Решение № 751 от 24.05.2023, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. Плевен, 24.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. Н. като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20224430105238 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК.

Ищецът В. К. В., е предявил против КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНС БГ ЕАД, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, поради погасяване по давност сумата от 4890.64лв. - присъдени задължения по ч.г.д. 2550/2013г. по описа на PCПлевен, на основание на което е образувано изпълнително дело № 20228150400*** по описа на ***, рег.№***, район на действие Окръжен съдПлевен. Ищецът твърди, че от направената справка при *** се установило, че пред нея е образувано изп.д. № ***/2014г., с предмет вземането по същия изпълнителен лист и делото е било перемирано през м.юли 2022г., тъй като по него не са правени искания за изпълнение в продължение на срок от 5 години.

Твърди, че последния наложен запор върху банкови сметки на длъжника е от м.юни 2017г., като в съответните банки не са намерени нейни сметки. Сочи, че от последния наложен запор до възобновяването на изпълнителното дело през 2022г. са минали повече от 5 години, поради което вземането за главница, лихви и разноски е погасено по давност, на основание разпоредбите на чл. 110 и чл.111, б.в от ЗЗД. Уточнил е, че задължението му първоначално 1 е било към БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, в чиято полза е издаден и изпълнителния лист по ч.г.д. 2550/2013г., счита, че давността започва да тече от 04.11.2011г., че момента на цесията не е известен за него, че е получил ПДИ на 07.09.2022г. и до датата на получаване на ПДИ, давността не е прекъсвана. Претендира разноски.

Ответникът счита, че искът е допустим, но неоснователен, сочи, че на 25.10.2010г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и В. К. В., е сключен Договор за кредит № PLUS-01525652, че по молба на този кредитор на 09.05.2014 г. е образувано изп. дело № ***/2014г. по описа на ***, като с тази молба на *** са възложени правомощията по чл.18 от З*** и е прекъсната погасителната давност. Твърди, че на 23.05.2014г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, на 29.06.2016г. е конституиран той, като нов взискател и са възложени правомощията по чл.18 от З***, на 08.07.2016 г. новият взискател е депозирал молба, с която е поискал да се насрочи дата за опис на движимите вещи на длъжника, на 05.06.2017г. е изпратено запорно съобщение до Райфайзенбанк (България) ЕАД и до Централна кооперативна банка АД, на 23.05.2018 г. взискателят отново е депозирал молба за насрочване на дата за опис на движимите вещи на длъжника. Твърди, че след прекратяване на изп. дело № ***/2014 г., на 12.08.2022г., е депозирана молба за образувано ново изп.дело – ***/2022г., отново на ***, след което на 01.09.2022г. е изпратено запорно съобщение до ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, и запорно съобщение до "ВЕРУМ ЗДРАВЕН МЕНИДЖЪР" ЕООД - ***я на длъжника, с което отново е прекъсната погасителната давност. Счита, че погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на изпълнителни действия от първоначалния кредитор и от него, излага становище въз основа на съдебната практика, и заявява, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. 2550/2013г. на ПлРС, на 16.05.2013г., “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, е подал в качеството на кредитор 2 заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против ищцата в настоящето производство В. К. В., и по делото е издадена Заповед за изпълнение № 1576/18.05.2013г., която е връчена на длъжника, след ненамиране на регистрирания адрес – чрез залепяне на уведомление на 10.06.2013г. Заповедта по чл. 410 от ГПК е влязла в сила на осн. чл. 416 вр. с чл. 414 ал. 2 от ГПК, редакцията му от ДВ, бр. 15/15.02.2013г., на 25.06.2013г.

На 21.11.2013г. е издаден изпълнителен лист по Заповедта за изпълнение, а на 28.03.2014г. той е получен от представител на заявителя, но тези дати нямат отношение към прекъсване на давността за вземането, която тече от датата на влизане в сила на Заповедта - 25.06.2013г. Не се спори между страните, че по този изпълнителен лист на 09.05.2014г., е образувано изпълнително дело ***/2014г. на ***, рег. № *** на К***, район на действие –ПлОС. С молбата за образуване на делото, взискателят “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е възложил на *** извършването на всички действия по чл. 18 от З***.

Поканата за доброволно изпълнение по това изпълнително дело не е връчена редовно на длъжника, залепяно е уведомление на регистрирания му адрес. На 08.07.2016г., ответникът, в качеството на пълномощник на взискателя, е подал молба за пристъпване към принудително изпълнение чрез насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. На 13.07.2016г. *** е насрочил изпълнителни действия и е изпратил до длъжника призовка за принудително изпълнение, като описът е бил насрочен за 01.08.2016г. Тази призовка също не е връчена редовно на длъжника. След направена справка за банковите сметки на длъжника, на 05.06.2017г., *** е наложил запор върху установените сметки в ЦКБ АД и в Райфайзенбанк България ЕАД, чрез две запорни съобщения, като наложените запори са от 12.06.2017г. – в ЦКБ АД, и на 09.06.2017г. – в Райфайзенбанк България ЕАД.

Отново в качеството на пълномощник на взискателя, ответникът е поискал от *** пристъпване към принудително изпълнение чрез опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника, с молба от 23.05.2018г. На 25.05.2018г. *** е насрочил изпълнителни действия и е изпратил до длъжника призовка за принудително изпълнение, като описът е бил насрочен за 15.06.2018г. На 12.07.2022г. изпълнително дело ***/2014г. е било прекратено с постановление на ***, поради перемпция.

С молба от 12.08.2022г., ответникът К. И.

