Решение № 24 от 17.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария П. Петрова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20245000500515 по описа за 2024 година

Производството е образувано по Въззивна жалба вх.№6421/02.07.2024 г., подадена от З О К чрез З О к Б К, чрез процесуален представител адвокат Д. С., в качеството му на трето лице – помагач на ответника, и ответник по предявен обратен иск, против решение № 228/03.06.2024 г., постановено по гр.д. № 178/2023 г. по описа на Хасковския окръжен съд – VІ състав, в цялата му осъдителна част. Релевирани са оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му. Съдът не е обсъдил доводите за недопустимост на обратния иск на основание чл.220 от Закона за дружествата на Р К във вр. С чл.274, §2, б.“д“ от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2009 г. – ответникът по обратния иск З О - К е обявен в несъстоятелност с решение от 30.07.2019 г., поради което срещу него не може да бъде предявен иск или да бъде започнато производство, освен с разрешение на съда по несъстоятелността и при условия, които този съд определи. Недопустимо е и предявяването на осъдителен иск срещу дружеството, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, в какъвто смисъл са и чл.637, ал.4 от КЗ и чл.694, ал.2 от КЗ. Не е обсъдено и релевираното възражение с отговора на обратния иск, за наличие на основание за предявяване от З О“АД срещу водача на застрахованото МПС – ответника по главния иск Н.

Д. Т., на регресна претенция на по чл.500, ал.1, т.1 и т.3 от КЗ, което обуславя извод, че от обсега на покритието на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са изключени водачите, които виновно са причинили щети при управление 1 на МПС, и са се отклонили от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

Ето защо, при заплащане на обезщетение на увреденото лице, ответникът няма да има правото да претендира от застрахователя да му възстанови заплатената сума. Релевират се и оплаквания за прекомерно завишен размер на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в нарушение на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД.

Поддържа се, че претенцията за обезщетение за имуществени вреди е изцяло неоснователна и недоказана – не се установява разходите да са действително направени от ищеца, както и да са били необходими, и да се намират в причинна връзка с произшествието. Настоява първоинстанционното решение да се отмени изцяло, като разноските по него да бъдат възложени на насрещната страна. Поддържа се евентуално възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, в случай че надхвърлят размерите на Наредбата за заплащането на правната помощ, и в този случай настоява разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат редуцирани до тези размери.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана и надлежно представлявана страна, с правен интерес в обжалваната част, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на третото лице – помагач на ответника, и ответник по предявения обратен иск, е връчен на насрещните страни – ищеца И. Н. Ю. и ответника Н. Д.

Т. /ищец по предявения обратен иск срещу третото лице – помагач З О - К/.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№8323/02.09.2024 г., подаден от ищеца И. Н. Ю., чрез адвокат М. Т., с кото се поддържа неоснователност на въззивната жалба в частта, с която се оспорва размерът на присъденото в негова полза обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв., и в частта срещу постановеното решение за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от 1 840 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.03.2020 г. до окончателното им изплащане.

Счита, че изводите на първостепенния съд са правилни, изведени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения по съществото на спора, като предлага собствен анализ на събраните доказателства. Настоява за оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендира присъждане на възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 2 от ЗА на процесуалния си представител за оказана безплатно правна помощ за въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и Отговор вх.№8450/11.09.2024 г., подаден от ответника Н. Д. Т. /ищец по предявения обратен иск/, чрез адвокат Г. Г.. Поддържа се становище за частична неоснователност на въззивната жалба – в частта, в която се обжалва решението, постановено по предявения обратен иск. Поддържа, че са налице всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя на основание обратния иск. В частта, с която се обжалва решението досежно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, поддържа основателност на оплакването за несправедливо завишен размер на обезщетението. Настоява за уважаване на жалбата по 2 отношение на искането за намаляване на размера на присъденото обезщетение, и отхвърлянето й в основната й част. Претендира направените във въззивното производство разноски.

Предявената акцесорна претенция за присъждане на лихва върху присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди и за претърпени имуществени вреди, е била отхвърлена за част от претендирания период – от 06.05.2018 г. до 21.03.2020 г., като неоснователна. В тази част постановеното първоинстанционно решение не е обжалвано, и е влязло в сила, поради което е извън обхвата на въззиваната проверка.

С въззивната жалба и отговорите не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

По допустимостта на обжалваното решение, съдът намира следното:

Решението в частта му по предявения главен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, е предявено от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо.

