Определение № 212 от 17.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 212 гр. Велико Търново , 17.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

ПЛАМЕН ПОПОВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20214000600203 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.440 ал.2 вр. Глава ХХІІ от НПК.

С определение №213/19.05.2021г. ЛОС в открито заседание на 19.05.2021г по ЧНД№219/2021г. на основание чл.437 и сл. от НПК е постановил: Оставя без уважение молбата на М. В. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 1 година, 5 месеца и 18 дни от наложеното му наказание с Определение № 260902/17.11.2020 г. по ЧНД № 3208/2020 год. по описа на СГС-НО-14-ти състав, на осн. чл. 457 от НПК, с което е приета за изпълнение Присъда по дело № Hv 135/18y - 28 постановена на 18.12.2018 г. от Областен съд за наказателни дела Виена, Република Австрия, в размер от 4 (четири) години лишаване от свобода на основание чл.

198, ал.1 от НК на Република България, като неоснователна.

Недоволен от постановеното определение е останал М. В. М. , като го обжалва чрез защитника си, с твърдения за неправилност и иска да бъде отменен и се постанови условно предсрочно освобождаване.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в установения от закона срок. Видно е от датата на печата на ЛОС, че жалбата до ВТАС е с дата 25.05.2021г. Това означава, че 7-дневния срок за обжалване по чл.342 ал.1 от НПК е спазен.

1

По основателността на жалбата.

За да постанови крайния си извод ЛОС е изложил следните съображения: М. В. М. изтърпява наказание лишаване от свобода, наложено с Определение № 260902/17.11.2020 г. по ЧНД № 3208/2020 год. по описа на СГС-НО-14-ти състав, на осн. чл. 457 от НПК, с което е приета за изпълнение присъда по дело № Hv 135/18y - 28 постановена на 18.12.2018 г. от Областен съд за наказателни дела Виена, Република Австрия, в размер от 4 (четири) години лишаване от свобода на основание чл. 198, ал.1 от НК на Република България, влязла в законна сила на 18.12.2018 год., от което наказание към днешна дата 19.05.2021 г. е изтърпял фактически 2 години, 6 месеца и 12 дни, и има ОСТАТЪК към 19.05.2021 год. - 1 година, 5 месеца и 18 дни.

Установено е, че към датата на съдебното заседание лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание лишаване от свобода. Анализът на всички доказателства за цялостното поведение на М. обосновават извод, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка, необходима за уважаване на молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне.

Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл.

439а от НПК. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

От приложеното към делото становище от Затвора-Ловеч е видно, че първоначално изготвената оценка на риска от рецидив на М. е среден - 55 т.

Проблемни зони са - настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, умения за мислене. М. е осъждан за престъпления по чл.

115, 128, 129, 196, 195, 252 от НК. Криминалните му прояви започват след навършване на пълнолетие. Дължат се на криминалното му обкръжение и търсене на лесни начини за облагодетелстване. Рискът от сериозни вреди е в средни стойности за обществото, среден за персонала и нисък за самия него.

Не вижда проблем в себе си, а интерпретира деянията си с известно пренебрежение. За трети път е в затвора. Последваща оценка на риска не му е изготвяна, тъй като не е изтекъл едногодишния период от предходната.

Престоят му в затвора е насочен основно към прекратяване на закононарушенията и изграждане на нови законосъобразни модели за удовлетворяване на потребностите. Към момента не се наблюдава осезателна промяна в поведението му към промяна в мисленето и нагласите, а оттам и промяна в правния статус с цел възползване от предимствата на прогресивната система. Лишеният от свобода М. не е участвал в 2 специализирана групова работа, тъй като е настанен за лечение в отделението по белодробни болести към СБАЛЛС. Заради здравословните си проблеми М. не се включва в мероприятията на групата.

От доказателствата по делото се установява, че лишеният от свобода М. няма награди и не е наказван. На думи декларира желание за промяна, но това е трудно осъществимо предвид това, че е склонен да поема неоправдани рискове, целенасочено ползвайки незаконни средства. По този начин нарушава законоустановените правила, ощетявайки невинни хора. Богатото му криминалното му минало е доказателство, че при него е налице устойчива изградена асоциална ценностна система. Обстановката в затвора му е добре позната и лесно се включва в субкултурата на затворническата общност.

Предишните му престои в затвора не повлияват криминалните му нагласи. На този етап корекционното въздействие при М. не постига търсения ефект. На практика повтаря едни и същи грешки. Целеполагането на М. е фиксирано върху най - обозримото бъдеще и намаляване на престоя в затвора. Налице е фиктивна мотивация за промяна.

