Определение № 4362 от 29.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4362 гр. София, 29.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002103765 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби на Н. В. Я.: касационна жалба вх. № 33722/16.12.2022 г. срещу решение № 1411 от 15.11.2022 г. по в. гр. д. № 1155/2022 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗС, и по касационна жалба вх. № 18196 от 20.05.2025 г. срещу решение № 540 от 08.05.2025 г. по в. гр. 1914/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по повод въззивна жалба срещу решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение по чл.59, ал.1 ЗС.

С основното решение № 1411 от 15.11.2022 г. по в. гр. д. № 1155/2022 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 3419 от 22.08.2019 г. по гр. д. № 6461/2018 г. на Пловдивски районен съд, поправено с решение № 2907 от 11.08.2020 г., с което е признато за установено по иска по чл.59, ал.1 ЗС, предявен от Г. Й. Ш., че правото на ползване на Н. В.

Я. върху дворно място, съставляващо УПИ [№], кв.5 по плана на [населено място], [община], учредено с нот. акт № 129/18.12.1997 г., не съществува, тъй като е погасено поради неупражняването му в период от 5 години.

С решение № 540 от 08.05.2025 г. по в. гр. 1914/2024 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 260032 от 14.05.2024 г. по гр. д. № 6461/2018 г. на Пловдивския районен съд, с което в производство по чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение на районния съд по същото дело, като в диспозитива, наред с погасяване правото на ползване на Н. В. Я. върху дворно място, съставляващо УПИ [№],[№], кв.5 по плана на [населено място], [община], е признато за установено, че е погасено и правото на ползване и върху построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда.

1

За да се произнесе, съставът на ВКС приема следното:

По касационна жалба вх. № 33722/16.12.2022 г.:

В основното производство – гр. д. № 1155/2022 г. на Пловдивския окръжен съд, е прието, че с постановление за възлагане от 03.08.2009 г. на ЧСИ А. А. на ищеца Г. Ш. е възложена 1/2 идеална част от процесното дворно място от 469 кв. м., съставляващо парцел ХVІ-171, 172 в кв. V по плана на [населено място], [община], област П., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда. Върху недвижимия имот е било запазено пожизнено право на ползване, заедно и поотделно, за И. А. Я. и Н. В. Я.. С постановление за възлагане от 18.11.2011 г. на ЧСИ А. А. на ищеца Г. Ш. е възложена и останалата 1/2 идеална част от правото на собственост върху този недвижим имот. Обстоятелството, че правото на ползване върху имота е запазено от дарителите И. А. Я. и Н. В. Я. пожизнено, е установено по делото и въз основа на представения нотариален акт за дарение на недвижим имот от 18.12.1997 г. Ползвателят И. А. Я. е починал на 25.03.2018 г., преди образуването на настоящото дело.

Прието е, че спорът се концентрира върху това дали ответницата и нейният съпруг преди смъртта му са упражнявали запазеното от тях право на ползване върху имота.

Съдът е обсъдил решение № 4919/18.12.2014 г. по гр. дело № 13250/2013 г., с което са отхвърлени предявените от И. А. Я. и Н. В. Я. против Г. Й. Ш. искове по чл.108, вр. чл.56 за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху същия недвижим имот, който е предмет и на настоящото дело, както и иска за осъждането на ответника да преустанови действията, с които пречи на ищците да упражняват правото си на ползване върху имота в пълен обем. Извършена е констатация, че в диспозитива на решението липсва произнасяне по въпроса погасено ли е или не правото на ползване на ответницата върху имота. Затова и доколкото мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, а такава има само диспозитивът на решението / т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/ е прието за неоснователно възражението на ответницата за недопустимост на предявения иск по чл.59, ал.1 ЗС и на постановеното първоинстанционно решение по него.

Прието е, че вещното право на ползване върху имота не се е упражнявало от ответницата поне от 2012 г. и до сега. Към деня на предявяване на иска – 24.04.2018 г. петгодишният срок по чл.59, ал.3 ЗС е изтекъл и правото на ползване е погасено по давност.

