Решение № 205 от 09.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. София, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800501083 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 204 от 18.08.2025 г., постановено по гр. д. № 591/2025 г. по описа на РС – Ихтиман, Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на „АРМЕЕЦ“ АД следните суми: общата сума от 535.60 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.08.2024 г. до окончателното изплащане, от която обща сума от 535.60 лв. сумата от 525.60 лв. представлява изплатено застрахователно обезщетение по щета № 26020030105095 за причинени при настъпило на 13.11.2020 г. ПТП на републикански път с посока на движение от гр. Ихтиман към гр. Самоков, на 12 км. от табелата за изход от гр. Ихтиман, при което са причинени материални щети на л. а. „Ауди Q7“ с рег. РВ4181АВ, собственост на „Еврохоспитал Пловдив“ АД, управляван от В. В. А., а сумата от 10 лв. представлява ликвидационни разноски; сумата от 187.84 лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.08.2021 г. до 06.08.2024 г.; сумата от 500 лв. разноски в производството Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени, евентуално въззивният съд да се произнесе при отчитане на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, като не е конкретизирана степента на съпричиняването и не са изложени конкретни фактически твърдения, на които 1 се основава това възражение /съответно не е конкретизирано и до какъв размер от уважения размер на исковете се иска при условията на евентуалност да бъдат отхвърлени същите в случай на частична отмяна на решението при евентуално отчитане на съпричиняване/.

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, не е депозирал отговор на въззивната жалба.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Тези изводи са правилни, споделят се от въззивния съд и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. С оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени от първоинстанционния съд, е установено следното:

При ПТП, настъпило на посочените в исковата молба дата и място и при описания в исковата молба механизъм, са причинени материални щети на л. а.

„Ауди Q7“ с рег. РВ4181АВ, собственост на „Еврохоспитал Пловдив“ АД, управляван от В. В. А., на стойност 525.60 лв. /според заключението на вещите лице щетите са в размер на 632.83 лв. лв., но от ищеца се претендират 525.60 лв./. Причинените вреди са в пряка причинна връзка с произшествието.

Автомобилът е бил застрахован по сключен с „Армеец“ АД договор за застраховка по комбинирана полица „Каско и злополуки“ със срок на действие, видно от застрахователна полица № 0306Х0602281, от 12.11.2020 г. до 11.11.2021 г., при покрит риск клауза „П“ - „Пълно каско“ съгласно глава III - „Покрити рискове“ от ОУ на застрахователя по застраховка „Каско“ на МПС.

След подаване на заявление от водача на автомобила ищецът е завел щета, направена е оценка на причинените щети и съобразно тази оценка е определено обезщетение в размер на 525.60 лв., като на собственика на автомобила на 04.12.2020 г. е преведена сумата от 525.60 лв., представляваща действителната стойност на причинените имуществени вреди.

Застрахователят е направил и ликвидационни разходи в размер на 10 лв.

Причинените вреди са в пряка причинна връзка с произшествието.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. В случая са настъпили именно такива вреди. На ответника по силата на закона е 2 възложено управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа /какъвто пътят, на който е настъпило ПТП, безспорно е/, като освен това АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В случая увреждането е причинено поради виновното /вината се предполага, като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД в случая не е оборена/ поведение /бездействие/ на определени физически лица, на които са възложени дейностите по ремонта и поддържането на републиканските пътища. С покана от 22.12.2020 г., получена от ответника на 30.12.2020 г., същият е поканен от ищеца да плати исковата сума, но това не е сторено.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи и възражения. В по-голямата си част тези доводи и възражения не са предмет на обсъждане в настоящото производство, тъй като касаят вътрешните отношения между застраховател и застрахован. Само за яснота на въззивника следва да се отбележи следното досежно някои от доводите и възраженията му:

Неоснователно е възражението, че не се установява по делото да е налице покрит риск, при настъпването на който за застрахователя да е възниквало задължение да плати застрахователно обезщетение. Както се изложи по-горе, автомобилът е бил застрахован по договор за застраховка по комбинирана полица „Каско и злополуки“ при покрит риск клауза „П“ „Пълно каско“. Това се установява от представените по делото застрахователна полица и общи условия на ищеца за застраховка „Каско“ на МПС, които са неразделна част от застрахователния договор и са предоставени на застрахования, той се е запознал със съдържанието им и се е съгласил с него /видно от изричното отбелязване в застрахователната полица/.

