Решение № 755 от 04.10.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. гр. Хасково, 04.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640102425 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на „МЕРБАЛ“ ООД против „КРАСИ“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на „МЕРБАЛ“ ООД да упражнява правото си на собственост върху имот с идентификатор *** в пълен обем като премахне високо дърво – платан, находящо се в собствения на ответника имот с идентификатор ***.

Ищецът твърди да е собственик на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор №*** по КК на гр. Хасково, одобрена със Заповед №РД-18- 63/05.10.2006г. на ИД на АК София, с площ от 508 кв.м., ведно с построения в имота ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ С МОСТРЕНА ЗАЛА И СКЛАД /УПИ V, в кв.10 по плана на гр.Хасково/, а ответникът да е собственик на съседния имот с идентификатор №*** откъм източната страна на имота на ищеца. Твърди в имота на ответника на около 0,3 метра от общата им дворищно- регулационна линия да съществува високо дърво платан с височина повече от 10 метра; част от клоните на това дърво в западна посока от дървото, на повече от 3 метра да преминават в имота на ищеца и да опират във фасадата на сградата на ищеца, като според ищеца съществува опасност да повредят фасадата, особено при ветровито време. Твърди да се е опитал да разговаря с управителя на ответното дружество за премахване на дървото или 1 поне на клоните, надвесени в имота на ищеца, но оттам категорично отказали да сторят това. Поискал от Община Хасково да му бъде издадено разрешение за премахване на клоните от това дърво, но такова не било издадено. Иска да бъде задължен ответника да премахне процесното дърво. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска. Признава да е собственик на поземлен имот с идентификатор *** и в този имот да се намира процесното дърво платан, което е съществувало от около 40 години и не е пречело на съседите.

През 2018г. ищецът е придобил собствеността върху поземлен имот с идентификатор №*** от дружеството „Арес-2002“ ООД.

Собственият на ответника имот и този на ищеца имат обща имотна граница, на която от страната на ищеца има изградена сграда. Ответникът развива съображения, че липсва причинна връзка между неговото поведение и неоснователното действие, довело до накърняване правото на собственост на ищеца. Липсва такава връзка поради това, че бившият собственик „Арес2002“ ООД по време на строителството по границата на имотите е дал изрично си съгласие за създаване или узаконяване на състоянието, което е действало към момента, тъй като то е съобразено с неговата воля. При придобиване на поземлен имот *** от „Арес-2002“ ООД ищецът не е възразил срещу застрояването по границата, с наличието на дървото и като цяло със заварената ситуация. Сочи, че дървото платан е съществувало към момента на строежа на „Търговски обект с мострена зала и склад“, собственост на ищеца „Мербал“ ООД, гр. Хасково и е достигнало своята максимална височина. Твърди към момента на заварване на дървото всички съседи и бивши и настоящи собственици да са дали изричното си съгласие по см. на ЗУТ за застрояване по границата на имотите, в т.ч. за запазване на дървото; ежегодно клоните на чинара откъм края на съседния имот да се кастрят по начин, че растежът му е спрян в ширина и височина, което е променило характеристиките му. Твърди, че клоните на дървото не се доближават до фасадата на сградата на „Мербал“ ООД и по никакъв начин не я променят или засягат. Понастоящем, дървото има отрязани клони и не би следвало да се развива, дървото не пречи и не създава никакви пречки на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост, нито пък смущава упражняването на това право. Възразява срещу твърдението, че Община Хасково не е издала на ищеца разрешение да премахне клони от дървото – сочи, че Община Хасково е издала разрешение ищецът да отсече клони, които се простират над имота му, когато става дума за възрастно дърво.

Твърди, че чинарът/платанът е дълготрайно декоративно дърво, за премахването му чрез отсичане или изкореняване, е необходимо да бъде спазена разпоредбата на чл. 63,ал.2 от ЗУТ, т.е. за това да има надлежно разрешение на кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото. Твърди да липсва такова разрешение.

2

Възразява срещу твърдението, че дървото пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Претендира разноски по делото.

Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото относими доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Обявено е за безспорно установено между страните обстоятелството, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор №***, който е съседен на поземлен имот №*** – собственост на ответника и в този имот на ответника е засадено дърво от вид чинар, известно още като платан.

Не е спорно по делото и се установява от събраните доказателства заключение на вещо лице по Съдебно-екологичната експертиза (СЕЕ), гласни доказателства на разпитания свидетел, удостоверение за въвеждане в експлоатация № 61/10.05.2021г., изд. от гл. архитект на общ. Хасково , че собственият на ищеца и собственият на ответника имот имат обща имотна граница като от страната на ищеца има изградена сграда – търговски обект с мострена зала и склад.

Не е спорно по делото и се установява от писмените доказателства Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №88, том II, рег.

№2811, дело № 204 от 2018г. на нотариус К.В., с рег. №352 по РНК и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 61/10.05.2021г., изд. от гл. архитект на общ. Хасково, че на 12.04.2018г. ищецът е придобил поземлен имот с идентификатор № ***, а сградата, представляваща търговският обект с мострена зала и склад е въведена в експлоатация на 10.05.2021г.