Прието е, че според техническата експертиза процесният имот представлява дворно място с ограда от стара телена мрежа и стара метална входна врата откъм уличната регулация.

Частично липсва ограда по останалите вътрешни граници. Дворното място е обрасло с бурени и треви, като видимо към деня на огледа от вещото лице не се ползва. В имота има построена двуетажна масивна жилищна постройка с изба и таван с предназначение за сезонно ползване /вилна сграда/. Сградата е незавършена, без фасадни мазилки и покривни покрития. Сградата може да се ползва според атмосферните условия за вилни нужди, като използваеми са само помещенията на първия етаж. В същата са изпълнени електрическа инсталация, водопровод и канализация. В стаите на първото и второто ниво е налице старо обзавеждане. В помещенията на тавана, в избата и складовото помещение има строителни 2 материали и отпадъци. Сградата не е завършена от техническа гледна точка, констатирано е наличие на строителни недостатъци и дефекти, нуждаещи се от ремонт - има счупени стъкла на прозорци, ръжда по метални части на врати и капаци, прогнили и проядени по места дървени прозорци и врати, липсващи частично ключове и контакти, пукнатини по циментова замазка на покрив и други.

От показанията на свидетеля Й. С., без родство със страните, е установено, че същият притежава къща в [населено място], на разстояние от около 150 м. от къщата на ищеца. През 2010 г. – 2011 г. ищецът му се похвалил, че е купил имота. Когато посещава селото – веднъж месечно през зимата и веднъж на два месеца през лятото, той преминава покрай имота и има непосредствени впечатления за състоянието му. Свидетелят сочи, че никога не е виждал хора в имота. Имотът се руши, от покрива надолу слиза влага, дограмата е изцяло прогнила. В двора има саморасляци – дървета и храсти. Последно е посещавал имота в края на месец февруари на 2019 г. В същата насока са и показанията на разпитания пред РС свидетел Б. П., също без родство със страните, който познава ищеца от 2011-2012 г., когато е бил ангажиран от него да изготви оферта за ремонт на сградата. Свидетелят сочи, че къщата е недовършена, отвън е на тухла, с дървена дограма. Имала няколко счупени прозореца, имала покрив само от бетон. Няма хидроизолация, подовете са на плоча, а стените – на тухла. Не е забелязал да има помещения за баня и тоалетна. Не е видял стаи, които да дават признак, че са обитаеми, не е виждал хора в къщата. Дворът бил обрасъл със саморасли храсти, не бил поддържан, в една част липсвала ограда. Нямало електричество в сградата. Минал през [населено място] отново през 2015 г. - 2016 г., когато правил ремонт на друга сграда, а в последствие отново минал през 2018 г., тъй като е извършвал ремонти на друга къща в селото. Последните му впечатления от имота са от м. април на 2019 г.

Р. свидетелка Р. С., без родство със страните, сочи, че познава ответницата и дъщеря й от 1997 г. С дъщерята на ответницата – Е., станали много близки. Посетила процесния имот през 2000 г., когато двете присъствали там заедно с родителите на Е.. Я. гледали в двора зеленчуци, имали много овошки. Посещавала имота и след това, но само през топлите месеци, не знае дали през зимата вилата е поддържана. След 2004 г. два-три пъти в годината се е качвала лично до къщата на Я., тъй като имала автомобил и им помагала за багажа.

Сочи, че стаите на втория етаж се ползвали за спане. Вилата била обзаведена, имало дрехи и завивки. Преди две години Е. я помолила да качат една тоалетна чиния и моноблок /2017 г./, като ходили на няколко пъти с допълнителен багаж. Сочи, че в двора Я. садяли картофи, имало и череши. Свидетелят К. Н. С., баща на внучката на Я., сочи, че имотът бил ползван от семейството до към 2016 г. - 2017 г. Свидетелят сочи, че имотът е ползван пролетно, лятно и есенно време. Имотът бил годен за обитаване, обзаведен с всичко необходимо и водоснабден. Дворното място също се ползвало, в него Я. садяли картофи, фасул, овошки.

