Определение № 12015 от 26.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12015 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20261110105873 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 70684/05.03.2026 г. /изпратена по пощата на 27.02.2026 г./ на „Й* Б*“ АД срещу С. Б. Р., с която е предявен по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на вземания, предмет на Заповед за изпълнение № 581/11.08.2025 г., издадена по ч. гр. д № 1089/2025 г. по описа на Районен съд – Г* Д*.

След като се запозна с материалите по ч. гр. д № 1089/2025 г. по описа на РС - Г* Д*, съдът намира, че производството по делото е недопустимо, тъй като не са налице предпоставките за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в случай, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на ЕС, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В настоящия случай това не е сторено, доколкото видно от сканирания върнат отрязък при посещение на адреса, връчителят не е намерил лицето, не е намерено и друго, което може и желае да получи съобщението; на 05.01.2026 г. е залепил уведомление на входната врата на бл. 605, вх. „А“.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10б от Тълкувателно решение 4/2013 г. съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните пр*суални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Следователно исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ.

- изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на пр*дурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на установителния иск.

Предвид изложеното, съдът приема, че в случая не са налице предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а предявеният установителен иск е преждевременно заведен и като такъв - недопустим.

Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

1

След влизане в сила на определението, внесената по настоящото дело държавна такса от ищеца подлежи на връщане.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5873/2026 г. по описа на СРС, 178 състав, на основание чл. 130 ГПК и ВРЪЩА исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

След влизане в сила на определението да се изпрати на РС – Г* Д* за извършване на преценка за предприемане на последващи пр*суални действия от съда.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2