В удостоверението за въвеждане в експлоатация №

61/10.05.2021г., изд. от гл. архитект на общ. Хасково е посочено, че разрешението за строеж за обекта е от 04.02.2019г.

Установява се от представените от ответника писмени доказателства, че през 2017г. предишният собственик на поземлен имот с идентификатор №*** – „Арес-2002“ ООД и ответника са разменили взаимни декларации за извършване на строителство по границите на двата имота - ПИ *** и ПИ ***.

По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице по СЕЕ, което съдът съобразява ведно с обясненията, дадени при изслушване на заключението, и го кредитира като подробно и компетентно изготвено.

Установява се от заключението, че процесното дърво от вида чинар е засадено преди повече от около 40 г., т.е. много преди построяване на сградата търговски обект с мострена сграда и склад.

Не е спорно по делото и се установява от заключението на вещото лице, че чинарът се намира почти на границата между двата имота на ищеца и 3 ответника до оградата от вътрешната страна в имота на ответника на около до 0,50 м. и на около до 3,00 м. от сградата -търговски обект с мострена сграда и склад в имота на ищеца.

Установява се от заключението на вещото лице, че процесното дърво е с височина около над 10 м., дългогодишно растение над 30-40 години, короната на дървото е много широка, сводеста, неправилна, изградена от дълги и гъсти клони, които започват ниско от стъблото и се разклоняват в много посоки. Долните разклонения са провиснали надолу. Короната основно е в имота на ответника, тъй като от към страната на ищеца дървесния вид е подложен на физиологичен стрес, като са изрязани дебели здрави клони, за да не достигат до ситуираната в имота сграда на търговския център, вероятно по време на строителството и/или след това. Стъблото на чинара е мощно, гладко и с възрастта станало по-дебело и по-издръжливо, то е сравнително равномерно, не е изкривено, благодарение на здравината и стабилността му.

Кореновата система на чинара не се показва на повърхността и в двата имота на ответника и на ищеца. От страната на ответника, където се намира чинара е оформено пространство с други растителни видове (тип градина), като около тях мястото е оформено с трайна циментова настилка. От страна на ищеца е поставена трайна циментова настилка, която покрива изцяло кореновата система на дървесния вид. Видимо циментовата настилка не е нарушена и в двата имота.

Установява се от заключението на вещото лице, че при огледа на място вещото лице е установило, че фитосанитарното състояние на чинара е много добро - стъблото не е повредено, не се наблюдават нападения от насекоми или гъбични заболявания, които да са повредили част от стъблото или да са причинили механични повреди на дървесния вид, не са установени гниещи участъци в стъблото на дървесния вид. Видимо процесния дървесен вид е в много добър физиологичен статус, няма изсъхнали клони, очевидно редовно се извършва санитарна сеч и короната се подрязва периодично при необходимост се почистват повредени, изсъхнали и прекалено дълги клони, което също е индикатор за доброто физическо състояние на дървото.

Вещото лице сочи, че чинарът е изключително здраво дърво с много устойчиво стъбло, което може да издържи на силни ветрове и неблагоприятни атмосферни условия. Това е част от причината чинарите да се използват в паркове и за озеленяване, където е необходимо дърво с добра структурна стабилност.

Установява се от заключението на вещото лице, че само част короната на дървесния вид попада в съседния имот на ищеца, но няма клони от короната на чинара, които да опират във фасадата на сградата на ищеца, находяща се в ПИ с идинтификатор ***. Няма и клони на дървото, които да са над сградата. Установено е, че клони на дървото, които са минавали над поземления имот на ищеца са рязани с машина. При огледа на 4 място вещото лице е установило, че няма увреждане на фасадата на сградата на ищеца.

Според вещото лице върховете на клоните, които попадат в имота на ищеца не биха могли да създадат проблеми или да наранят фасадата на сградата при умерени ветрове, още повече, че сградата би могла да бъде бариера и да осигури защита от силните ветрове.

От показанията на свидетеля К., които съдът кредитира като достоверни, защото са подробни, непротиворечиви и съответстват на останалия доказателствения материал се установява, че клони на дървото не стигат до сградата на ищеца и няма одрасквания по сградата на ищеца. Всички дебели клони, които минават в имота на ищеца са отрязани още докато е строена сградата. Това, което е останало са тънки клони, дебели колкото кутре на човешка ръка, които не стигат до сградата. Сочи, че ответникът реже клоните, които са поникнали и преминават в имота на ищеца, като същото е напълно здраво, няма нито един изсъхнал клон, дори има и гнезда на птички по него, не се виждали да излизат корени на дървото. Сочи, че дървото създава толкова голяма сянка, че на ответника не се налага да включва климат през лятото. Сочи от дървото да пада сянка в двора на ищеца, като негови служители се възползвали от това и през лятото паркирали колите си под сянката на дървото.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

Двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Хипотезата на чл. 109 ЗС няма да е налице и когато действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже, не само че е собственик на имота и, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Преценката за това кои въздействия са недопустими от гледна точка на чл. 50 ЗС е конкретна по всяко дело (в т.см. т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК).