Решение № 235 от 02.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Бургас, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20252100502014 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.527, ал.3, вр. чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. Ц. Х. от гр.********, ж.к.“******“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, попадена чрез пълномощник адв.Невена Чайпек, срещу Постановление за налагане на глоба изх.№ 17865/30.10.2025 г. по изпълнително дело № 681/2025 г. по описа на ДСИ при БРС, с което на основание чл.527, ал.3 ГПК на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 400 лв., за това, че не е изпълнила съдебното решение по гр.д.№ 4860/2020 г. по описа на БРС относно определения от съда режим на лични контакти на бащата П. И. Б. с детето Р. П. Б., като е възпрепятствала режима на лични отношения на бащата с детето три поредни пъти на дати 20.09.2025 г., 04.10.2025 г. и 18.10.2025 г.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление, тъй като жалбоподателката не е нарушавала съдебното решение и не е възпрепятствала умишлено неговото изпълнение, като се излагат подробни съображения в този смисъл и за отношенията между бащата и детето. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наложената й глоба. В жалбата са направени доказателствени искания.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателят П. И. Б. е депозирал писмено възражение, с което жалбата се счита за неоснователна, а обжалваното постановление 1 за налагане на глоба за законосъобразно, за което са изложени съображения.

На основание чл.436, ал.3, изр.второ ГПК са представени от ДСИ при БРС мотиви във връзка с обжалваното действие и копие от изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по изпълнителното дело, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадената от легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, като е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 681/2025 г. по описа на ДСИ при РС-Бургас против Л.

Ц. Х. е образувано по молба на П. И. Б. от 28.08.2025 г. въз основа на изпълнителен лист № 614/23.06.2022 г., издаден по гр.д.№ 4860/2020 г. по описа на БРС, с който съдът е определил режим на лични контакти между бащата П. И. Б. и малолетното му дете Р. П. Б., родена на **.**.**** г., посочен в акта.

До длъжницата Л. Х. е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена й на 02.09.2025 г., лично, с която на основание чл.528, ал.1 ГПК същата е била поканена да изпълни доброволно задължението си за предаване на детето, като е уведомена и за задължението й по чл.528, ал.2 ГПК в тридневен срок от връчване на поканата да съобщи писмено на съдебния изпълнител готова ли е да предаде детето, какви пречки за своевременно изпълнение съществуват, в кое място и време е готова да предаде детето, като е предупредена, че при неизпълнение ще й бъде наложена глоба по чл.527, ал.3 ГПК в размер до 400 лв. и при нужда ще бъде постановено принудителното й довеждане. В даденият й срок длъжницата е депозирала становище от 05.09.2025 г., в което е изложила подробни съображения за отношенията между страните и между бащата и детето, както и за нежеланието на детето да се среща с баща си. В становището липсва изразена готовност от длъжницата да предаде детето, като е посочено, че детето не желае да се вижда с баща си.

По повод изявление на взискателя пред съдебния изпълнител, че не е виждал дъщеря си от началото на годината и майката отказва да му предаде детето с мотива, че то не иска да се вижда с него, с Протокол от 11.09.2025 г. ДСИ е насрочил на 19.09.2025 г. среща между родителите, в присъствието на детето и на социален работник от ДСП-Бургас, с цел отстраняване на пречките във връзка с осъществяване режима лични контакти между бащата и детето, като на основание чл.528, ал.4 ГПК е изпратил до ДСП-Бургас писмо за съдействие за отстраняване на тези пречки. За проведената среща е съставен Протокол от 19.09.2025 г. на ДСИ, с който е констатирано, че между страните липсва нормална комуникация и детето не иска да се вижда с баща си, като длъжницата е предупредена, че следва да спазва и да не възпрепятства установения от съда режим на лични контакти и за целта следва да 2 подготви детето. В протокола е отразено също, че майката е заявила, че не е съгласна да се осъществи режима на лични контакти на дата 20.09.2025 г. между бащата и детето, дори и в нейно присъствие, тъй като се страхува от него.

На 13.10.2025 г. е постъпило заявление от взискателя Б., с което е поискано от ДСИ на основание чл.528 ГПК да пристъпи към принудително изпълнение на предаване на детето Р., съгласно влязлото в сила съдебно решение, тъй като въпреки многократните опити за доброволно осъществяване на режима, длъжницата отказва да предава детето и възпрепятства изпълнението на съдебното решение. В тази връзка, ДСИ е уведомил длъжницата да се яви в канцеларията му, където същата е била предупредена, че следва да спазва съдебното решение, като не създава пречки и не възпрепятства режима на лични контакти между бащата и детето, за което е съставен Протокол от 24.10.2025 г.

На 30.10.2025 г. по изпълнителното дело е постъпило заявление от взискателя Б., с което се уведомява ДСИ, че въпреки наличието на съдебно решение, съгласно което има право да вижда детето Р. при определен режим, това не се изпълнява, поради действията на майката, като се посочват три дати от определения режим на лични контакти – 20.09.2025 г., 04.10.2025 г. и 18.10.2025 г., на които взискателят е отишъл до адреса на длъжницата за среща с детето, но никой не отворил вратата на апартамента и срещите не били проведени, поради което и предвид трикратното неизпълнение по изпълнителното дело, е поискано от ДСИ да наложи съответните санкции на длъжницата.

По заявлението на взискателя и във връзка с неосъществения режим на лични отношения на посочените по-горе дати, с Постановление изх.№ 17865/30.10.2025 г.

