Решение № 5413 от 12.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5413 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100500996 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 8960/15.05.2024 г., постановено по гр. д. № 47767/2022 г. на СРС, 76 състав, „Актаел“ ЕООД е било осъдено на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на „Дръм“ ЕООД сумата от 18 807,57 лв., представляваща сбор от недължимо платена цена за доставена електрическа енергия за периода от м. април 2021 г. до м. юли 2021 г., по фактура № 6000029755/30.04.2021 г., фактура № 6000031033/31.05.2021 г., фактура№ 6000032686/30.06.2021 г. и фактура № 6000034348/31.07.2021 г., както и сумата от 4314,20 лв., представляваща платена на несъществуващо основание сума за небаланс/балансиране на доставената електрическа енергия за м. януари 2022 г., по фактура № 3000000026/31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от 31.08.2022 г. до изплащането им. Съдът е присъдил разноските в полза на ищеца, като с определение от 05.12.2024 г. е оставил без уважение молбата на ответника по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение, в частта за разноските.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Дръм“ ЕООД, в която се поддържа неправилност на решението, тъй като ищецът изрично признал задължението си по предявените фактури, след като извършил надлежно осчетоводяване и заплащане на същите. Между двете 1 дружества били създадени трайни търговски отношения още от 2020 г., поради което с извършване на плащанията ищецът мълчаливо се съгласил да заплати цена, явяваща се по-висока от договорената. Поддържа, че задължението по фактура № 3000000026/31.01.2022 г. не било платено при начална липса на основание. Породеният небаланс на доставената електрическа енергия се дължал на поведението на ищеца, който променил потреблението си на активна електроенергия, без да уведоми ответника за това. Съгласно сключения между страните анекс № 2/30.11.2021 г. тези обстоятелства били достатъчни за реализиране на санкционната отговорност на ищеца, без да е необходимо ответникът да доказва вредите от неизпълнението или влиянието на индивидуалния небаланс върху количеството потребена електрическа енергия от всички участници в балансиращата група. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответната страна „Дръм“ ЕООД, в който се оспорва нейната основателност. Въззиваемият посочва, че спорът между страните бил правен, а жалбата била бланкетна и повтаряща вече изложените пред районния съд възражения. Заплащането на фактурите не означавало приемане на едностранно увеличената от ответника цена по договора. Същият не доказал твърденията си за наличие на основание за получаване на суми над уговореното между страните, а с процесуалното си поведение създал пречки пред доказване на релевантните факти. Съдът правилно обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях приложил материалния закон. Правоотношенията между страните се регулирали от императивните разпоредби на ЗЕ и ПТЕЕ, предвид липсата на други приети от ответника правила, в качеството му на координатор на балансираща група. Задължението му да балансира доставената и потребена от участниците в групата електрическа енергия произтичало от разпоредби на закона и на сключения договор, за което му се дължала надбавка от 3,50 лв./MWh. Неизпълнението на това негово задължение обезсмисляло включване на участниците в балансиращата група и заплащане от тяхна страна на посочената надбавка.

Небалансът представлявал разликата между количеството заявена и реализирана електрическа енергия, като за възникване на спорното прави не било достатъчно ищцовото дружество да е допуснало небаланс, а е необходимо този индивидуален небаланс да рефлектира върху количеството потребена енергия за всички участници в балансиращата група. Споделената отговорност на участниците в специалната балансираща група била обусловена от възникване на отговорност на координатора за небаланс за цялата група. Като такъв координатор въззивникът не е представил доказателства да е заплатил цена на електроенергийния системен оператор (ЕСО) и да претендира възстановяването й от причинителя, след като същата е разпределена между всички участници в групата. Нямало доказателства ищецът, чието участие в балансиращата група било под 1 % от цялото 2 количество енергия, да е формирал небаланс за процесния период, поради което определената във фактурата от 31.01.2022 г. цена от 4314,20 лв. била платена без основание. Клаузата на чл. 9, ал. 4 от договора между страните не била нищожна поради противоречие на императивна правна норма или нарушаване на добрите прави. Моли съда да остави в сила обжалваното решение и да му присъди разноските.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. По отношение на основателността й съдът съобрази следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Районният съд е сезиран с предявени от „Дръм“ ЕООД срещу „Актаел“ ЕООД обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от 18 807,57 лв., представляваща сбор от недължимо платена цена за доставена електрическа енергия за периода от м. април 2021 г. до м. юли 2021 г., по фактура № 6000029755/30.04.2021 г., фактура № 6000031033/31.05.2021 г., фактура№ 6000032686/30.06.2021 г. и фактура № 6000034348/31.07.2021 г.; както и за сумата от 4314,20 лв., представляваща платена на несъществуващо основание сума за небаланс/балансиране на доставената електрическа енергия за м. януари 2022 г. по фактура № 3000000026/31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от 31.08.2022 г. до изплащането им.

