Решение № 36 от 28.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12/2026
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 28.01.2026
- В сила
- 28.01.2026
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 ал.2 т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. С.З., 28.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20265500500012 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т. 6 от ГПК.
Постъпила е жалба от Д. П. С. против отказа за прекратяване на изп.д.
№ 666/2022г. по описа на ЧСИ – М.Д. с рег. № ** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- С.З., постановен на 10.11.2025г., инкорпориран в Постановление от същата дата, поради липса на условията на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Жалбоподателят счита този отказ за неправилен и незаконосъобразен.
Излага съображения, че Постановление е незаконосъобразно, тъй като не е спазена изисканата от закона форма. Не е мотивирано и не става ясно по какви причини се отказва прекратяване на производството, след като Взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Предвид това, моли съда да уважи подадена от него Жалба за прекратяване на изпълнителното производство на изп. д. № 666 / 2022г. по описа на ЧСИ М.Д. с район на действие ОС С.З. и постанови прекратяване на изп. производство, да постанови връщане на събраните такси и разноски, като прекомерно високи, поради не събиране на вземането от съдебният изпълнител, като да му присъди направените разноски по настоящото дело.
Взискателите ОД на МВР и ТД НАП П. не са депозирали становище по жалбата.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК са приложени мотиви на ЧСИ – М.Д. по 1 обжалваното действие.
Старозагорският окръжен съд, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното постановление, намери за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна-длъжника в изпълнителното производство, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна.
Изпълнително дело 2022**0400666 е образувано на 16.08.2022 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден от PC - гр. С.З. по наказателно дело от общ характер № 1938/2021 г. по описа на съда, по искане на ОД на МВР - гр.
С.З., ЕИК: ******, срещу Д. П. С., ЕГН ********** за събиране на присъдена парична сума. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 12.10.2022г. На 04.1 1.2025г. е постъпила молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ТПК. С постановление от 10.11.2025 г. е отказано прекратяване на изпълнителното производство.
Видно от материалите по приложеното изпълнително дело производството по делото е образувано на 16.08.2022г. На 30.08.2022г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „П.И.Б.“ АД със запорно съобщение с изх. № 12074. На 30.07.2024 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „И.“ АД със запорно съобщение с изх. № 13217.
С оглед на гореизложеното Окръжният съд намира, че постановеният отказ от ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е правилен и законосъобразен.
Въпросът за приложението на института за перемпцията и по точно кои действия по изпълнението прекъсват перемционния срок е подробно и детайлно развит в Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС на РБ по тълк.д.№ 2/201 Зг. на ОСГТК и по-точно в т. 10, при прилагане по аналогия тълкуването на ВКС относно действия прекъсващи давността, към тези прекъсващи перемционния срок. Както ВКС посочва и в друго свое решение постановено по реда на чл.290 ГПК „Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността.”/ гр.д. № 1747 по описа за 2020 година, ВКС/ Според постановките, залегнали в Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС на РБ по тълк.д.№ 2/201 Зг. на ОСГТК при изпълнителния процес за разлика от исковия процес, давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Съгласно същото Тълкувателно решение давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя.
Относно наличието на основания за прекратяване на производството в 2 хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - посоченото основание не е налице, видно от хода на производството и предприетите по делото изпълнителни действия - в нито един момент в хода на делото няма изтекъл двугодишен срок между отделните изпълнителни действия. Перемпцията настъпва с изтичането на двугодишен срок, през които не са извършвани законосъобразни изпълнителни действия, а с постановлението за прекратяване на делото се установява настъпилия по право прекратителен ефект. В този случай на прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В конкретната обстановка не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8, производството не е прекратено по право и затова е постановен атакувания отказ за прекратяване на основание чл. 433, ал.1,т.8 ГПК.
В подадената жалба, длъжникът навежда и довод, че постановлението за отказ за прекратяване на изпълнителното производство е незаконосъобразно, поради липса на мотиви. Този довод е неоснователен. Съгласно действащата правна уредба, съдебният изпълнител не е длъжен да мотивира постановленията си. Разпоредбата на 434 ГПК посочва актовете, с които СИ се произнася в производството. Няма изискване за мотивиране на същите.
Мотиви се излагат при обжалване на действията на СИ пред компетентния ОС.
Длъжникът твърди още, че е погасил задължението си към взискателя ОД на МВР - гр. С.З., както и към присъединения по право взискател Национална агенция за приходите и на това основание оспорва дължимите от него такси по ТТРЗЧСИ като недължими. По представеното платежно е видно че плащането към първоначалния взискател - ОД на МВР - гр. С.З. е извършено на 03.02.2025г. - почти 3 години след образуването на изпълнителното производство. Плащането не е потвърдено от взискателя. По делото не е представено доказателство, да има извършено плащане преди образуване на производството. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК и трайната съдебна практика, плащане, извършено след започване на изпълнителното производство, не освобождава длъжника от разноските по изпълнението - тези разноски остават в тежест на длъжника. Относно извършеното от длъжника погасяване на задължението към присъединения по право взискател Национална агенция за приходите - плащането, извършено след образуване на изпълнителното производство и насочено към присъединен взискател, а не на първоначалния такъв, още по-малко обуславя освобождаване от таксите и разноските по изпълнението. При колективния характер на изпълнението наличието на присъединени взискатели изключва възможността дължимостта на разноските, възникнали по реда на чл. 79 от ГПК и ТТРЗЧСИ.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая няма период от две години след образуването на изпълнителното производство, който да обосновава прекратяването му по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като е било искано извършването на изпълнителни действия от взискател, предприемане 3 на изпълнителни действия от частния съдебен изпълнител.
Ето защо съдът намира, че ЧСИ М.Д. правилно е отказал прекратяване на изпълнителното производство, констатирайки липса на настъпила и твърдяна от жалбоподателя перемпция по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С оглед на това следва жалбата да бъде оставена без уважение.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Д. П. С. против отказа за прекратяване на изп.д.№ 666/2022г. по описа на ЧСИ – М.Д. с рег. № ** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр.С.З., постановен на 10.11.2025г., инкорпориран в Постановление от същата дата, поради липса на условията на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4