ИНВЕСТМЪНС БГ ЕАД, вече в качеството на взискател, и с представен 3 договор за цесия между него и кредитора “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД от 22.04.2016г., е поискал образуване на изпълнително дело при *** въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. 2550/2013г. на ПлРС, представяйки всички документи, свързани с цесията, както и пълномощното, с което КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНС БГ ЕАД е упълномощен на 17.05.2016г. да представлява “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД при реализиране на всички вземания, които са прехвърлени с договора за цесия от 22.04.2016г., вкл. и това срещу ищцата. Представено е и писмо с обратна разписка за уведомяване на длъжника за цесията, невръчено като непотърсено. С молбата от 12.08.2022г., е поискано както изготвяне на справки, така и конкретно принудително действие - опис, оценка и публична продан на движими вещи в дома на длъжника, така е налице и възлагане на *** на извършването на всички действия по чл. 18 от З***. По тази молба е образувано изп.д. ***/2022г. по описа на ***, и на 01.09.2022г. са изпратени запорни съобщения до ЦКБ АД и до *** – *** на ищцата. Изпратената ПДИ до самия длъжник и ищец по настоящето дело, е получена на 07.09.2022г. На 09.09.2022г. ***ят е потвърдил налагането на запор върху трудовото възнаграждение, считано от 01.10.2022г., а на 12.09.2022г. ЦКБ АД също е потвърдило запорите. На 07.09.2022г. длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, в което е възразено за изтекла давност, *** е разменил книжа с взискателя, който е заявил, че не е налице изтичане на такава, че запорите не следва да бъдат отменяни, а делото следва да продължи. Налице са събирани суми по издадения изпълнителен лист, отразени на гърба на същия, и са налице преводи от *** на взискателя на суми.

Настоящият иск е предявен на 06.10.2022г. пред ПлРС, като твърденията са за изтекла погасителна давност за периода от 04.11.2011г. до 07.09.2022г. За периода 04.11.2011г. до 25.06.2013г./влизането в сила на ЗИ/, съдът не може да разглежда течение на давност по предявен иск по чл. 439 ал.

2 от ГПК, доколкото такива твърдения биха били относими към предявен иск по чл. 424 ал. 1 от ГПК, но твърдения, касаещи предявяване на такъв иск в и.м. не са правени и такъв иск не е предявен.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК, доколкото е 4 налице висящо изпълнително производство по изпълнително дело № ***/2022г. на ***. Производството е допустимо, доколкото по делото е изложен конкретен факт – изтекла погасителна давност на вземанията към 07.09.2022г., на който ищеца основава иска си. В случая, погасителна давност е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 25.06.2013г., тя е била прекъсната на 09.05.2014г. със започване на изпълнителния процес по изп. д. ***/2014г. на ***, като първото прекъсване е било с молбата, по която е налице възлагане от взискателя на *** за извършването на всички действия по чл. 18 от З***. Прекъсване е имало на 08.07.2016г. – чрез искането на всискателя за насрочване на опис, на 13.07.2016г. – чрез насрочването на опис, на 05.06.2017г. - чрез изпращане на запорни съобщения от ***, и реалното налагане на 09.06.2017г. /ЦКБ АД/ и на 12.06.2017г./РайфайзенбанкЕАД/, на 23.05.2018г. – чрез искането на взискателя за нарочване на опис и на 25.05.2018г. – чрез реалното му насрочване. Следващите действия, които са прекъснали давността са на 12.08.2022г., с искането за насрочване на опис, оценка и продан, и възлагането на всички действия по чл. 18 от З*** на *** по новообразуваното изпълнително дело № ***/2022г. на ***, на 01.09.2022г. – изпращане на запорни съобщения до *** и банка, на 09.09.2022г. – реално наложен запор при *** и на 12.09.2022г. – при ЦКБ АД. Преценката на съда относно прекъсване на давността е обвързана от задължителното тълкуване, дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо именно приложението на института на давността в изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва при образуването на изп. дело, когато е поискано приложение на определен изпълнителен способ, на основание чл.

116, б. "в" ЗЗД, и многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител /когато, както в случая, е налице възлагане по чл. 18 З***/.

Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него принудителни действия. Като действия по изпълнението, водещи и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, 5 насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г. Доколкото обаче съществува колизия между двете разрешения - по ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, по отношение на въпроса - спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори и дали се ползва с обратно действие тълкувателното решение или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението. С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост, съдебната практика приема, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено задължително разрешение на даден въпрос. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – в този смисъл Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В случая, доколкото първото изпълнително производство – по изп. д. ***/2014г. на ***, е било образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., то именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него, е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна на 26.06.2015г. с ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление, погасителната давност се прекъсва 6 с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство, същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело от 09.05.2014г., която е редовна, т.к. има възлагане по чл. 18 от З***, взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до 26.06.2015г./датата на новото разрешение на ВКС/, т.к. в случая това изпълнително дело е било висящо към този момент, и по него е имало изпълнителни действия и след това, до 25.05.2018г., като то е било перемирано на 25.05.2020г., независимо от по-късното постановление за прекратяване на ***. След започването на новия срок на давността – след влизане в сила на новото разрешение - 26.06.2015г., е било налице прекъсване на давността по отношение на ищеца, на 08.07.2016г., на 13.07.2016г., на 05.06.2017г., на 09.06.2017г. на 12.06.2017г., на 23.05.2018г. и на 25.05.2018г. по посочените по-горе начини – искания от взискателя и действия на ***. Следващото действие прекъсващо давността е на 12.08.2022г., като към тази дата не е изтекъл 5 годишен давностен срок от 25.05.2018г. за погасяване на вземането на ищеца. Впоследствие прекъсвания е имало и през месец септември 2022г.

Разпечатката съдържа 21 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ccb2e36-b99a-4a37-acd4-076c89c451aa