От анализа на всички доказателства за цялостното поведение на М. се установява, че не са налице обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови и спортни дейности, социализирани програми за въздействие, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода М., следва същият да е изтърпял половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като М. В. М. е изтърпял фактически 2 години, 6 месеца и 22 дни, а остатъкът от наложеното му наказание към дата 19.05.2021 г. е 1 година, 5 месеца и 18 дни. Фактически изтърпяването на половината от наложеното наказание не е единствения и решаващ критерий, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.

ЛОС приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика - ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Още ЛОС приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на М., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна 3 дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.

В тази връзка ЛОС приема, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.

При горните фактически и правни съображения оплакванията в жалбата се свеждат до следното: Атакуваното определение е неправилно, поради което следва да се отмени и да бъде освободен условно предсрочно осъдения. В тази насока се посочва, че в материалите по делото, а именно представените такива от Затвора Ловеч става ясно, че л.св. М. изтърпява наказание от 4г., като към 19.05.21r. има остатък от 1г. и 5 месеца. От събраните по делото доказателства е видно, че през последните месеци, същия е в тежко здравословно състояние, което реално е основанието същия да бъде преместен от Затвора София, в Затвора Ловеч - СБАЛЛС, в отделението по белодробни болести. В хода на делото се установява, че при л.св. М., по време на изтърпяване на наказанието, се отчита напредък в поведението му. Рискът от рецидив е около средния. Демонстрира постоянен стремеж към добро поведение и не се поддава на чуждо негативно влияние. С поведението си по време на изтърпяване на наказанието не създава проблеми на затворническата администрация, няма и негативни сигнали срещу неговото поведение. Стреми се да избягва конфликтите, спазва правилата за вътрешния ред в затвора. Има изградена силна връзка със семейството си, което е допълнителна мотивация за него да спазва законоустановените правила за поведение. Не е наказван, проявява траен интерес и старание в работата по плана за присъдата и поставените цели и задачи. Не е агресивен и конфликтен. Същия, по време на престоя си в затвора, изпълнява всички поставени задачи, проявява уважително отношение към администрацията и служителите на затвора, като въздейства положително с поведението си и на останалите лишени от свобода.

Видно от приложените епикризи - последната от 17.05.21r. е, че има хронични здравословни проблеми, към момента в средно тежко общо състояние и изискващи специализирано лечение. Това му пречи да участва пълноценно в специализираните програми за индивидуална и групова работа, включително не му позволява да работи, да участва в спортни и други организирани от затворническата администрация дейности. Налице са кумулативно посочените предпоставки визирани в член 70 от НК за УПО изтърпял е по-голяма част от наказанието си, както и са налице доказателства за неговото поправяне посочени в член 439а от НПК.

Във връзка с горните мотиви на ЛОС и оплакванията в жалбата следва да се посочи следното: За да бъде постановено условно предсрочно освобождаване по реда на чл. 437-440 от НПК при материалноправните 4 условия, регламентирани в чл. 70-73 от НК, в аспекта на чл. 70, ал. 1 от НК , предпоставките са: 1. Лицето да е изтърпяло фактически не по-малко от 1/2 от наложеното наказание и не по-малко от 2/3 от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив; 2. Осъденият следва да е дал доказателства за своето поправяне.

При преценка на горните законови условия следва да се имат предвид някои виждания в Постановление № 7 от 27. VI. 1975 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6. VII. 1987 г., които не са засегнати от промените в НК и НПК впоследствие, а именно: Констатацията, че предлаганият за условно предсрочно освобождаване осъден е показал примерно поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността. При разглеждане на предложенията за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание съдът, когато това е необходимо, може да събира и други доказателства извън приложените към преписката такива. (Изм. т. 7, постановление № 7/87 г., Пл.). При приложението му спрямо лица с предишни осъждания да се преценяват дали те действително са се поправили. При изчисляване размера на фактически изтърпяното наказание лишаване от свобода съдилищата следва да имат предвид следното: а) под "наложено" наказание по смисъла на чл. 70 НК следва да се разбира наказанието, определено с присъдата, независимо дали след това срокът му е намален чрез частично помилване или чрез зачитане на положен общественополезен труд по смисъла на чл. 41, ал. 3 НК ; б) за "фактически" изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваването на осъдения в местата за изтърпяване наказанието лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето, прекарано в домашен отпуск. При решаване въпроса за основанията за условно предсрочно освобождаване съдът не може да се позовава на обстоятелствата по чл. 54 и 55 НК, както и на квалифициращите деянието признаци, които се вземат предвид при постановяването на присъдата. Член 70 НК изисква осъденият през време изтърпяването на наказанието да е дал доказателства, че се е поправил.