А. М. М. да бъде прието, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, ведно с цялата изградена в него жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 103 кв.м. и същият да бъде осъден да му предаде владението върху тях на осн. чл.108 от ЗС.Твърди се, че договорите, обективирани в горецитираните н.а.№108/27.11.2023г. и н.а.
№8/18.12.2023г., са нищожни поради липса на предмет, неравностойни престации, привидност, противоречие с добрите нрави по изложени в уточняващите молби съображения и се претендира да бъдат прогласени за нищожни, претендира се да бъде прогласен за нищожен и к.н.а.№13/23г.
Данъчната оценка на ПИ с идентификатор *** е в размер на 12 139, 20лв., а на изградената в него жилищна сграда с идентификатор *** на 23 941, 60лв.Съответно цената на предявените вещни искове възлиза на 30 011, 20лв. и в общата хипотеза при цена, ненадвишаваща 50 000 лв., биха били подсъдни на РС.Предявени са обаче в условията на обективно кумулативно съединяване с тях и облигационни искове, по които според уточняващите молби на ищеца се претендира прогласяване нищожността на целите сделки, всяка от които има за предмет ПИ с идентификатор ***, ведно с изградената в него сграда с идентификатор ***.Ищецът не е уточнил в достатъчна степен обстоятелствената част по тези искове, вкл. правен интерес, вкл. такъв и досежно другата ½ ид.ч. от ПИ, за която не оспорва, че е била придобита от М.и с посоченото постановление за възлагане, а впоследствие прехвърлена на останалите ответници, но при така заявените на този етап твърдения и формулирани петитуми, цената на облигационните искове досежно двете сделки надхвърля за всяка 25 000лв., предвид което и на осн. чл.104, т.4, вр. т.6 от ГПК родово компетентен да се произнесе като първа инстанция по всички искове е ОС - Варна, на когото делото следва да бъде изпратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Родово компетентен да се произнесе като първа инстанция по исковете, предявените от П.В.М.. против С.Ж.Г., М. И. М., Х.Г.М..а, Д. Н. Н. и А. М. М. с искова молба вх.№1400/17.01.2025г., по която първоначално е образувано гр.д.№92/25г. по описа на ОС-Варна, е ОС-Варна, на когото делото да бъде изпратено.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4