С обжалваното решение съдът приел от фактическа и правна страна, че между страните съществува облигационно правоотношение по комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 13.08.2020 г., изменен с анекс № 1 от 20.07.2021 г. и анекс № 2 от 30.11.2021 г. С договора цената на доставената енергия била определена по уговорени от страните цени извън регулирания пазар съгласно чл. 11, т. 4 вр. с чл. 15, ал. 1, б. а) от ПТЕЕ. Страните постигнали уговорка „Актаел“ ЕООД, в качеството му координатор на балансираща група, да продава на „Дръм“ ЕООД, в качеството му на член на 3 балансираща група, активна нетна енергия, измерена в точките за доставка на обектите на купувача срещу заплащане на цена, която за срока на договора не може да надвишава сумата от 120,99 лв./MWh, плюс месечна надбавка от 3,50 лв./MWh. В цената били включени и дейностите по поемане на отговорността за балансиране на потреблението на клиента, както и по изготвяне на необходимите прогнозни графици за снабдяване на обектите на клиента с електрическа енергия. Между страните нямало спор, че ищецът е заплащал в срок цената на доставената от ответника енергия при цени, определени в издадените му фактури, като за периода 13.08.2020 г. - 31.01.2022 г. била заплатена сума, която надвишавала уговорената в договора цена на MWh с 18 807,57 лв., без да е спазена договорната процедура за уведомяване на ищеца за увеличаване на цената.

Съдът е приел, че възражението на ответника за нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 1 на договора, фиксираща максимална цена на 1 MWh от 120.99 лв., се явява неоснователно, тъй като договорът бил съобразен с възможността за подобряване планирането на генериращите мощности и обезпечавал в определена част електроенергийната система на страната. Нямало нарушение на императивни норми на ЗЕ, а в чл. 91, ал. 1 и др. от закона изрично била предвидена възможност за сключване на сделки за електрическа енергия при свободно договорени цени, какъвто бил процесният случай. Уговорката за максимална цена на доставената електрическа енергия не излизала извън рамките на свободата на договаряне на страните и не противоречала на закона или на добрите нрави. За периода на договора ответникът получавал предимствата да бъде изкупена цялата доставена от него електроенергия по дневни почасови графици, чрез авансово плащане и по единична цена, която не се влияе от колебанията на пазара, а от своя страна ищецът поел търговски риск да изкупува електроенергията на предварителна договорена цена за целия период, независимо от посочените колебания. Страните по делото като участници на енергийния пазар притежавали необходимите знания и опит да извършат адекватна и обоснована преценка за уговорената цена. Основанието за унищожаване на сделката поради крайна нужда и явно неизгодни условия не било приложимо между търговци, а в случая не била налице и такава значителна нееквивалентност, поради което между страните следвало да се прилага уговорената единична цена на MWh, като заплатената от ищеца сума над тази цена подлежала на връщане.

От друга страна, небалансът на електрическа енергия представлявал разликата между реалното потребление и производство на тази енергия за даден период от време, като същият не представлявал аритметичен сбор, а се подчинявал на строги правила и принципи, респ. методика, регламентирани в ЗЕ и ПТЕЕ, които координаторът на балансиращата група следва изрично да приеме, да ги представи пред КЕВР и да публикува на интернет страницата си. По делото нямало доказателства ответникът да е представил такива общи принципи и методика. Задължението за небаланс произтичало от договора, не представлявало цена за извършена от ответника и получена от ищеца услуга, а 4 имало санкционен и обезщетителен характер. Това задължение произтичало от нереализирането от страна на ищеца на подадената му по график електрическа енергия и целяло да покрие неблагоприятните последици за ответника, като координатор на балансираща група, изразяващи се в задължението на последния към независимия преносен оператор за разноски за небаланс на тази балансираща група. В случая за месец януари 2022 г. ищецът е консумирал по-малко от 1% от електрическата енергия за цялата балансираща група, като за възникване на посоченото задължение било необходимо неговият индивидуален небаланс да се отрази на количеството потребена електрическа енергия от всички участници в балансиращата група.

Именно разходът от небаланс за цялата група подлежал на споделено в групата разпределение съгласно чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ. В случая такъв разход, който да представлява щета за ответника, не бил формиран за месец януари 2022 г., поради което заплатената от ищеца сума от 4314,20 лв. също се явявала получена от ответника без основание. Ответникът не е изложил твърдения или представил доказателства за връщане на посочените суми, поради което предявените срещу него искове се явявали основателни.

Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: