Определение № 1350 от 08.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1350 гр. Велико Търново, 08.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Станислав Стефански като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно гражданско дело № 20234100500913 по описа за 2023 година За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от адвокат Ц.

Д. – пълномощник на ищеца по делото С. Х. Н., срещу определение № 1234/26.09.2023г. по гр.д. № 327/2023г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което е оставено без уважение искането на адв.Ц. Д. – ВТАК за допълване на Решение № 447/28.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 327/2023 г. по описа на съда, влязло в сила на 16.08.2023 г. в частта относно разноските.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение , както следва :

Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение по чл. 38 , ал. 2 от Задв , въпреки това, че решението е постановено по общия ред, а не по реда на чл. 237 от ГПК и при липса на възражение от страна на ответника по реда на чл. 78 , ал. 2 от ГПК .

С оглед изхода на спора на адвокат Д. се дължи възнаграждение по чл.

38 , ал. 2 от ЗАдв, поради наличието на предпоставките на този текст , защото ищцата е нейна майка.

Отправя се искане към съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата на адв. Д. за допълване на решението по делото в частта му относно разноските и присъждане на възнаграждение в размер на 400 лв. за представителство и защита по иска по чл. 128 от КТ и 400 лв. за представителство и защита по иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД .

В постъпил в законоустановения срок отговор ответникът по делото – Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Драганово заема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че не е станал повод за завеждане на делото, признал е иска и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, 1 като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е основателна, по следните съображения :

Ищцата е предявила обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.86, ал.1 ЗЗД срещу ответника Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост – с.Драганово за сумата от 783,54 лв. – неплатена част от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. и общо 74,66 лв. – обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва. Поискано е присъждането на разноски- възнаграждение на пълномощника на ищцата по чл. 38 , ал. 2 от ГПК .

Ответникът признава фактите, касаещи получаване на трудовото възнаграждение в по-нисък размер. Заявява, че дължимите й суми са начислени и ще бъдат изплатени след постановяване на решението, така че да се отнесат за 2022 г. и да се отразят върху размера на пенсията й. Моли за уважаване на исковете срещу него, като сочи, че не е дал повод за завеждане на делото и следва на процесуалния представител на ищцата да бъде присъдено възнаграждение под минималния размер , предвиден в Наредба № 1/2004г.

С Решение № 447/28.06.2023г. по делото искът за заплащане на претендираната част от трудово възнаграждение е уважен изцяло от първоинстанционния съд.

С молба в срока по чл. 248 от ГПК пълномощникът на ищцата е поискал допълване на решението в частта му досежно разноските, като му се присъди възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие на ищцата по реда на чл. 38 , ал. 2 от ЗАдв.

За да откаже присъждането на разноски в полза на процесуалния представител на ищцата първоинстанционният съд е приел, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска.

Според настоящия състав изводът на първоинстанционния съд, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото с поведението си, не е правилен. С исковата си молба ищцата претендира присъждането на трудово възнаграждение за минал период. Работодателят, като ответник признава, че такова не й е изплатено в сроковете, в които това е следвало да бъде сторено и че ищцата повече от половин година след прекратяването на трудовото й правоотношение е предявила претенцията си за доплащане на трудово възнаграждение за първите три месеца на 2022г. Отделно от това заявява, че дължимите й суми са начислени във ведомост за следващия подаването на отговора месец и с изплащането на заплатите на дома за посочения месец ще й бъдат заплатени. Очевидно от самите изявления на работодателя е, че с бездействието си той е станал причина за завеждане на делото, понеже не е заплатил на ищцата изискуемите и дължими й се доплащания към трудовото 2 възнаграждение повече от половин година след прекратяване на трудовото й правоотношение.

Самият факт, че едва след завеждане на делото работодателят е начислил за изплащане дължимите се на ищцата суми, също обосновава извода, че той с поведението си е станал повод за завеждане на делото.

Макар и в последствие в хода на делото работодателят да е възразил срещу присъждането на възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата, това възражение не е основателно. За да се откаже присъждане на разноски в полза на ищеца, следва кумулативно да са налице и двете предвидени предпоставки на този текст- ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В случая първата предпоставка липсва.

Безспорно присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е обусловено от правото на представляваната от адвоката страна да й бъдат присъдени разноски. Тъй като в конкретния случай те се дължат, следва молбата на пълномощника на ищцата да бъде уважена, като му се присъди възнаграждение в размер, равен на минимално предвидения такъв по Наредба № 1/2004г. , а именно 400 лв. Необосновано е искането на адвокат Д. за присъждане на възнаграждение за всеки от двата уважени иска – за заплащане на трудово възнаграждение и лихва поотделно, тъй като материалният интерес , въз основа на който се определя възнаграждението съгласно цитираната наредба се определя от общата цена на предявените искове.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извод за неправилност на обжалваното първоинстанционно определение. Същото следва да се отмени.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1234/26.09.2023г. по гр.д. № 327/2023г. на Районен съд – Горна Оряховица, вместо което

ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА Решение № 447/28.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 327/2023 г. по описа на Районен съд- Горна Оряховица в частта му относно разноските, както следва :

ОСЪЖДА

ДОМ

ЗА

ПЪЛНОЛЕТНИ

ЛИЦА

С

УМСТВЕНА

ИЗОСТАНАЛОСТ – с.ДРАГАНОВО при Община Горна Оряховица, Булстат 0001336731525, с адрес: с.Драганово, община Горна Оряховица, ул.“Георги Сава Раковски“ № 25, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Ц. Н. Д. от ВТАК, ЛНЕАР 1000038850 сумата от 400 лв. ( четиристотин лева ) за осъществено процесуално представителство и защита 3 на С. Х. Н., ЕГН **********– ищец по гр.д. № 327/2023г. на Районен съд – Горна Оряховица, пред Районен съд – Горна Оряховица.

Определението не подлежи на жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4