Свидетелят участвал в ремонти на имота през 2009 г. - 2010 г., а последно го е посещавал през 2015 г. - 2016 г., като със сигурност е виждал ответницата и покойния й съпруг в имота преди тези години.

Въз основа на тези доказателства въззивният съд е приел за установено, че след второто постановление за възлагане ответницата, а преди това и съпругът й, са преустановили 3 ползването на имота, последица от което е неговото разрушаване във времето и запустяването на дворното място. Съдът е приел, че не може да се направи обратен извод въз основа на изисканата при настоящото разглеждане на делото прокурорска преписка, която е приключила с постановление за прекратяване на наказателното производство, образувана по жалба на ответницата и покойния й съпруг от 15.09.2015 г., в която се съдържат техни твърдения, че при посещение на имота на 23.08.2015 г. за поливане на насажденията видели, че в двора има отсечени плодни дръвчета и отворени врати по стаите във вилата. Твърденията в жалбата касаят изгодни за ответницата факти, поради което самата жалба не е доказателство фактите да са се случили по описания в нея начин.

Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите Й. С. и Б. П., които са в унисон със заключението на вещото лице С. Ж.. И двамата свидетели са минавали покрай процесния имот редовно в годините, като имат преки и непосредствени впечатления от състоянието му и са категорични, че в него не са виждали хора и че същият от 2011 г. – 2012 г. е необитаем и неизползваем. Показанията на свидетелите на ответната страна Р. С. и К. С. не са кредитирани, тъй като от тях не става ясно до кой момент Я. са продължили да обработват дворното място и да пребивават в сградата, макар и за кратки престои. Обстоятелството, че през 2017 г. в имота е закарана тоалетна чиния, не е достатъчно да се приеме, че имотът е ползван съобразно предназначението му, а по-скоро се касае до инцидентно действие.

Прието е, че петгодишният срок по чл. 59, ал. 3 от ЗС е давностен. Предвид отхвърлянето на исковете на Я. по образуваното гр. д. № 13250/2013 г. на ПРС за защита на правото им на ползване, съдът е приел, че на основание чл. 116, б. “б”, предл. 2 от ЗЗД давността не се счита прекъсната. Давността не е прекъсната и с подаване на жалбата, по която е образувана прокурорска преписка № 7839/2015 г. по описа на РП - [населено място].

В касационната жалба се поддържа, че съдът неправилно не е зачел мотивите на влязлото в сила решение по гр. д. № 13250/2013 г. на Пловдивския районен съд, в които е прието, че правото на ползване на И. и Н. Я. не е погасено по давност. Спорът за правото на ползване бил преюдициален спрямо основния спор по чл.108 ЗС и затова съдът е трябвало да приложи приетото в ТР № 87 от 02.09.1054 г. на СКГК на ВС, според което със сила на пресъдено нещо се ползват и мотивите на съда по преюдициално за спора правоотношение.

Неприемливо било с решението по първото дело съдът да приеме, че към 2014 г. правото на ползване не е погасено по давност, а по второто – че то се е погасило поради неупражняването му от 2012 г. Сочи се аргумент и от т.2 на ТР № 3 от 22.04.2019 г. по гр. д.

№ 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС относно силата на пресъдено нещо на решението по уважен частичен иск.

Съдът неправилно преценил и свидетелските показания. Били кредитирани само показанията на свидетелите на ищеца, въпреки вътрешните им противоречия и несъответствието им с останалия доказателствен материал. Не били обсъдени данните за ползване на ел.енергия и заплащането й за периода 01.2006 – 09.2014 г., както и данните за оставени лични вещи в имота. Обстоятелството, че жалбоподателката не се е дезинтересирала от имота, се подкрепяло и от подадения сигнал до РП-П. през 2015 г. за отсечени плодни дървета.