В частта по предявения обратен иск, съдът намира, че същият е предявен своевременно, но при наличие на процесуална пречка за предявяването и разглеждането на обратния иск, поради следните съображения:

С решение от 12.11.2020 г. по дело С-427/2019 Съдът на ЕС се е произнесъл, че решението за откриване на производство по ликвидация на застрахователно предприятие се регламентира от приложимото право в държавата членка по производството на основание чл.274 от Директива 2009/138/ЕО. Разяснил е, че „производство по ликвидация“, съгласно чл.268, §1, б.“г“ от Директива 2009/138/ЕО, означава колективно производство за реализиране на активите на застрахователното предприятие и разпределение на получените средства между кредиторите, акционерите или съдружниците според случая, което предполага задължителна намеса на компетентните органи, а именно в съответствие с чл.268, §1, б.“а“ от Директивата – на административните или съдебните органи на държавите-членки с компетентност по отношение на мерките по оздравяването или процедурите по ликвидация. Посочил е, че когато едно решение, взето в държавата по произход, трябва да се квалифицира като „решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие“ по смисъла на дял IV от Директивата, и законодателството на тази държава членка предвижда, че това решение предполага спиране на всички съдебни производства, образувани по отношение на застрахователното предприятие, по тази причина трябва да бъдат спрени и висящите в други държави членки съдебни производства. Решението за откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност в държавата членка по произход се признава без никакви формалности в целия Европейски Съюз, и има същото действие от момента, в който поражда действието си в държавата членка, където е открито производството.

3

Взаимното признаване на решението се разпростира и по отношение на последиците върху исковете, заведени от индивидуалните кредитори срещу застрахователното предприятие /с изключение на посочените в чл.292 от Директивата/, които също следва да бъдат спрени. В т.13 от мотивите на решението на СЕС от 12.11.2020 г. по дело С-427/2019 е констатирано, че съгласно чл.220 от Закона за дружествата на Р К, когато е постановено решение за откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност, не може да бъде предявен иск или да бъде започнато производство или последното да бъде продължено, освен с разрешение на компетентния съд, като в такъв случай се прилагат определените от този съд условия.

В процесния случай се установява, че на 26.09.2019 г. по партидата на регистрирания в Република България клона на дружеството – „З О к Б, е обявен акт на О Н - К – Решение от 30.07.2019 г., постановено по иск №656/18, с който по отношение на ответника по предявения обратен иск – З О“АД – К е открито производство по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/, и са назначени постоянни ликвидатори. На основание чл.220 от Закона за дружествата на Р К, приложим съгласно чл.624 от КЗ, с откриването на производство по несъстоятелност, никое производство, включително производството по предявения обратен иск, разгледан от първостепенния съд, което не попада в посочените изключения в чл.292 от Директивата, не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, без разрешение на съда по несъстоятелността /О - Н, К. Приетият за разглеждане в настоящото производство обратен иск, е бил предявен на 27.04.2023 г. от ответника Н. Д. Т. против З О“АД – К по отношение на което вече е било открито производство по несъстоятелност, като няма данни това да е сторено с предварително издадено разрешение от съда по несъстоятелността. Следователно, искът е предявен при наличие на процесуална пречка за предявяването му /открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника/, и липса на задължителна процесуално предпоставка /издадено предварително разрешение от компетентния съд по несъстоятелността/, поради което предявеният иск е бил недопустим, и не е следвало да бъде приет за разглеждане в настоящото производство. Тези абсолютни процесуални пречки са налице и към настоящия момент, поради което производството по предявения обратен иск е недопустимо. Постановеното от първостепенния съд решение по този иск се явява недопустимо, и следва да се обезсили, а производството по предявения обратен иск да се прекрати.

Пред първостепенния съд е проведено производство по реда на чл.248 от ГПК, във връзка с разноските по обратния иск, по което е постановено Определение №615/22.07.2024 г. по гр.д.№178/2023 г. на ОС – Хасково, с което е допълнено в частта за разноските Решение № 228 от 03.06.2024 г., постановено по гр.д. № 178 по описа за 2023 г. Хасковския окръжен съд – VІ състав, като е осъден ответникът по обратния иск да заплати на ищеца по обратния иск сумата от 4650 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по обратния иск. Липсва самостоятелна жалба срещу това определение, но същото няма самостоятелен характер, а е обусловено от решението по предявения обратен 4 иск. При влизане в сила на определението, то става неразделна част от решението на първостепенния съд в частта му за разноските по обратния иск, което от своя страна е изцяло обжалвано пред въззивната инстанция. Въззивната жалба по обратния иск поддържа висящността и на въпроса за разноските по този иск. Решението по обратния иск, постановено от въззивния съд, изисква ревизиране на даденото от първостепенния съд разрешение на въпроса за разноските по този иск, и разпреД.ето им съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, с възлагането им в тежест на ищеца по обратния иск.