Решение № 2660 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2660 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Д.а като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20251100113771 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. С. П., с ЕГН:********** и адрес: гр. София, ул. „********, срещу ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, ул. ********, с която са предявени искове с правно основание чл.432 КЗ, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата, както следва:

-сумата от 80 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 01.08.2025г., причинено при управление на застрахован при ответника автобус на градския транспорт № 288 с рег.№ ********, собственост на „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 26.08.2025г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493. ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата;

-сумата от 3893,26 лв. /четири хиляди деветстотин и девет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, вследствие на ПТП от 01.08.2025г., причинено при управление на застрахован при ответника автобус на градския транспорт № 288 с рег.№ ********, собственост на „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 26.08.2025г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал.

1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 01.08.2025г. около 10:47 часа в град София, на улица „Филип Кутев“ настъпва ПТП, при което водачът на Автобус 288 с рег.№ ******** на градския транспорт, собственост на „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, Булстат: 121683785, Р. Б. Т., 1

ЕГН: **********, рязко намалява скоростта на движение на управляваното от него ППС и в пряка причинно - следствена връзка с намаляването на скоростта, ищецът Е. П., правостояща пътничка в автобуса, пада и чупи дясното си коляно.

Веднага след инцидента ищцата е приета за лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД София за лечение, където е установено, че същата претърпява: Фрактура кондили медиалис тибие.

На 05.08.2024г. на ищеца е извършена операция открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фабула.

Впоследствие, след приключване на болничното лечение ищецът продължава да провежда лечението си в домашни условия и се нуждае от чужда помощ при изпълнение на ежедневните си занимания и тоалет. Изпитва болки и пие обезболяващи.

Влошеното здравословно състояние на ищцата се отразява тежко и на психиката й чувства се много зле, става потисната, затваря се в себе си, изпитва постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство, загубва апетита си, страда от безсъние, стряскане, кошмари, трудно се концентрира, става разсеяна, раздразнителна.

В законоустановения срок ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД е подал отговор на исковата молба, с който е изразил становище, че производството по делото е допустимо. Ответникът е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни.

Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на процесния автобус за настъпване на процесното произшествие. Твърди, че няма данни за други пострадали лица. Единствено ищецът е претърпял падане при процесното пътуване.

Причините за това обаче са от чисто субективен характер, тъй като не е положила необходимата грижа за своята безопасност. Нито един друг пътник в автобуса не е изгубил равновесие.

Оспорва вида, тежестта, продължителността и размера на твърдените като причинени на ищеца неимуществени вреди, както и твърдените в исковата молба неблагоприятни последици за здравословното му състояние.

Оспорва претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишено по размер, несъответстващо на съдебната практика и принципа за справедливост.

Оспорва началния момент, от който се претендира присъждане на законна лихва.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредите по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД, като твърди, че увреденото лице с поведението си е допринесло за вредоносния резултат, като не се е държало за предвидените съоръжения в градския транспорт, не е стояло в подходяща позиция на тялото, не е използвало свободните седалки, не е взело мерки за безопасност и по този начин не е положило необходимата, дори обикновена грижа като пътник, вследствие на което е съпричинило вредоносния резултат.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на 2 чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.

От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 26.08.2025г. (л.18-19 от делото на СОС) се установява, че ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Първоначално застрахователят е изискал допълнителни документи, а впоследствие е отказал да изплати обезщетение (писмото, л. 19-20 от делото на СГС). Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.

По основателността:

Ответникът не е оспорил, че за автобус с рег. № ******** е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен с ответното ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД с покритие към деня на процесното ПТП. Същото обстоятелство е документирано и в съставения констативен протокол за ПТП.

От констативния протокол за ПТП (л. 8 от делото на СОС) и от заключението на САТЕ, неоспорено от страните, се установява следният механизъм на процесното ПТП:

На 01.08.2025 г. около 10 ч. в гр. София, ищцата се качила на електрически автобус № 288 с рег.№ ********, собственост на „Столичен Електротранспорт“ ЕАД. Ищцата се качила от „втората“ врата на автобуса. 1,5 секунди след влизането й в автобуса вратата на последния се затворила и 5,2 сек след като тя се е качила, автобусът е потеглил. Той е потеглил от спирка № 2849 – ул. Чавдар Мутафов по ул. Филип Кутев с посока от бул. Черни връх към бул. Симеоновско шосе.

В интервала от качването до потеглянето на превозното средство ищцата е била неосигурена срещу падане (не се е хванала за тръбен държач от вътрешното оборудване на пътническия салон на превозното средство). През това време тя се е намирала в зоната на непосредствена близост до „втора“ врата на превозното средство и е била в положение „прав“.