Неоснователно е възражението във връзка с факта, че за ПТП не е съставен констативен протокол за ПТП и че водачът на МПС не е уведомил КАТ – „Пътна полиция“. В ЗДвП /чл. 125/ е посочено в кои случаи службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие и процесното ПТП не е сред тях. Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход, което в случая не се установява категорично по делото. Водачът на автомобила в показанията си като свидетел заявява единствено, че се е обадил на „Пътна помощ“, но не уточнява дали „Пътна помощ“ е репатрирала автомобила, по делото не се претендират разходи за репатриране на автомобила и не се представят доказателства за сторени такива, не се и твърди репатриране, същевременно е напълно възможно гумата да е сменена на място и автомобилът да се е придвижил на собствен ход. Поради това съдът намира за недоказано по делото, че е била налице 3 горецитираната хипотезата на наредбата. Същевременно дори да не е изпълнено законово задължение за уведомяване на службите за контрол на МВР и/или за съставяне на КП за ПТП това не изключва възможността настъпването на ПТП и обстоятелствата, при които то е настъпило, да бъдат надлежно установени в съдебното производство с други доказателствени средства, което именно е налице в случая – свидетелски показания, писмени доказателства, заключение по авто-техническа експертиза.

Неоснователно е и възражението, че не е изготвен снимков материал на ПТП от длъжностно лице и че представеният от застрахователя снимков материал не е актуален. Задължение за съставяне от длъжностно лице на снимков материал е налице само в случаите, в които ПТП задължително се посещава от органите на МВР – „Пътна полиция“ и се съставят документи за повреди на МПС, какъвто, както вече се изложи, не се установява да е настоящият случай. А относно представения от застрахователя снимков материал - възможността на застрахователя да изготви снимков материал е само право, предвидено в интерес на застрахователя /за да може да провери обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, вкл. чрез оглед и заснемане на местопроизшествието/, но не и негово задължение, изпълнението на което да обуславя основателността на претенцията /при наличие на други доказателства, установяващи релевантните факти/, поради което актуалността на този снимков материал е без значение.

Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е кредитирал частни свидетелстващи документи, изходящи и представени от ищеца, установяващи факти, които не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Изводите на първоинстанционния съд се основават на съвкупна преценка на доказателствата по делото, като изложените от ищеца факти, за които е представил изходящите от него частни документи, са подкрепени от останалите доказателства по делото – свидетелски показания.

Възражението за съпричиняване от страна на водача на автомобила също е неоснователно /доколкото може да се приеме, че такова е надлежно формулирано/, тъй като относно фактическите твърдения /отново доколкото може да се приеме, че конкретни такива са наведени/, на които това възражение се основава, не са ангажирани доказателства по делото от страната, в чиято доказателствена тежест е установяването на релевантните факти, а именно въззивникът.

Останалите доводи и възражения са изцяло ирелевантни.

С оглед гореизложеното поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.

Въззиваемият не претендира разноски

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 204 от 18.08.2025 г., постановено по гр. д.

№ 591/2025 г. по описа на РС – Ихтиман.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. София, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800501083 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 204 от 18.08.2025 г., постановено по гр. д. № 591/2025 г. по описа на РС – Ихтиман, Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на „АРМЕЕЦ“ АД следните суми: общата сума от 535.60 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.08.2024 г. до окончателното изплащане, от която обща сума от 535.60 лв. сумата от 525.60 лв. представлява изплатено застрахователно обезщетение по щета № 26020030105095 за причинени при настъпило на 13.11.2020 г. ПТП на републикански път с посока на движение от гр. Ихтиман към гр. Самоков, на 12 км. от табелата за изход от гр. Ихтиман, при което са причинени материални щети на л. а. „Ауди Q7“ с рег. РВ4181АВ, собственост на „Еврохоспитал Пловдив“ АД, управляван от В. В. А., а сумата от 10 лв. представлява ликвидационни разноски; сумата от 187.84 лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.08.2021 г. до 06.08.2024 г.; сумата от 500 лв. разноски в производството Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени, евентуално въззивният съд да се произнесе при отчитане на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, като не е конкретизирана степента на съпричиняването и не са изложени конкретни фактически твърдения, на които 1 се основава това възражение /съответно не е конкретизирано и до какъв размер от уважения размер на исковете се иска при условията на евентуалност да бъдат отхвърлени същите в случай на частична отмяна на решението при евентуално отчитане на съпричиняване/.