ДСИ при БРС е наложил на длъжницата Л. Х. глоба в размер на 400 лв. на основание чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 ГПК, за това, че не е изпълнила съдебното решение по гр.д.№ 4860/2020 г. по описа на БРС относно определения от съда режим на лични контакти на бащата П. И. Б. с детето Р. П. Б., като е възпрепятствала режима на лични отношения на бащата с детето три поредни пъти на дати 20.09.2025 г., 04.10.2025 г. и 18.10.2025 г. Това постановление е връчено на длъжницата на 06.11.2025 г. и същото е предмет на обжалване с настоящата жалба, депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

При горната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С обжалваното постановление е наложена глоба на длъжницата на основание чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 ГПК за това, че не спазва определения със съдебно решение режим на лични контакти между детето Рая и нейния баща, като не изпълнява задължението си за предаване на детето.

Съгласно разпоредбата на чл.528, ал.1 ГПК, когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, съдебният изпълнител следва да покани длъжника да изпълни доброволно в определено място и време, а в чл.528, ал.2 ГПК е разписано 3 задължението на длъжника в тридневен срок от връчването на поканата да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време, какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват, в кое място и време е готов да предаде детето, като неизпълнението на това задължение е уредено в чл.528, ал.3 ГПК – съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл.527, ал.3 ГПК и при необходимост постановява принудителното му довеждане.

Съгласно чл.528, ал.5 ГПК, ако длъжникът не изпълнява доброволно задължението за периодично предаване на детето, съдебният изпълнител може да му наложи глоба по чл.527, ал.3 ГПК (до 400 лв.) за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя. За законосъобразността на принудителните действия по чл.528, ал.5 ГПК е необходимо същите да бъдат предхождани от по-горе посочените подготвителни действия по изпълнителното дело, които целят да обезпечат най-пълноценно и щадящо предаването на дете, с оглед особената му закрила. Подготвителните действия са еднократни и от момента на надлежното им провеждане и приключване, за длъжника възниква задължението да изпълнява своевременно и точно периодичните си задължения по предоставяне на детето на правоимащия, като при неизпълнение съдебният изпълнител разполага с правата по чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 ГПК да наложи глоба, чиято цел е превенция и мотивиране на длъжника за пълно и за точно изпълнение задължението за предаване на дете.

В случая, разписаните в чл.528 ГПК действия са спазени от ДСИ при БРС.

Твърдението на взискателя, че не е осъществил определения от съда режим на лични отношения между него и детето Р. на датите 20.09.2025 г., 04.10.2025 г. и 18.10.2025 г., не се оспорва и се потвърждава от длъжника в подаденото от нея становище, както и в подадената пред настоящия съд жалба. Ето защо, съдът приема за установено, че на посочените дати, в които бащата е имал право на личен контакт с детето си Р., длъжницата не е изпълнила задължението си за предаване на детето. С бездействието си, майката, която упражнява родителските права, е осъществила фактическия състав на чл.528, ал.5 ГПК, поради което законосъобразно й е наложена глоба за неизпълнение на задължението за предаване на детето на процесните дати.

От данните по делото е видно, че между страните са водени множество дела, а отношенията помежду им са изключително обтегнати, което неминуемо е рефлектирало върху детето. В тази връзка, не може да се приеме за основателно обяснението на майката, че детето не желае да се вижда с баща си, с което тя обосновава неизпълнението на задължението си да го предаде на бащата. В случая се касае за малолетно дете – на 8 години, което не може да формира решаващо мнение по въпроси, касаещи неговото правилно развитие и отглеждане. Родителят, на когото е предоставено упражняване на родителските права, има задължението да подготви детето, да го мотивира и да обезпечи предаването му на другия родител за 4 осъществяване на определения от съда режим на лични отношения, като същевременно носи и отговорността при неизпълнение. Нежеланието на детето да се вижда с баща си е ирелевантно от гледна точка на чл.125 СК и не може да бъде повод да не се изпълнява влязлото в сила съдебно решение, като родителят, при когото детето живее, е длъжен да възпитава и мотивира детето в уважение към родителите и да го убеди за значимостта на присъствието и на двамата родители. Волята на детето не е основание родителят да не изпълнява задължението си, а напротив – това е сигнал, че родителят следва да положи усилия да мотивира детето. В този смисъл, с оглед отношенията между родителите и данните по делото, съдът намира, че нежеланието на детето е резултат от последователното поведение на майката и противоречи на декларираната от нея готовност за предаването му на бащата, което е достатъчно, за да се приеме, че тя осъществява възпрепятстващо или осуетяващо изпълнението поведение и именно нейните действия/бездействия са причина за отказите на детето да контактува с баща си. Прави впечатление и безкритичното отношение на майката, която не намира вина в себе си за създаденото положение, а с нежеланието на детето да се среща с баща си прикрива собствените си стремежи да го отдалечи от другия родител.

Съдът не намира за необходимо да коментира усложнените отношения между страните, които са от естество да бъдат разгледани от съда по исков ред, но не са релевантни към преценката по чл.528, ал.5 ГПК, която се дължи от съда в настоящото производство. В тази връзка, твърденията на жалбоподателката за опасно поведението на бащата, поставящо в риск интересите на детето, може да бъде основание за изменение на режима на лични отношения по съответния процесуален ред, но не може да бъде основание за неизпълнение на режима, определен с влязло в сила съдебно решение. Поради това и направените в жалбата доказателствени искания са неотносими към предмета на настоящия спор и не са уважени от съда.