Около 9 секунди след качването си в автобуса, ищцата е загубила устойчиво равновесно положение и е реализирала контакт със стъклена предпазна стена ( находяща се в обхвата на втората врата) след което паднала на пода на превозното средство, при което падане е настъпил контакт на тялото с пода.

Както се посочи, автобусът е потеглял от положение „спрял“. Скоростта на движение на превозното средство е била 14 км/ч. в момента на настъпване на събитието.

3

От заключението се установява още, че инциденти със загубване на устойчивост на тялото в превозно средство се наблюдават много често. По отношение на превозните средства с електрическо задвижване вещото лице изтъква, че при потегляне за същите е типично „придърпване” поради фактът, че трябва да се преодолеят първоначалните съпротивления ( които са най-големи при потегляне) и двигателният момент подаван към задвижващите колела е най – голям. В конкретния случай според заключението потеглянето е било с „нормално“ ускорение, при което се е получила загуба на устойчивост на тялото на возещата се в него. При потеглянето ищцата е залитнала „назад“ според показанията на вещото лице и съставения от него фотоалбум, но е успяла да запази равновесие така, че да не падне. Падането е станало след като ищцата е загубила равновесие и е политнала „напред“. Това според показанията на вещото лице означава, че причина за залитането е намаляване на скоростта на автобуса.

От заключението се установява също, че превозното средство е оборудвано със стандартно обзавеждане, а именно седалки и тръбни държачи и висящи, лентови, подвижни дръжки. Видно от заключението е, че в автобуса е имало налични незаети (свободни) седящи места. Ищцата обаче след качването си не е ползвала такова, нито е ползвала наличните свободни държачи - подвижни или неподвижни, за да се осигури срещу падане, въпреки че е имала възможността да го стори. С оглед на всичко това вещото лице е заключило, че недоброто самоосигуряване на пътника срещу настъпването на контакт с интериора и пода на превозното средство стои в причинна връзка с настъпването на процесното събитие.

Видно от заключението по СМЕ на вещото лице Б. К., ортопед- травматолог, неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно дадено, в резултат на процесното ПТП ищцата е получила фрактура в проксималния (горен) край на дясната тибия (голям пищял), засягаща медиалния (вътрешен) кондил на костта, съпътствана от фрактура на главата на фибулата (малкия пищял). Те са довели до е са довели до трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата.

Ищцата е претърпяла една оперативна интервенция, свързана с фрактурата на медиалния кондил на дясната тибия, извършена четири дни след инцидента, т.е. на 05.08.2025г., което я включва в рубриката на т.нар. „операции с отложена спешност“.

Така осъществената операция е била абсолютно необходима и е имала за цел възстановяване целостта на медиалния кондилен масив и задържане на наместените фрагменти посредством използваните остеосинтезни средства. Освен това е осъществена костна пластика със спонгиозна костна присадка на дефекта в центъра на кондила, който се е оформил след елевирането (повдигането) на депресираната ставна повърхност. Въпреки извършването на такава костна пластика, тежките ставни депресии с големи костни дефекти не винаги могат да бъдат компенсирани, поради което остават да персистират множество прагове по ставната повърхност на тибиалното плато, което е предпоставка за развитие на посттравматична артроза на коленната става в бъдеще.

4

Вещото лице, вземайки предвид възрастта на ищцата, вида и характера на фрактурата, получена от Е. П., както и претърпяната от нея оперативна интервенция, е приел в заключението си, че в постоперативния период, обхващащ първите един-два месеца, пострадалата е могла да се придвижва самостоятелно с помощта на проходилка или патерици, макар и трудно, в рамките на дома си. Същата е имала необходимост от чужда помощ при извършване на следните ежедневни дейности: обличане и събличане на долната половина от тялото, къпане (след четиринадесетия ден, когато се отстраняват конците от оперативната рана), приготвяне на храна, както и на такива, свързани с напускане на дома: пазаруване, транспортиране до лечебно заведение или друго място и други.

Видно от заключението е, че за възстановяването на ищцата, предвид получената от нея травма, тя е трябвало да не стъпва с цялата тежест на тялото си върху крайника за период от около два и половина до три месеца. След това се налага провеждането на няколко курса активна рехабилитация и ЛФК, необходими за възстановяване обема на движение в коленната става и силата на мускулите на бедрото и подбедрицата. Очакваният срок за зарастване на фрактурата при ищцата е три до четири месеца, а завръщане към физическа активност се очаква в рамките на шест до девет месеца след настъпване на травмата.

От заключението се установява, че болките на ищцата са били най- силни в периода между настъпването на фрактурата в областта на дясното коляно и предприетото оперативно лечение, както и в ранния постоперативен период след него (в рамките на около месец), като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма.